Камъче #5: Нещата ВИНАГИ не са такива, каквито изглеждат!

Колкото и да не ми се иска, нещата ВИНАГИ не са такива, каквито изглеждат. Хората се преценяват едни други спрямо своите постъпки – ако някой е постъпил глупаво, значи е глупав – отъждествяваме и повече не се замисляме. Никога не се питаме “Защо този човек постъпи така?”

Да, хората постъпват глупаво в определена ситуация. Възможно е ситуацията да се повтори и човек отново да постъпи глупаво по някаква причина. Причини – милион! Ситуацията може да се повтори 100 пъти и ако всеки път постъпваме глупаво, това не ни прави глупави и не ни задължава да постъпим по същия начин и на 101-вия път. 100-те предишни постъпки са минало, а ние не сме негова жертва и сме свободни в бъдеще да постъпваме по различен начин. Звучи лесно…, но не е. За много хора тази промяна е проблем, защото те вече са изградили здрави мислени решетки, затворили са се зад тях и са се отъждествили веднъж за винаги със своите постъпки.

Постъпките ни са част от нещо, което наричам „модел на поведение” – нещо, което всеки е „измислил” и приел за правилна „тактика” в определени моменти. Лошото е, че хората, които не са това, което показват, са създали стереотипи на възприятие, основани на погрешно изтълкувани чужди постъпки: „Блондинките не могат да работят с компютър”, „Полицаите са глупави”, „Циганите са бедни”, „Голямата кола означава голям „мъж” в леглото” и т.н., и т.н. Ако ги съберем сигурно ще се окажат стотици, но все са грешни – нито едно от тях, не е такова, каквото изглежда.

Ако след всяка глупава постъпка си казвате: „Така е, защото съм глупав”, накрая ще си повярвате и никой няма да може да ви убеди, че не сте глупав.

Ако след всяко несбъднато желание си казвате: „Така е, защото нямам късмет”, накрая и късметът ще ви повярва и ще ви зареже.

Ако след всяка провалена среща си казвате: „Така е, защото съм неудачник”, накрая това ще се изпише на лицето ви, а знаете – жените разпознават неудачниците безпогрешно 😉 ( почти като в реклама на Спрайт 🙂 взе да става).

Това безспорно са примери за това как оставяте чувствата си в капана на чужди мисли! По подобен начин, можете да вмените на някого, че е глупак/ карък /неудачник и за жалост, обикновено родителите причиняват това на децата си.

Нещата не са такива, каквито изглеждат. Ако свикнете да имате това наум, много по-лесно ще възприемате хората около себе си. Аз винаги имам това наум преди да отсъдя нещо за някого – т.е. винаги му давам добрина в преднина и един бърз „втори шанс” в аванс, когато се налага да преценявам постъпките му.

Знам, че всяко действие е провокирано от причина и всяка реакция е отговор на предизвикалото я действие. Винаги се стремя да открия тази причина – това, че някой е постъпил по определен начин, който за мен е неугоден, съвсем не означава, че го е направил заради/против мен – вероятно има сериозна причина да постъпва и да се държи така. Разбира се – сериозна за него си.

Ние не се отъждествяваме с нашите постъпки: това е просто за възприемане, ако си спомняте камъчета от 1 до 4: много малко хора, казват това, което мислят, а още по-малко казват това, което чувстват и в тази връзка: постъпките, като част от модела на поведение, който сме възприели, са нещо (пре)мислено. Много малко хора са уверени, че постъпват правилно /т.е. че са измислили вярната постъпка/, а още по-малко постъпват спонтанно – обикновено всеки се стреми да облече постъпката си в разум и оттам идва и този парадокс – ние не сме това, което правим.

Всъщност, това дали ще определим някого като глупав / неспособен / неадекватен / неудачник или някой ще определи нас така, не е толкова важно.

Проблемът идва когато ние приемем тази оценка за себе си и се съгласим да живеем с нея.

Предимството:

Този начин на мислене много помага при отглеждането и възпитанието на деца. Децата не правят нищо без причина – не плачат без причина, не се тръшкат без причина. Като пораснат – не си слагат обеци на носа и пъпа без причина, нито пък се боядисват с червени кичури ей-така случайно. За всяко нещо има причина и наше задължение е да я открием, защото може да се окаже, че е нужна нашата намеса за отстраняването й, особено когато става дума за отявлен бунт срещу нещо 😉

С поведението си децата търсят нашето внимание. Това отминава към определена възраст, ако родителите са реагирали правилно, но при някои хора си остава като модел на поведение в общуването за цял живот и те се опитват чрез едно поведение да ни кажат нещо съвсем друго.

