Самоучител-ИМИТАЦИЯ по български народни танци

Днес на пазара излиза поредното доказателство, че в нашата мила Родина правила няма, права – като че ли също, особено авторски такива. Доказателството е поредната кражба на чужди усилия и труд, имитирани дословно. Днес излиза имитация на самоучителя по български народни танци, създаден преди година от Милена и Костадин Господинови – хореографи и собственици на клуб „Чанове” и продуцента Борислав Славов. Имитаторският диск ще се разпространява с вестниците „24 часа” и „Труд” – същите тези, които преди две години и половина решиха, че правата за разпространение на Елин Пелин, Йовков и още колоси на българската литература са само техни и незрящите деца нямат право да ги слушат, изтеглени от сайта на Виктор „Без монитор”. Следващата статия е реакцията на Милена и Коце по повод на…

Continue reading

Жак Превер: малко_известни цитати

Ако някой някога реши да ме попита с коя единствена дума бих определила Превер, бих казала „Бунтар!”. Явно затова харесвам стиховете му толкова много! Освен „бунтар” обаче бих добавила още нещо. Превер е изключително саркастичен и дори хаплив, като на моменти, съчетаното му с малко атеизъм чувство за хумор става доста черничко 🙂 Предлагам на вниманието ви няколко малко познати мисли на Превер. Приятно четене! Във всяка църква има нещо, което дрънчи (хлопа). Отче наш, който си на небето, Остани си там! Всеки постигнат успех се дължи на загубата на нещо друго. Времето тече бавно за тези, които се опитват да го убиват. Седнете и хапнете на тревата, но побързайте, защото рано или късно, някой ден, тревата ще се храни с вас. Разбира се, доста пъти…

Continue reading

Почти

Presque Jacques Prévert A Fontainebleau Devant l’hôtel de l’Aigle Noir Il y a un taureau sculpté par Rosa Bonheur Un peu plus loin tout autour Il y a la forêt Et un peu plus loin encore Joli corps Il y a encore la forêt Et le malheur Et tout à côté le bonheur Le bonheur avec les yeux cernés Le bonheur avec des aiguilles de pin dans le dos Le bonheur qui ne pense à rien Le bonheur comme le taureau Sculpté par Rosa Bonheur Et puis le malheur Le malheur avec une montre en or Avec un train à prendre Le malheur qui pense à tout … A tout A tout … à tout … à tout … Et à tout Et qui gagne…

Continue reading

Let Me Try Again

https://youtu.be/g1jcF7bgqzs I know I said that I was leaving But I just couldn’t say good-bye It was only self-deceiving To walk away from someone who Means everything in life to you You learn with every lonely day I’ve learned, and I’ve come back to stay Let me try again – let me try again Think of all we had before – let me try once more We can have it all – you and I again Just forgive me or I’ll die Please, let me try again I was such a fool to doubt you To try to go it all alone There’s no sense to life without you Now all I do is just exist And think about the chance I’ve missed To beg…

Continue reading

Люде, на които не им се отваря парашутът

Това е книга – истинско предизвикателство – предизвикателство е да я прочетеш /особено, ако ТОВА не е твоят стил на писане и говорене/, предизвикателство е и да я разбереш. Книгата е предизвикателство за четене, защото е странна. Писана е от македонец, младо момче, на име Алекс. Ако махнете ругатните, откровените псувни и вулгарностите, от съдържанието като текст ще отпадне 1/3, но като смисъл ще отпаднат 2/3. Невероятно е, как е възможно по такъв невъзможен начин да се каже толкова много. Потресена съм не от псувните, както очакваше Комитата, а от „художественото” им приложение. Не мога да го разкажа, повярвайте ми. Книгата е предизвикателство и като послание. Разказва се за едни хора, на които не им се отваря парашутът. Не се отваря, не защото не може…

Continue reading

„Класиците на българския танц” с награда за култура и изкуство

И тази година „Салон на изкуствата” мина и замина. Той е ежегоден и по традиция се провежда през месец май. Въпреки че бе 13-ти по ред, този номер беше фатален само за някои. На други донесе късмет. На „Класиците на българския танц” например, на който бе присъдена Специална годишна награда за култура и изкуство. „Класиците на българския танц” се състоя на 21 май в зала 1 на НДК и бе уникален като замисъл и реализация спектакъл: най-добрите ансамбли на България на една сцена – нещо, което не знам да е правено в последните 15 години! Разбира се, няма как да не кажа, че общият „късмет” на спектакъла бе роден от други по-малки, но много на брой и прекрасно съчетани късметчета, като това, че сценарист и…

Continue reading

Там

Là-bas Là-bas Tout est neuf et tout est sauvage Libre continent sans grillage Ici, nos rêves sont étroits C’est pour ça que j’irai là-bas Là-bas Faut du cœur et faut du courage Mais tout est possible à mon âge Si tu as la force et la foi L’or est à portée de tes doigts C’est pour ça que j’irai là-bas N’y va pas Y a des tempêtes et des naufrages Le feu, les diables et les mirages Je te sais si fragile parfois Reste au creux de moi On a tant d’amour à faire Tant de bonheur à venir Je te veux mari et père Et toi, tu rêves de partir Ici, tout est joué d’avance Et l’on n’y peut rien changer Tout dépend de…

