Пътуване до Алгум

Ходил ли си в Алгум, м? Намира се в плачещата планина Иподор.

За малко да стигнеш до там? Аз бях там. Добре, ще ти разкажа.

Иподор е вълшебна планина. Алгум е самото й сърце. Пътят ли? Път до там има, но не се вижда с обикновени очи.

Само тези диви самодиви дето вият снаги над нея и пият от кристалните й сълзи знаят как да го открият. Те ще те заведат до Алгум, но първо трябва ти тях да откриеш. Не ги търси. Напразно е. Никой не ги е намерил. Те ще те намерят.

Откъде знаят, че си тръгнал за Алгум? Знаят. Те пазят Алгум и знаят всичко, защото само те могат да пият от сълзите.

Защо плаче Иподор ли? Нали ти казах – тя е вълшебна планина, с душа. Всеки, който има душа, плаче! Ти плачеш ли? Да? Това е добре – значи и ти носиш душа. Така самодивите по-лесно ще те открият.

Срещнеш ли обаче самодиви – спри и път им стори, иначе в дим ще се превърнеш и мигом над Иподор ще се извиеш. Глава сведи и се поклони, очите им недей търси. Знай, че дори самото Слънце влиза там с поклон.

Когато срещнеш самодиви, ръка към тях не протягай. Ръка протегнеш ли – душата ти ще вземат и на Иподор в дар ще я принесат.

Помни: в очите на самодивите не поглеждай, защото в кристален извор ще се превърнеш – проходи гигантски ще дълбаеш и със сълзите на скитниците ще се храниш. Очите си затвори и тогава пътя ще ти покажат. Последвай ги със смело сърце, но с плахи тихи стъпки, та Иподор да не смущаваш.

От сълзите на Иподор ненапити не посягай да напиеш, защото в самодива ще се превърнеш и до края на света скитници в Алгум ще водиш и Иподор от зли очи ще пазиш. Но кристалните водопади сълзите ти ще приемат, очите ти ще измият и когато отново ги отвориш ще разбереш, че си бил сляп досега.

Колкото повече приближаваш Алгум, толкова по-малко гласа си ще чуваш, сянката ти с боровете вековни ще се слее, дъха ти ще спре, а ударите на сърцето ти ще изчезнат нейде в грохотния пулс на чутовните скали.

Защо му е на някой да ходи в Алгум? Заради истината. Всеки заради своята. Истината, която научаваш по пътя – път, по който вървиш срещу себе си и срещаш само себе си; по който ако спреш, никога няма да намериш това, за което си тръгнал. Този, по който всяка следваща крачка променя съществуващите пътеки. Този, по който вървиш с друг, но изминаваш сам.

В края на пътуването те чака Алгум – сърцето на вълшебната планина. Мнозина са стигнали до него и са били приети. Някои стигат само за миг, на други половин живот не стига да пропътуват през Иподор. Мнозина са си тръгнали обратно, но малцина са намерили това, което са търсили.

Искаш да те заведа в Алгум?
Помниш ли как към мен ръка протегна и срещна очите ми? Ти вече си там.