Този начин на мислене ни помага да разбираме по-добре децата си и останалия свят и да не се ядосваме излишно.

Недостатък:

Разсъждавайки по този начин, аз не си съставям първото впечатление за хората по техните постъпки, а по тяхното излъчване. Постъпките могат да те подведат много по-често и по-лесно от излъчването. Излъчването трудно може да се скрие и манипулира.

Къде е недостатъкът ли? Съставям си мнението мигновено и то почти не подлежи на промяна – и в двете посоки. Разсъждавайки така /нещата не са такива, каквито изглеждат и винаги всеки си има своя скрита причина за поведението си/, аз не се изненадвам дори от парадоксите, лесно прощавам и трудно се разочаровам – но пък ако се случи – е окончателно. Точно поради същата причина много трудно лошото ми възприятие за някого може да се промени към добро. Обикновено не се случва.


Картинката е от ТУК.

30 Comments

  1. Още един от твоите постове, които са приятно допълнение към ежедневието ми 🙂

  2. Радвам се да го чуя 🙂 Благодаря 🙂

  3. seasons,
    хехе, мерси 😉 – кратко и ясно 🙂

  4. Днес пращам на всички мисли на Джубран Халил Джубран. Тази е за теб:
    „Всички ние сме затворници, но едни килии имат прозорци, а други – не…“ 😀

    И от мен:
    Ти си от онези хора, които помагат да намерим своите прозорци и да ги отворим.

    А по темата – да разчупиш моделите си на поведение наистина е трудно, но не е невъзможно.

  5. vira111,
    Благодаря ти! Думите ти означават много за мен!!! Всяко нещо, което описвам в “камъчетата” е преживяно и изпитано и единствената му цел е да донесе светлина на останалите. Добре е да знам, че поне в някаква степен се справям.

  6. Това с прозорците на килиите ми хареса. Аз тези дни не ходя по земята, а направо летя от щастие. От 7-8 г. правя нещо, което смятам, че макар и малко ще направи света около мен по-добър. Не съм очаквала помощ, но бях почти отчаяна, защото по неведоми за мен причини немалко хора просто правеха труда ми безсмислен. Може би не нарочно, а от нехайство. На осмата година ми предложиха съдействие. Моята килия може да е с много мъничко прозорче, но се надявам тези хора да разберат, че въобще има прозорци и да се опитат да прогледнат. Така, че права си vira111, да разчупиш моделите на поведение наистина е трудно, но не е невъзможно. Радвам се, че споделих радостта си с вас.

  7. trol4e, благодаря, че го направи 🙂

    А разчупването на моделите е трудно, защото хората не искат да възприемат идеята, че могат да го направят, защото, както казваше един познат, са “свикнали да плащат данък “обществено мнение”.

  8. Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Камъче #6: Не завиждайте!

  9. А може би, нещата не са такива, каквито ги виждаме?
    Проблемът е, че приемаме “общата” оценка безкритично. Особено, ако отговаря на общоприетите “стандарти”.
    “Нещата не са такива, каквито изглеждат” – а защо оценката на наша постъпка трябва да е такава, каквато изглежда? 🙂
    За да не пиша излишно – каква оценка е получавал Леонардо за рисунките на някакви невъзможни (т.е.глупави) машинки?

  10. Графе,
    оценката на нашата постъпка е такава, каквато я дадем ние.
    Смятам, че ние сме тези, които придават стойност на нещата, а не някой друг.
    “Нещата не са такива, каквито изглеждат” е по-скоро призив да се замислим: дали пък няма някаква “скрита” причина нещата да се случват не така, както ни се струва, че ще се случат. 🙂

    Всяко нещо си има две страни – дори и Луната, нали 🙂

  11. Pingback: Номинации за месец юни -- БлогCamp 2008

  12. Повече от две, LeeAnn, повече! Зависи къде е застанал наблюдателят. 🙂
    Вярно, че оценката си е наша, ама доколко? Твърде много сме свързани с околните и често “преправяме” своята оценка заради масирана агресия на чуждите. Нали никой не тръгва да прави умишлено нещо “глупаво”.
    А призивът Ви е много добър и има сериозно основание. Но това вече е в атмосферата на Раздумка при мен.

  13. Здравей, LeeAnn! Напоследък често засичам твои коментари по блоговете и водена от любопитство “прескочих” тук. Пиша на произволна статия, защото от сутринта съм прочела повече от 10. Мисля, че е излишно да добавям, колко ми допадат. Четох преводи на стихове/текстове. Четох приказки – всичките с едно особено, малко тъжно, но и приятно настроение. Четох и някои “камъчетата”. Обикновено писанията на подобни теми звучат малко поучително, но ти някак си успяла да ги избегнеш.
    Общо взето – ще ти идвам на гости. До скоро!

