Ден на подкрепата

Емоции в проза 2

Днес е 21 ноември и според православния календар днес се празнува „Денят на християнското семейство”. Харесвам този ден и въпреки, че се повтаря всяка година и традицията е една и съща, аз го наричам по различен начин и го отбелязвам по различен начин. Наричала съм го “ден на семейството и приятелите”, наричала съм го “празник на баланса и съзиданието”, на силата, на стойността… Тази година осъзнах, че избирам имената не случайно и много емоционално и в няколкото изречения, които споделям с вас, са скрити зарядът и емоцията на цялата изминала година. Затова, в днешния ден, казвам на най-близките си: Благодаря за подкрепата!

Continue reading

40 до 40

Емоции в проза, Народни танци 2

Това е името на нов проект на Дарик радио, който има за цел да „представи успешно реализирали се млади българи до 40 години, останали встрани от медийния интерес“. Проектът се провежда за втора поредна година. Аз разбрах за него сравнително късно – след като времето за номинации бе изтекло, и даже след като журито си бе свършило работата – т.е. от 230 номинирани вече е избрало тези 40 човека, за които смята, че са „креативни, иновативни, успешни, смели, търсещи новото, създаващи, развиващи България“. Всъщност, аз разбрах от един от „40те“ и съм му благодарна, че сподели тази чест с мен – така мога аз да я споделя с вас 😉 Дълго си мислех как точно да ви поднеса името на избрания в почетните 40. Дълго…

Continue reading

Народните будители…

Емоции в проза, Народни танци 0

Днес е 1 ноември – „Ден на народните будители”. Това е празник, който харесвам, защото е ден, в който, ако искаш, можеш да отделиш четири минути и да се замислиш, кое те карало да се чувстваш добре в българската си кожа през изминалата година и кое е това, което и занапред би те накарало да си повече българин.  И ако из главата си намериш такива хора и събития, в петата минута от размисъла, можеш просто да им изпратиш мислено своите адмирации. Ако пък си човек с малко дар слово, можеш да им ги изпратиш и писмено 😉 – както смятам да направя аз. Днес, в Деня на народните будители, стартира една нова инициатива на клуб „Чанове”, която се нарича „Чанове на Балканите”. Всичко за идеята…

Continue reading

Над себе си…

Емоции в проза, Летене (от всякакъв вид) 6

Имаше един период, в който непрекъснато надскачах себе си и правех неща, които първоначално смятах за (физически) невъзможни… Тогава обаче осъзнах, че когато си заобиколен от правилните хора и моменти, невъзможното не е фактор, особено физически. Само трябва да се довериш – на себе си, но по един особен начин – да се довериш, че тези, които вярват в теб, не грешат. Емоционално е точно толкова сложно и объркано, колкото звучи и като е написано. Започнах да си мисля, че това състояние на надскачане на границите и живот отвъд тях ще продължи вечно и ще мога да преодолявам невъзможности със същите темпове. Човек е устроен да го вярва и да го иска, но слава богу, не е устроен да го постига… Всъщност, най-трудното се оказа…

Continue reading

Пътят към езерата

Пътеписи 10

Има един стар английски виц, в който питат англичанин „Кога беше лято при вас?” и той отговаря: „Миналия вторник”. Тази година за малко и при нас да стане така – ние си чакаме лято, за да ходим на почивка, пък то не иска да дойде 🙂 – затова, на пук на него, си откраднахме три-четири дни от август и хукнахме. Миналата година за първи път в живота си видях Седемте Рилски езера. Бях толкова впечатлена, въодушевена и вдъхновена, че си обещах (пожелах) да ги виждам поне веднъж в годината. Миналата година направихме разходката до езерата за един ден, като тръгнахме рано от София и вечерта се прибрахме отново в София. Това обаче е много изморително и отнема от удоволствието да бъдеш в Рила. За да…

Continue reading