Това отново е статия за чувствата. Има чувства, които трябва да следваме ние, но има и чувства, които (пре)следват нас, дори без ние да ги искаме.
Не случайно назовах статията „Не завиждайте!”, защото завистта е може би най-силното от вредните чувства. Под „вредни” разбирайте такива, които вредят на този, който ги изпитва. Там можете да причислите и нездравословната ревност и прекаленият егоизъм, както и модели на поведението като арогантност, наглост и т.н.
Завистникът (егоистът/ревнивецът/наглецът) вреди най-силно на себе си. Завистта (и другите съответстващи) променя хората, като им замъглява разсъдъка и им показва света през напукано стъкло. Така че, моля, като напиша завист/завистник разбирайте обобщения вариант.
Завистниците са хора, които не оценяват чуждите постижения, а ги считат за незаслужени и ги искат (незаслужено) за себе си. За да оцениш чужд труд обаче, трябва самият ти да си постигнал нещо. Този, който никога не е постигнал Нещо сам (или с чужда помощ дори), той не знае какви усилия се изискват за Нещото и именно заради това не може да ги оцени. Такива хора се окопават в собственото си нещастие и очакват някой да дойде и да им помогне от съжаление. Но дори това да се случи, те пак не са доволни, защото отново не са постигнали нищо сами и не могат да оценят полученото. Единственият резултат е, че сега вече искат повече.
Същото важи и за прекалените егоисти – хора, които не приемат, че за да получиш трябва и да дадеш.
Подобно нещо може да се каже и за ревността/ревнивците. Ревнивците не са способни да обичат заради самата обич. Те не са способни да обичат, дори когато са обичани, защото човек, който не знае как да обича, не може да бъде убеден, че е обичан.
За арогантността и наглостта няма да говоря. Това са психически недъзи, далеч по-страшни от физическите.
И все пак, на всеки човек се случва да изпита чувство на завист/прекалена ревност/нездравословен егоизъм. Има хора, които са „свикнали” с тези чувства и вместо да направят нещо с живота си, те продължават да се носят по течението. Те са загубена кауза.
Има обаче хора, които осъзнават тези чувства, осъзнават, че ако те не им вредят в момента, не им и помагат и се опитват да се отърват от тях, но не знаят как. Може би начинът е един: трябва да си спомнят, че нещата ВИНАГИ не са такива, каквито изглеждат и да огледат НЕЩОТО от всичките му възможни страни. Обикновено това помага да се открият и оценят всички детайли и възможности и с ясен ум да се намери верният път / подход. Това от своя страна е първата крачка към формулирането на целта, което пък от своя страна е крачка към удовлетворението от постигнатото.
Разбира се, от завист/ревност/егоизъм не се умира, но с тях се живее зле. Хора, които живеят така, нямат нито едно камъче в джоба си и не вярвам да определят себе си като „щастливи”.
Не е толкова важно да избягваме тези чувства на всяка цена, важно е да ги разберем и приемем, за да можем да ги управляваме и променяме… /следва камъче # 7/… 🙂
Картинката е от ТУК.
Напълно съм съгласен с вас. Ако все пак някой ви завижда, накарайте го да ви завижда още повече. Той заслужава това!
Така хубаво сте описала завистта, пък и егоизмът, че читателят не може да не си направи извода, че тези чувства лично на вас съвсем не са ви чужди, напротив, преживявате ги всекидневно 🙂
@Апостол Апостолов: Всеки е свободен да изпитва към мен каквито чувства си иска, но бих насърчила само положителните. Останалите не си струват енергията 🙂
@Ангел Грънчаров: Благодаря за комплимента! 🙂
Именно това отличава добрия писател от лошия: добрият писател кара хората да откриват себе си в написаното, но да го приписват отново на него 😉
Към Ангел Грънчаров
Доколкото познавам LeeAnn – най-вече от блога и – мисля, че тя е последният човек, който ще седне да си гризе ноктите от завист! Както е казала по-горе, на всеки се случва да изпита чувство на завист, но за някои то е водещото в живота.
Vira, да не би да не си го разбрала г-н Грънчаров? Мисля, че е искал да каже, че Дачи ежедневно изпитва на гърба си завистта и злобата на околните 😉 (което пак си е пресилено, де, чак пък “всекидневно” 😉 ).
А иначе, завистта е такава черна енергия, от която според мен много трудно се намира спасение.
Ми, аз го разбрах като заяждане, явно ме гони параноя 😀
хе-хе, няма лошо да те гони 😉 , лошо е да те стига 😉 , щото тогава като г-н Грънчаров намираш неща, дето не си търсила 😉 😉 😆 😆 😉
Повечето коментари обсъждат личността на автора, а не същността на публикацията.
Защото бай ти Ганьо и благоверната му стрина Гана Дебелана много обичат да си завират гагата в чуждите работи.
През това време ТЕХНИТЕ РАБОТИ остават забатачени и неуредени. Хак им е, нали?
@Апостол Апостолов
Много добре казано, благодаря 🙂