  14. Графе,
    да, призивът ми е прост: Повече толерантност 🙂

  15. @vilford
    … какво да кажа… общо взето: Много много благодаря! 🙂 Добре дошла, чувствай се като у дома си 🙂
    Надявам се да оставяш знак като наминаваш на гости 😉

  16. Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Камъче #7: Приемете емоциите си!

  17. Здравей, от няколко дни наминавам и чета поне час. Всичко започна от огън и лед. Но философските камъчета….

    Не знам как да започна. Всичко, което съм прочела до тук е пълно отражение на това, което и аз мисля. Дори си казвам от месеци, че е време да седна и да го опиша, но след прочетеното няма да го направя. Ти си го направила чудесно, с толкова топлота, разбиране и простота. Някой ден трябва да направиш книжка за тях.

    От собствено наблюдение обаче, искам да добавя, че както и да дадеш тези истина на хората, ако те не са готови, ако не е дошъл моментът за промяна, ще се съгласяват с тях, но нищо няма да направят. Тъжно е, но е факт. Опитвала съм с логика, разум, чувства – не се получава. Ако не са готови – съгласяват се с теб и… продължават по старому.

    А сега един въпрос, или по-скоро молба. Случвало ми се е мигновената преценка да е положителна, но поради някаква причина разума ми казва, че не съм права. Тъй като се доверявам преди всичко на инстинктите си, започвам усилено да търся доводи, за да ги подкрепя. Обикновено ги намирам, но е имало и случаи, когато не съм. Тъй като не мога да се справя с това противоречие, предпочитам да не се сближавам с този човек. В тези случаи се доверявам на разума и се питам не греша ли. Ако е така, посъветвай ме как да убедя разума и без доводи да подкрепи инстинктите ми.

  18. Mari-ana, здравей!

    Добре дошла! Радвам се, че наоколо се навъртат хора като теб.

    От собствено наблюдение обаче, искам да добавя, че както и да дадеш тези истина на хората, ако те не са готови, ако не е дошъл моментът за промяна, ще се съгласяват с тях, но нищо няма да направят. Тъжно е, но е факт. Опитвала съм с логика, разум, чувства – не се получава. Ако не са готови – съгласяват се с теб и… продължават по старому.

    Да, знам това. Не случайно на няколко места съм написала, че знам отговорите, които се отнасят за мен, но те не важат за никой друг.

    Знам, че повечето хора не са готови за това, което им поднасям, но ако те нямат информация за съществуването на друг свят и друг начин на възприемане на нещата, те никога няма да променят мирогледа си. Така че, аз просто разказвам това, което знам 🙂 Сигурна съм, че всеки, който го е прочел, си го е складирал на някое тайно място, така че да го ползва, когато настъпи верния момент. Ако не го е складирал или не съумее да го използва – това е негово решение или негов пропуск, ако щеш 🙂

    Относно молбата ти:
    Не знам дали си прочела камъчето за Интуицията. Може би то ще ти даде някакъв отговор. Трудно ми е да ти кажа как да постъпиш, защото няма еднакви хора и еднакви случки. Мога да ти кажа как бих постъпила аз в подобна ситуация.

    За мен лично, разковничето е в очакванията – т.е. в това, на база на създаденото мигновено впечатление, какви очаквания формираме. Защото колкото и да се опитваме да не го правим, очакванията се появяват заедно с преценката ни и са част от нея. (добро впечатление – позитивна нагласа – очаквания за нещо хубаво и обратното).

    Може би по-лесно ще се справиш с това вътрешно противоречие, ако не формираш очаквания. Аз не бих тръгнала да убеждавам разума си в каквото и да било. Той и без това само дебне за доводи, различни от тези на интуицията 😉 и ако ги намери, веднага ще ти ги даде.

    Ако разумът ми е на твърде различно мнение от душата, тогава просто съм по-предпазлива, като продължавам да следвам душата си… (но! пак казвам! това се отнася за мен 🙂 )

    Обикновено нашето добро впечатление е базирано на излъчването на човека, а разумът е повлиян от мнението (обикновено не толкова добро) на хората наоколо (поне аз съм била в такава ситуация). В такива случаи се опитвам да не се влияя от мнението на останалите, а подхождам чистосърдечно и непреднамерено и формирам собствено мнение.

