Отговорите…
Не задавай въпрос, ако не си готов да се справиш с отговор “Да!”
Лов на принцеси
Имало едно време една принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, била и много… смела. Да, смела! Особено след като се бил намерил благороден принц, който да събере страховете й и да ги даде на океана… Принцесата била доволна, че в сърцето й отново се отворило място за приказни принцове, принцки приказки, турнири, любови и… шоколад, но… кралството възнегодувало. И така, откакто принцесата станала смела, започнала да ходи сама в гората и да бере билки и придворният билкар се притеснил, че може да остане без работа… Придворният мълчаливец също си позволил да се притесни, защото принцесата вече не се страхувала, че ще падне или ще се изцапа и му била отнета единствената възможност да говори… Придворните сладкари и те се видели в чудо,…
urban landscape 04 …
urban landscapes 03 …
За резултата…
Човек винаги получава точно това, което си е поискал…
Проблемите…
Проблемите не идват от хората, които знаят, че не знаят, докато знаят, че не знаят. Проблемите идват, когато хората решат, че вече всичко им е ясно!
Вятър и вакуум…
Никой досега не е успял да се справи с вятъра и вакуума в главите на някои хора…
Доброто…
Може би си спомняте, че преди две години, моята дъщеря Валя, провокирана от училищен проект, реши да продаде рисунките си и събраните пари да предостави на семейството на пеперудената Яна, с надеждата, че това ще облекчи поне малко живота й. Инициативата продължи официално малко повече от два месеца, но на практика Валя продължи да рисува доста след това, за да се „издължи” с рисунки на всички желаещи, защото се оказа, че по няколко човека едновременно поръчваха една и съща рисунка. 🙂 Докато Валя рисуваше, аз й помагах с „говоренето” – писах за Яна в блога, отговарях по мейл на въпроси, свързани с проекта/Яна/болестта, Валя даже даде интервю… Целта беше, освен еднократната финансова помощ към семейството на Яна, да помогнем и за общата информираност за болестта,…
40 до 40: връчване на отличията
За втора поредна година, Дарик радио представи своя проект „40 до 40“, чиято цел е да разпознае и отличи успешно реализирали се млади българи на възраст до 40 години, останали встрани от медийния интерес. Проектът до някъде прилича на състезание – всеки свободно може да номинира кандидат (допускат се и групови номинации), след което престижно жури избира тези 40 кандидатури, зад които счита, че стоят българи, които са „креативни, иновативни, успешни, смели, търсещи новото, създаващи, развиващи България“. Тук състезанието свършва и всички отличени стават членове на „Клуб на визионера” – общност на всички отличени във всяко следващо издание на проекта „40 до 40″. „Клуб на визионера” насърчава споделянето на знания, умения, опит, нови идеи и цялостна визия по теми, свързани с развитието на бизнеса и…
Приказка за страхлива принцеса, умен принц и … (още нещо), част 2-ра
(началото) И тръгнал принцът на път… Плавал, плавал, плавал и когато стигнал на най-дълбокото място в най-далечното море отвъд хоризонта, корабът ненадейно… потънал… (е, спокойно де, нали знаете, че приказките за принцеси никога не свършват толкова … просто 🙂 ) … та, корабът потънал, с целия екипаж (който също бил от принцове, но малко по-неумни от нашия, то вероятно затова и кораба потънал, ама нейсе, нали приказката е за друго) … та, корабът потънал с целия екипаж и всички чували на борда. Чувалите, понеже били оплетени от водорасли, морска пяна и русалска песен, веднага щом се почувствали в свои води, се разпаднали и топчетата се разпръснали свободно във водата… И се случило нещо много интересно – досега никой не си бил давал сметка, че всички риби…
Приказка за страхлива принцеса, умен принц и … (още нещо)
