Не си отивам…

… това е само едно маловажно заминаване, няколко седмици на взаимно очакване… 🙂 Всъщност, това е част от песента, която ви подарявам, за да има какво да си тананикате, докато се върна 🙂 Tu t’en vas Alain Barrière Tu t’en vas Mais non mon coeur non ce n’est rien Que quelques semaines à s’attendre Tu t’en vas Mes joies, mes rêves sont pour toi Impossible de t’y méprendre Tu t’en vas Mais notre amour nous appartient Nul ne saurait nous le reprendre Tu t’en vas L’éloignement aide parfois À mieux s’aimer, mieux se comprendre Tu t’en vas Comme un soleil qui disparaît Comme un été comme un dimanche J’ai peur de l’hiver et du froid J’ai peur du vide de l’absence Tu t’en vas Et…

Continue reading

Тъпан бие!

Тъпан бие! Аз го чух и набързо се обух. Вънка ще се завтека, на хорото ще се завъртя! Мили Чанчета и хлопки, тук елате с бързи стъпки, на хорцето на полето, край рекичка, на тревичка! Кой какво в торбичка сложи, това и на коремче ще подложи, Който носи си месце – огън ще си накладе! Че и мечката в гората знае – на гладен стомах хоро да не играе! Хайде, с края на сезона, идва време за купона! На небето слънцето припече и Земята тръпне вече. А Витоша приготвя сянка, където сред полянка Чановете да празнуват, и до зори да полудуват! Всеки месец септември се откриват нови групи за начинаещи в клуб “Чанове” – просто следете сайта.  Да не кажете после, че не съм ви…

Continue reading

Как се издава книга в България

Малко след като излезе „Пухкава приказка”, ви разказах как се разпространява книга в България. Сега, година и половина по-късно, мога да кажа, че нещата не са се променили към по-добро, дори напротив. В тази статия обаче ще се върна още по-назад във времето, когато Облачето все още беше само една мечта. Пиша тази статия, за да се опитам да помогна на тези, които се колебаят и не искат да се разделят с колебанията си. Пиша я и като опит да им помогна да погледнат на книгата си с малко по-други очи. Издаването на книга има две страни: Техническа и емоционална. Техническата опира да оформлението на книгата, текст, корици, хартия и други подобни лесни решения.   Емоционалната опира до трудните решения: решението да издадеш книга, да се покажеш…

Continue reading

За уважението, децата и една инициатива

Преди няколко дни получих покана да подкрепя една инициатива. Личното ми убеждение е, че  включването в инициативи самоцелно, ей-така колкото да не е без мен, е по-скоро вредно, отколкото полезно. Липсата на лична ангажираност към подкрепяната кауза, прави участието в нея безсмислено. Аз реших да се включа и да подкрепя инициативата. Но тъй като не обичам да отстъпвам от убежденията си, преди да разберете повече за каузата, ще се наложи да изтърпите посланието ми 😉 В него се говори за уважението. И за децата ни! За уважението, с което удостояваме света. За това, което получаваме. И най-вече за това да научим децата си да проявяват уважение към останалия свят при общуването си с него. И както обикновено, въпросът е: Откъде да започнем? Кой трябва да…

Continue reading

Анево калé

(само за ентусиазирани туристи-ценители) Когато преди година писах за гр. Сопот и възможностите за разходка наоколо, споменах и крепостта Анево калé. Тогава предположих, че пътят до нея е около час, защото така изглеждаше от въздуха. Познах, но само почти. Пътят е около час само за тренирани туристи-ентусиасти. За туристи-запалянковци с деца, пътят е час и половина. Анево калé е разположено на южния склон на Стара планина, на 1 км западно от гр. Сопот, т.е. на 1 км от Сопот, ако пътувате към София по подбалканския път. Още по-точно казано – на 1 км е отбивката от пътя. Самото калé е разположено на един хълм пред южния склон на планината, на още 1 км към нея и на около 1 км път нагоре, като между калéто…

Continue reading

Камъче #13: Не се страхувай да бъдеш човек!

Много често ми се случва напълно непознати да ми казват приблизително едно и също: „Ако има повече хора като Вас, всички ще живеем по-добре.” Интересното е, че винаги ми го казват за постъпки, които за мен са дребни, неизискващи много усилия или допълнително време. Постъпки, които не съм извършила, за да ме забележат и не съм очаквала да бъдат забелязани. Често пък, само няколко думи предизвикват същата реакция – думи – обикновени, незабележими, неподредени – просто човешки. Защо ви го казвам? Казвам го, защото всички, които реагират така, са хора, които искат да живеят по-добре. Това са хора, точно като мен, и аз съм човек точно като тях – имам си своите вълнения и безразличности, успехи и несгоди, своите знания и пропуски, своите мечти и…

Continue reading