Ипомони фотиа

ППНК* 21

Имало едно време една принцеса. Тя била умна, разумна, прелестна и омайна, имала си две ръце, две очи, уши, дълга коса… какво повече му трябва на един принц? Ааа, имала си, разбира се, и два крака. Левият не бил нещо особено. Крак като крак. Но деснияяяя…  Десният крак на принцесата бил специален, защото бил вълшебен. Ама не бил обикновено вълшебен, защото на външен вид си бил съвсем като левия, ама десен, а бил някак особено вълшебен, защото вълшебствата се задействали само когато принцесата потропвала с него. Но понеже и това не било достатъчно по принцесешки сложно, принцесата си имала специална дума, която указвала края на потропването и началото на вълшебството. Или по-скоро началото на сбъдването на вълшебното заклинание, изречено под съпровода на принцесешко потропване.  …

Continue reading

Не, господине, не съм на 20

Култура , , 2

Non monsieur je n’ai pas 20 ans Interprétée par Juliette Gréco Non Monsieur je n’ai pas vingt ans Vingt ans c’est l’âge dur Ce n’est pas le meilleur du temps Je sais, je l’ai vécu J’ai dansé sur quelques volcans Troué quelques souliers Avec mes rêves et mes tourments, J’ai fait mes oreillers Et je dis encore aujourd’hui Je suis comme je suis Oui, je me souviens des jours Quand les jours s’en allaient Comme un rêve à l’envers Oui, je me souviens des nuits Quand les oiseaux parlaient Sous la plume à Prévert Non Monsieur, je n’ai pas vingt ans Vingt ans c’est tout petit Moi je n’ai jamais eu le temps D’avoir peur de la nuit Ma maison est un soleil noir Au…

Continue reading

Градът на колите

Пътеписи 3

За никого от вас вече не е тайна, че съм замислила да ви разкажа историйка, свързана с коли 🙂 Но не какви да е коли, а фолксвагени. Ама не фолксвагени като коли, а Фолксвагени като група от марки… Тези коли се раждат на едно определено място и някои от тях, като остареят,  се връщат пак там ;), ама в съседство… Знам, че нищо не разбрахте, затова започвам отначало. Градът, в който се раждат повечето автомобили от групата на Фолксваген, се намира в северна Германия, в градче с трудното за произнасяне име Wolfsburg. Нещо повече – градът е създаден заради заводите на фолксваген, заради амбицията на Хитлер, автомобилите да бъдат достъпни за всеки германец. Въпреки впечатляващия им външен вид, ние не посетихме заводите – оставихме си ги за…

Continue reading

Лилавата долина

Пътеписи 4

Лилавата долина е името, което дадох на обширна част от Северна Германия, в която растат лилави цветя, като това, на което не можахте да познаете името. Всъщност, истинското име на долината, в която това цвете живее, е Luneburger heide, а германците наричат цветето heide. Как се казва всъщност – да кажат ботаниците 😉 Името на цветето, което аз ще си наричам Хайде, е без особено значение за пътешествието ни днес. Хайдето живее в едно равно и просторно място между градовете Хамбург, Хановер и Бремен и според немските сайтове заема площ от над 230 кв. км.

Continue reading

Кумбо

Култура 1

Страстта ми към цирка не е тайна, но в последните години досегът ми до цирковото изкуство е будел в мен по-скоро тъга, примесена с възхищение за ентусиазма и усилията, отколкото възхищение към таланта и уменията, примесено с нещо друго, като по детски чиста радост, например. Не, че хората не са били талантливи, в никакъв случай не казвам това. Но излъчването им, че циркът за тях е по-скоро последен избор и надежда за оцеляване, отколкото съзнателен избор от душа на начин на живот е било по-силно от ентусиазма и таланта. За жалост… Въпреки това, ходех на почти всеки цирк, който се появеше наоколо и търсех моя цирк – този, който ще ме впечатли до сълзи и онемяване. Така и не го намирах – все нещо липсваше……

Continue reading

Вятърната мелница

Пътеписи 2

Един воденичар оставил на тримата си сина скромно наследство своята воденица, магарето си и своя котарак. Делбата станала бързо: Най-големият получил воденицата, Средният — магарето, а за най-малкия останал котаракът…   Живял някога в мелницата си беден мелничар. Нямал жена и деца, та му помагали трима чираци. Работили те няколко години при него и един ден… … А на хълма, който се оглеждаше в тихия залив, въртяха платнени криле десетина вятърни мелници…   Познахте ли приказките? А мелниците и водениците?

Continue reading