Continue reading

Душа назаем

С Тихомир, от известно време насам, имаме някакво вътрешно жанрово разногласие, защото той нарича приказките „фентъзи“, а „Душа назаем” – драма. За мен, „Душа назаем” не е драма, въпреки че проследява живота на четирима основни герои, на чието място никой не би искал да бъде. Всъщност, книгата ще се възприеме като истинска драма от хората, които са или са били на мястото на героите. За останалите – тези като мен – книгата е толкова чист и лют житейски реализъм, че дори пъстроцветните риби с баркод в изкуствения японски океан не са в състояние да ни извадят от „дълбокото” за повече от минута-две. Аз, разбира се, няма да ви разкажа книгата, ще ви кажа само, че още след десетата страница ме беше яд на Тишо, че трябва…

Continue reading

Здравейте, влюбени!

Salut les amoureux Joe Dassin Les matins se suivent et se ressemblent Quand l’amour fait place au quotidien On n’était pas fait pour vivre ensemble – Ca ne suffit pas toujours de s’aimer bien C’est drôle – hier on s’ennuyait Et c’est à peine si l’on trouvait Des mots pour se parler du mauvais temps t maintenant qu’il faut partir On a cent mille choses à dire Qui tiennent trop à cœur pour si peu de temps. Rf : On s’est aimé comme on se quitte Tout simplement, sans penser à demain A demain, qui vient toujours un peu trop vite Aux adieux qui quelquefois se passent un peu trop bien.  On fait ce qu’il faut on tient nos rôles On se regarde, on rit, on craint…

Continue reading

Кратки слова за културни неща

Днес е особен в културно отношение ден 🙂 Обичам такива дни 🙂 Не знам наближаващото лято ли, властващите жеги ли, но нещо разбуди умовете 🙂 Та, така, няколко кратки слова за културни неща: Вече има Фестивал на приказката “Вълшебното ключе” – провежда се за първа година, инициативата изглежда е на община Севлиево. Прииска ми се да съм там, но разбрах късно. Мишел ни кани на две изложби на открито. Григор е обявил конкурс за дизайн на сайт за Радой Ралин. Идеята е блестяща! Искам да участвам и аз, но предвид уменията ми в дизайна 😉 ще е на по-късен етап и с нещо друго. Но, вие не чакайте друг да свърши работата, а помагайте! Afrodita се зае да ми помага с преводи от френски на песни…

Continue reading

Трябва да си роден в Монако

“Трябва да си роден в Монако” е една от любимите ми песни на Joe Dassin. Защо не съм ви я превела досега и аз не знам, но вече няма нужда да се “мъча”, защото я получих като подарък. Благодаря на Afrodita, която ми е изпратила оригинала и превода готови за публикуване. Надявам се това да не е последния й порив 😉 и да продължи да ми помага да попълваме преводите на Joe Dassin. Afrodita, благодаря 🙂 На останалите: Наслаждавайте се! IL FAUT NAITRE A MONACO                                Joe Dassin Pour avoir la foi il faut être charbonnier Pour être mal chausse il faut être cordonnier Pour séduire la foule faut chanter la pêche aux moules Et pour pas payer d`impôt il faut naître à Monaco. Et…

Continue reading

Класиците на българския танц

Чанове ООД и Хоро БГ ЕООД представиха на 21 май 2008 г. в Зала 1 на НДК най-добрите сценични композиции от репертоара на най-добрите български професионални ансамбли: ФИЛИП КУТЕВ (София), ПИРИН (Благоевград), ТРАКИЯ (Пловдив) и СЕВЕРНЯШКИ АНСАМБЪЛ (Плевен). Такова нещо не може да се разкаже и аз няма и да се опитвам – който го пропусна, може да започва да си скубе косите от яд 😉 Ако кажа, че там видях Неповторима комбинация от звук, ритъм, движение и светлина, ще ви излъжа, защото комбинацията си е съвсем повторима – с просто око се вижда, че хората на сцената танцуват от преди съзнателния си живот. И го правят с такава лекота, че и пеперудите могат да им завидят! В народните танци има фигура, наречена „набиване” –…

Continue reading

360 градуса България

С една дума казано: ЕМОЦИОНАЛНО! Така ми подейства изложбата, на чието откриване бях снощи. Дали заради много хора, дали заради гледката или описанието на снимките, не знам… „360º България” е изложба на фотографа Александър Иванов и съдържа въздушни снимки на България, правени в последните 7 години, при полетите му с мотоделтапланер и в парапланер-тандем с Ники Йотов. Описанието под снимките е на автора и е в приказно-разказен стил – все едно сте си седнали двамцата на раздумка :). Това прави изложбата изключително лесна за възприятие и близка до всеки. Мечтаех си за такава изложба – миналата година, когато посетих изложбата на Ян Бертран и бях разочарована, си пожелах такава изложба – БЪЛГАРСКА, на нашите си красоти. Посланието на изложбата на Сашо е същото: „Страната ни…