Имало едно време една принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, била и много добра и благородна (естествено, нали е принцеса). Тя обичала да пътува из царството и да среща най-различни хора. Срещала странни хора, срещала и страшни хора, срещала смешни хора, срещала и глупави хора и макар на пръв поглед всички те да били различни, всички те имали нещо общо – даже две общи неща – харесвали принцеси и обичали да си говорят с тях и второ – всички те носели страхове. Смешните хора носели смешни страхове, страшните – страшни, глупавите – глупави и т.н. (схващате идеята) Та, всички тези хора, обичали да си говорят с принцесата и да споделят с нея страховете си. Принцесата с радост им обръщала внимание и…
Опитвай…
Не спирай да опитваш – най-много накрая да успееш. Движението е живот. Когато опитваш, се движиш… Бездействието води към гибел…
Мъжът на жена ми
Това е името на пиеса на хърватския драматург Миро Гавран, поставена от Мариус Куркински. Аз я гледах в „Сълза и смях“. Посетих пиесата на 18 януари 2015 г. и до сега се колебах дали да напиша нещичко за нея или не? Колебах се, защото мнението ми не е ласкателно и не е положително във всичките му аспекти. Две неща ме убедиха да споделя: първото беше, че разглеждайки интернет намерих снимки, доказателство, че постановката се развива и някои неща са се променили във времето. Това означава, че екипът вероятно следи нагласите и мнението на зрителите и може би прави подобрения в пиесата. Второто е, че мненията в интернет са на двата противоположни полюса и обикновено са крайни – от „никога не съм се смял така“ и…
Честит рожден ден, LeeNeeAnn!
Днес блогът ни стана на 9 години! Първата мисъл, която ми мина през главата, когато Ники ме подсети, че имаме рожден ден, беше „Леле, наистина ли минаха 9 години!?“. Ами, да, наистина минаха! После се замислих чий всъщност е поводът за празнуване – наш, че имаме блог; наш, че ви имаме вас, или ваш, че ни имате нас 😉 Скромността ми обаче реши, че празникът е общ и взаимен, защото ние/вие/блога, в това пространство, съществуваме в много тясна взаимна зависимост и нито едното без другите две, нямаше да е същото, ако въобще го имаше. Да не говорим пък, че без Григор, останалите три нямаше да са възможни и т.н., и т.н. 🙂 По едно време много ме сърбяха пръстите да направя една хубава дълга равносметка…
Осъзната 2015 година!
Всяка година по това време, бързаме да изпратим старата година и да посрещнем новата! В това нямаше да има нищо лошо, ако не го правехме механично – без да си дадем сметка, че старата година ни е дала повече отколкото ни е взела и че сме получили повече отколкото предполагаме и отчитаме. Затова, този път ви пожелавам да влезете в новата година осъзнато и да вземете със себе си хубавите неща, не само от 2014, но и от предишните! Пожелавам ви радостта от малките неща да ви съпътства цяла година! Пожелавам ви да влезете в новата година без багаж от старата, за да имате място за складиране на нови спомени! Пожелавам ви често да се връщате за късчета щастие … Пожелавам ви страст, с която да…
black & white 12 …
black & white 11 …
black & white 10 …
60 години ансамбъл Пирин
Тази година ансамбъл „Пирин” става на 60 години и един от официалните концерти по този повод бе снощи в зала 1 на НДК. 60 години е добра възраст, ако говорим за човешки живот. Ако обаче говорим за възрастта на фолклорен ансамбъл от величината на „Пирин“, то това вече се измерва в много човешки животи – отдадени, обладани и посветени на магията. И именно затова не знам как се разказва такова зрелище! (снимката е от тук: http://www.standartnews.com/kultura-koncerti/snimki_ansambal_pirin_vdigna_na_kraka_ndk_-265274.html) Спектакълът беше меко казано пищен! Гледаш сцената и се чудиш как е възможно нашата малка България да е сътворила и съхранила такова богатство – носии, багри, ритми, звуци, хармонии… Гледаш сцената и не дишаш – питаш се наистина ли мозъкът на човек е толкова съвършен, та може да го накара…
