За Надинка, която иска да лети, но не иска да каца 😉
Няма нищо по-лесно от това! Дори излитането е „по-трудно”, и то по една-единствена много проста причина: при излитането пасажерът трябва да участва, макар и минимално. При кацането, единственото, което трябва да прави пасажера е да си „отваря ушите” и да си слуша пилота 🙂
При летенето в тандем с опитен пилот, кацането рядко се оказва предизвикателство. Това е така, защото на опитните пилоти им трябват точно 10 минути с теб във въздуха, за да решат кой е най-подходящият начин за кацане.
Разбира се, не само характерът и темпераментът на пасажера са от значение за съставянето на успешна тактика за кацане, а още и комбинацията от вятъра на кацалото, теглото на пасажера, трафика от захождащи за кацане крила и т.н. все страшни на пръв поглед неща 😉
Като имаме предвид, обаче, че от пасажерите не се изисква никаква предварителна подготовка за летене, освен няколко дребни неща по отношение на настроение и облекло, то и с приземяването е почти същото.
Това, което пасажерът трябва да знае е, че пилотът му отговаря за приземяването и той само трябва да изпълнява командите – „Даваш ушите накъсо към краката и нямаш проблеми” – както обича да се шегува един приятел.
И все пак, за любопитните пасажери трябва да кажа, че има два вида приземяване – на крака и на дупе. Пилотът избира начина на приземяване, уведомява пасажера и започва да му дава инструкции.
За кацане на крака, обикновено инструкциите са: „Излез от сбруята” и „Тичай”. Кацането е сравнимо със слизане от открит лифт, с тази разлика, че няма седалка, която да те удари отзад 😉 Тичането не е повече от три-четири крачки 🙂 и то в „трудния” случай. Понякога просто пристъпваш, все едно слизаш от бордюр.
За кацане на дупе, обикновено инструкциите са: „Вдигай високо краката” и … толкоз 😉
Кацането е сравнимо със… и аз не знам с какво. Пилотът ти просто те поставя на земята от няколко сантиметра разстояние – няма тътрене, няма влачене, няма и пързаляне 😉
Обърнете внимание, че на следващата снимка още сме във въздуха. Подбрах я специално, за да ви покажа, че наистина имам предвид няколко сантиметра.
И накрая, за да няма неразбрали, аз пак да си кажа: Пилотът ви отговаря за вас и следването на инструкциите му е задължително!
А удоволствието от летенето си е изцяло ваше!
Както се казва – “Едвам ме нави!” :))))
Крайно време е да направя едно кръгче! Откога се каня… 🙂
nixo, то твоето канене стана историческо, ама нищо 🙂
Тя, историята, и по-тежки случаи е виждала 😉
Хеееей, какъв обстоен урок по кацане! Благодаря 🙂
Това трябва да е достатъчно, за да не ме е вече страх да полетя 😀 И все пак сигурно ще предпочета да опитам в тандем.
хехе, само за тандем говорим в момента 😉
При всички положения, ако решиш да летиш сама, няма да е лошо първо да пробваш тандем, за да видиш дали наистина ти харесва 🙂
Когато решиш да летиш сама, кацането няма да ти бъде проблем, защото на курса ще те научат 😉 Още повече, че описаното тук не важи за кацане сама 😉
Ето още нещо за четене: http://leeneeann.info/?page_id=1131 и
Успех! 🙂
да, да, знам, но съм гледала как летят сами някакви готини луди хора и си представям и аз така…макар че споделеният полет също е хубаво нещо 🙂
благодаря ти!
“готини луди хора”, ххахаха, това ме развесели!
Чакай сега да те науча, не се казва така. Казва се “готини откачени хора” 😉
все тая, с една дума – хубави хора! :))
мдам 😉
хайде, като решиш, че вече съвсем ти се лети (ама по- към април май да е), драсни един мейл, да те водим с нас 😉 и да те запознаем с готините шашави хора 🙂
йеееей 😀
добре!
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Дреме ли във вас екстремист: резултати
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Човекът, който подарява криле