Category: Приятелите на LeeNeeAnn творят

автор: Красимир Стоев Хвърли поглед в тъмнината, просто затвори очи, вслушай се в тишината, …тя крещи, нали ?   Забрави за миг за света, … и всички неволи, … на шепота брега, и вълните голи.   Искай всяка вечер всичко, искай само от мен, аз ти давам уж малко, но всичко, … дори усмивката си всеки ден.   Аз съм твоята топла вълна, твоята дъга в мрака, въглена, небрежно паднал в снега, който всяка вечер тебе чака.   И когато с теб сме нейде там, някъде в тъмнината, мълчанието си ще ти дам, то ще е най-тънката струна в душата.

Continue reading

Боби, благодаря за милата пчеличка. 🙂

Continue reading

Здравейте, Тъй като е поетичен превод, не претендирам за правилност, позволил съм си някои волности 🙂 DESSINE-MOI UN MOUTON /Mylene Farmer/ Quelle solitude De mourir Sans certitude D’etre au moins Une particule De vie Un point minuscule Utile a quelqu’un Quelle solitude D’ignorer Ce que les yeux Ne peuvent pas voir Le monde adulte Isole Un monde abrupt Et la, je broie du noir Quelle solitude De se dire Que la morsure Du temps n’est rien Le reve est bulle De vie Un bien majuscule Utile au chagrin Deconfiture Des pepins Mais je veux croire En l’au-dela Et vivre est dur Toujours un choix Mais je jure Que le Monde est a moi Il est a moi… Il est a moi… Il est a moi……

Continue reading

или как изглежда една летяща приятелка в очите на своята нелетяща такава 😉   Why my friend has been flying? First of all, I don’t understand this thing with flying, maybe because I’ve never been there, wherever it is… in the sky, among the clouds, in the air, not on earth for sure! But … Let me answer. Some history first: she is an adult, in the classical meaning of this word. School, university, marriage, 2 children, home, cooking, work, friends and some live problems naturally. Those were the activities of hers life. Till the Day with major D. She becomes excited, nervous, trembling, with strange behavior, like she is in love. But she already loves someone, forever. Finally we were devoted to the secret….

Continue reading

В облак няма разстояние, няма посока, няма човек.Когато тръгваш за облака и лифта те издига към него – около теб е приятелят ти, носят се смеховете на компанията неимоверно близки и скъпи за теб хора – всеки нарамил раница, в която носи не товар, а свободата си. Около теб е стръмнината, притихналата гора, потракването на машината. Около теб е панорамата на затиснатата равнина. Около теб има реалност.Малко по малко реалността изчезва. Първо се скрива пространството – за него ти говорят само пеещите протегнати въжета на лифта… Потъва в бялото шума.Стъпваш на краката си и тръгваш нагоре. Орисията на човека, който лети, е винаги да тръгва нагоре. И оставаш все по-сам. Отначало хората, който са вързани за земята, изчезват. Те нямат място тук. После и летящите…

Continue reading

‘не, не ми се лети в това’ – ‘става!’… тежки сиви облаци са надвиснали над старта. никой не знае какво ще се случи – дали спокоен охладен въздух ще ни спусне на полянката за кацане или облакът ще се опита да ни всмуче в себе си – черна дупка за крила и пилоти. …прошумолява крилото на франсоа, следим го с напрегнат поглед – той уверено потъва надолу. ‘става! само излитайте по-бързо’… бърза подготовка, последна проверка и правиш крачка в небето! …поглед през рамо – едно след друго се откъсват от склона крилата, весели и цветни в сивото небе. … напред и надолу. напред и… надолу?! нечии силни ръце те хващат и стъпало след стъпало те ‘поставят’ все по-нависоко – ‘базата’ надвисва над главата като таван…

Continue reading

едновременно и мечта и действителност – сбъдната мечта нека е: представи си… … прекрасен летен ден. долината е окъпана в слънце. високо в небето – пухкави кумулуси. вятърът свири в ушите ти, бие лицето ти. пропадаш в млечна пелена, мирише на влага. след миг изскачаш от облака и земята се простира под теб на длан. летиш плавно, спокойно, волно изведнъж леко подрусване – преминал си през струя топъл въздух. свиваш рязко в завой… по-стръмно… и изведнъж вдигащия се въздух те подхваща меко и хоризонта почва да потъва. оглеждаш се – крилото се проектира на фона на земята… орел се вие под теб, ползвайки същия ‘асансьор’… спокоен глас долита от радиостанцията… отпускаш завоя и потегляш надолу и напред – към полянката за кацане, към приятелските усмивки,…