Continue reading

Пазители на разни неща

Две неща, които си струва да се споделят: Тази вечер беше концертът на училището, в което учи малката ни дъщеря. Концертът е традиционен – провежда се всяка година, участват деца от почти всеки клас и има билет за вход, а приходите отиват за училището и наем на залата в Културния дом /най-вероятно/. Тази година, в концертът най-широко застъпената тема на представяне бе… българският фолклор! Не можах да повярвам на ушите и очите си. Прави хора, ръченици, цели танци, песни дори. Имаше дете от втори клас, което пя родопска песен без съпровод. Разплакаха ме тези хлапета и дори не ги беше срам! 😉 Има надежда, да знаете – след като има хора, на които им се занимава да учат фърфалаци на народни песни и танци и да пазят…

Continue reading

Мързеланко

Le cancre Jacques Prévert Il dit non avec la tête Mais il dit oui avec le coeur Il dit oui à ce qu’il aime Il dit non au professeur Il est debout On le questionne Et tous les problèmes sont posés Soudain le fou rire le prend Et il efface tout Les chiffres et les mots Les dates et les noms Les phrases et les pièges Et malgré les menaces du maître Sous les huées des enfants prodiges Avec des craies de toutes les couleurs Sur le tableau noir du malheur Il dessine le visage du bonheur. Мързеланко Превод: LeeAnn Казва „Не”, кимайки с глава, Но казва „Да” неговата душа “Да” на този, когото обича “Не” на учителят, изправил го, и питащ. Всички проблеми тъкмо…

Continue reading

Хубавото време

La belle saison Jacques Prévert A jeun perdue glacée Toute seule sans un sou Une fille de seize ans Immobile debout Place de la Concorde A midi le Quinze Août.  Никога досега не съм коментирала с вас избора ми на стихове на Превер за превод. Не сте ме питали, не съм сметнала за нужно да ви обяснявам защо Превер и защо точно това и точно сега. Нямах и намерение да го правя, но с една от последните си реакции Vira неволно ме окуражи да ви покажа превод, който мислех да запазя за себе си. Има нещо магическо в тези няколко реда. Но магията е тъжна. Не знам как ще въздейства на вас, но мен това стихче ме натъжава, въпреки че в текста няма нито един…

Continue reading

Неопитомена страст

… или с обикновени думи казано – „Дуелът на Титаните 2″, петък, 28.03.2008 г. И миналата година се съпротивлявах в себе си срещу думите „дуел” и „титан”, и тази отново не мога да ги приема. Не за друго, а защото са слаби и с ограничен смисъл. За разлика от миналата година, тази отидох с големи очаквания – очаквах отново цялото съвършенство на природата да се лее над залата и да се редуват сила с нежност. Но не! Тази година нежността надничаше зад завесата и едва-едва се прокрадваше с плахи стъпки по сцената и сред публиката, сякаш страхувайки се да не бъде смазана от необузданата дива страст, която вилнееше наоколо. Казват, че огънят бил даден на хората от боговете, но никой не казва, на тях кой…

Continue reading

Есента

  L’automne Jacques Prévert  Un cheval s’écroule au milieu d’une allée Les feuilles tombent sur lui Notre amour frissonne Et le soleil aussi.   Есента Превод: LeeAnn Уморен кон се сгромолясва посред алеята листата падат върху него любовта ни хладно тръпне и праща хлад на Слънцето.

Continue reading

Ще видите това, което ще видите

  Vous allez voir ce que vous allez voir Jacques Prévert  Une fille nue nage dans la mer Un homme barbu marche sur l’eau Où est la merveille des merveilles Le miracle annoncé plus haut?   Ще видите това, което ще видите  Превод: LeeAnn Гола девойка плува в морето Брадат мъж ходи по водата Къде е чудото на чудесата, за което пуснахте мълвата?

Continue reading

Тръгвайки си от училище

En sortant de l’école Jacques Prévert  En sortant de l’école nous avons rencontré un grand chemin de fer qui nous a emmenés tout autour de la terre dans un wagon doré Tout autour de la terre nous avons rencontré la mer qui se promenait avec tous ses coquillages ses îles parfumées et puis ses beaux naufrages et ses saumons fumés Au-dessus de la mer nous avons rencontré la lune et les étoiles sur un bateau à voiles partant pour le Japon et les trois mousquetaires des cinq doigts de la main tournant ma manivelle d’un petit sous-marin plongeant au fond des mers pour chercher des oursins Revenant sur la terre nous avons rencontré sur la voie de chemin de fer une maison qui fuyait fuyait…

Continue reading