    Друго, което трябва да направиш, е да наблюдаваш 🙂 Наблюдавай човека – реакциите му спрямо теб и тези, спрямо останалия свят. Няма да се учудя, ако към теб той е различен, защото ти си различна… Но и тук е важно да забележиш дали е различен, защото се чувства добре да е различен към теб, или се старае да е различен и това го затруднява понякога…

    Знам, че звуча общо и отвлечено, но и въпросът ти е общ. 🙂 И все пак се надявам, че успях да отговоря поне отчасти на въпроса ти. Ако не съм – питай пак 🙂

  19. Здравей, LeeAnn!
    Благодаря, от сърце благодаря за споделеното мнение. Намерих отговор дори на въпрос, който бях престанала да си задавам. Когато ти писах си мислех за ситуации в миналото ми и за една от настоящето. Но думите ти “Няма да се учудя, ако към теб той е различен, защото ти си различна… Но и тук е важно да забележиш дали е различен, защото се чувства добре да е различен към теб, или се старае да е различен и това го затруднява понякога…” – сякаш раздраха завесата, която ми пречеше да видя отговора във връзка със съвсем друг човек. Сближих се с него въпреки, че разума ми крещеше да не го правя. Душата, сърцето и интуицията ми обаче, казваха винаги кротко “да”. Ситуацията е необичайна и много лична, затова не мога да я споделя тук във форума. Бих искала да ти я опиша. Със сигурност би отговорила и на други мои въпроси, но не искам да ти досаждам. Стига ми, че с написаното от теб ми помогна да намеря обяснение за поведението му и ми посочи пътя, по който да вървя. Благодаря ти!!!

    А сега се връщам в началото на написаното от теб и… пак ще ти благодаря. 🙂 Този път, защото укрепи надеждата ми, че въпреки неуспешните ми опити да помогна на хора, които се лутат, допускат големи грешки и не искат да се променят, не трябва да преставам да го правя. Те са мои близки хора, които обичам и ще продължавам по малко и когато е нужно да им говоря за другите начини да видиш света и да промениш себе си. Когато настъпи точния момент, може би ще се сетят за думите ми. Благодаря ти, отново!
    Колкото до очакванията – ще трябва да поработя върху този проблем. Проблем, защото в мен има една част, която въпреки всичко очаква очакванията, и когато те не се случат е много разочарована. Рядко, но се случва и може да бъде болезнено. Ако можеш и искаш помогни със съвет и за това – КАК да не формирам очаквания. По принцип съм дала пълна свобода на интуицията си, на сърцето и душата си. Разума присъства само като наблюдател (като онези от ООН) – съблюдават да има мир, сигурност и щастие. 🙂
    И накрая. Изобщо не ми звучат като общи и отвлечени думите ти. Във всеки ред намерих по нещо, което да ми помогне или да отговори и на други мои въпроси.
    П.С. Ще продължа да се навъртам из сайта ти. Тук се чувствам като у дома – уютно и сигурно.:)

  20. Mari-ana,
    благодаря ти за хубавите думи. Чета усмивката ти в тях и това усмихва и мен.
    Ще помисля по въпроса как да не формираш очаквания и ще ти пиша.
    Сега /поради липса на време в конкретната секунда/ исках само да ти кажа, че ако искаш да ми разкажеш нещо, спокойно можеш да го направиш на мейла – изобщо няма да ми досадиш – ще ми бъде приятно, ако мога да помогна още 🙂 Наистина.
    Тук: http://www.leeneeann.info в папка Contact има мейл адрес 🙂
    До скоро и усмивки от мен 🙂

  21. Здравей, LeeAnn! 🙂
    Стопли сърцето ми с желанието си да ми помогнеш. Ще ти пиша! Дълго е за разказване и трябва да подредя мислите си. Ще ми отнеме известно време, защото от няколко месеца престанах да разсъждавам и анализирам ситуациата и човека свързан с нея.
    А междувременно ще продължавам да идвам и да си чета. Толкова малко съм прочела, а ми се иска да прочета всичко наведнъж. 🙂
    До скоро. 🙂

  22. Mari-ana-ка, винаги си добре дошла 🙂

    Харесва ми, когато някой започне да се усмихва отново и аз имам нещо общо с това 😉

    Надявам се, като наминаваш да оставяш по някоя и друга “следа в маслото”, както казва един от редовните читатели тук 😉 🙂

    А иначе – когато си готова – пиши 🙂 Аз съм сигурна, че когато подредиш мислите си и си готова да ги напишеш на хартия, ще си намерила още отговори 🙂

  23. Pingback: Госпожа Удача « Dimitrovamariana’s Blog

  24. Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Убийствена красота

  25. Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Камъче #9¾: За възможностите…

  26. Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Петте “Защо”

  27. Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Камъче #10: Не очаквай! (нито очакваното, нито неочакваното…)

  28. Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Средните облаци, част 2: Altostratus

  29. Pingback: Петте "Защо" - LeeNeeAnn

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.