Continue reading

Дишай! Не дишай! Вдишвай! Издишвай! Прелитам с тебе над земята – и става синя тук тревата. Нямам нищо под краката – ти слез за малко на земята. Ти слез за малко на земята – ще стане синя пак тревата. Вдишвай! Издишвай небесата – да стане по-синя тревата… Парашут… На места надута си и издишаш от студ… Парашут… На места надута си и издишаш от тук… Дай ми въздух на земята, попътен вятър във платната… Вдишвай! Издишвай небесата – да стане по-синя тревата… /текст Орлин Дочев, група „Станиоли” публикувам я с изричното разрешение и любезно съдействие на Орлин/

Continue reading

  Това, което исках да кажа исках да кажа, че обичам някого, исках да кажа, че някой ме обича, исках да кажа, че се усмихвам, исках да кажа, че съм щастлива… красиво… обичах, не като егоист, обичаха ме егоисти, усмихвах се… понякога, едва ли съм била щастлива, по-скоро бе само желание… това е разговор между мен и мен, който никога не се състоя. надявам се да се усмихна утре, надявам се да ме обичат утре, надявам се със страх… надявам се отново да бъда. автор: Диана   

Continue reading

Правото да си сляп Искам да си представите нещо. Но не просто да си го представите, а да се опитате наистина да го почувствате, сякаш се е случило на вас. Ето така. Една сутрин се събуждате от обичайния си нощен сън, разтърквате очи, насъбрали умора в просъница и ги отваряте за света. За да откриете, че сте загубили зрението си. Завинаги. Как мислите дали това ще е най-нещастния ден в живота ви? Не знам. Не искам и да разбирам и не пожелавам на никой на тази земя, да го разбира. Но сред нас има хора незрящи в общоприетия смисъл на думата, но понякога много по-виждащи от нас за неща, за които ние оставаме слепи. Сутринта на 15 май, цялото интернет общество се събуди разтърсено от…

Continue reading

Това е последната засега част от трилогията “Как станах блогър”. Парченце диня в сряда № 107 Как станах блогър (продължение) Евгений Скляревский 03.05.2006 Сутринта записах На своя секретар Звуците на свързване Юрий Нестеренко. Хайку Минаха пет месеца от събитията, описани в «Как станах блогър (начало)» и «Как станах блогър (край)». С използването на думата «край» малко избързах, тъй като се оказа, че историята има продължение. Главното, което се случи, беше израстването ми като блогър и че повече не си задавам въпросите, описани в първите статии — как и за какво да пиша, колко често да пиша, да дублирам ли написаното в «Живите Списания» или във форумите? Но за сметка на това разбрах какво са cross-posting, технологията OpenID, термина stand-alone и още други умни думички. Посъзнателно…

Continue reading

Това е втората част от разказа на Евгений Скляревский за пътя, по който е минал при създаването на своя дневник, но за разлика от него, аз няма да пускам отделните части по една на всяка сряда (нищо, че днес е сряда), а ще ги публикувам почти наведнъж Парченце диня в сряда № 92 Как станах блогър (край) Евгений Скляревский 18.01.2006 — Как не те e срам! — високо каза Алиса. — Срамно е даже да се говорят такива глупости! — Замълчи! — извика Кралицата, почервеняла от ярост. — Да бе! — отговори Алиса. — Отрежете и главата! — извика Кралицата. Никой не помръдна. — Кой ли пък се страхува от вас! — каза Алиса (тя вече беше достигнала своя истински ръст). — Вие сте просто…

Continue reading

Като се връщам към времената, предшествали създаването на този дневник, както и към историята на неговото създаване, се сещам за поне трима човека, които ме убеждаваха, че и аз трябва да започна да пиша — дали в мой, собствен дневник или точно в този, който четете в момента не е от голямо значение. Аз се измъквах по царски — с обяснението, че още не ми е дошло времето да пиша, както и не мисля, че има какво толкова интересно да кажа на света. И за да не си помислите, че времето за авторско писане вече е дошло за мен, бързам да ви кажа, че не сте познали — заръката да има и мои публикации в този дневник ще я изпълня по мой си начин :о)…

Continue reading

…споделено от приятел Зловещ, зверски. Покорен, неописуемо жив. Вероятно е грешка, Вероятно е фалш, Истина е. Няколко пъти мечтах. Няколко пъти опитах. Няколко пъти живях. Хиляди пъти потънах в земята – не мъртва не жива нито жена. Не е трудно, само че не исках. Не исках да се чувствам еднаква или различна. Исках да съм Аз. ! автор: Диана

Continue reading