Днес на пазара излиза поредното доказателство, че в нашата мила Родина правила няма, права – като че ли също, особено авторски такива.
Доказателството е поредната кражба на чужди усилия и труд, имитирани дословно. Днес излиза имитация на самоучителя по български народни танци, създаден преди година от Милена и Костадин Господинови – хореографи и собственици на клуб „Чанове” и продуцента Борислав Славов.
Имитаторският диск ще се разпространява с вестниците „24 часа” и „Труд” – същите тези, които преди две години и половина решиха, че правата за разпространение на Елин Пелин, Йовков и още колоси на българската литература са само техни и незрящите деца нямат право да ги слушат, изтеглени от сайта на Виктор „Без монитор”.
Следващата статия е реакцията на Милена и Коце по повод на имитацията. Вие ще си я прочетете сами, а аз ще добавя още нещо за ваша информация:
Гледах първия диск сутринта. Имитацията и наподобяването са фрапантни и нахални. Аз разбирам, че дисковете на оригиналния самоучител са отлично попадение и са най-доброто, което може да се направи, но това че не можеш да измислиш нищо по-добро, не значи, че трябва да копираш вече популярен продукт.
Радвам се, че обложката е различна и със самия си външен вид навява асоциация за некачествен продукт. Вътре също не е по-добре.
Оставям ви със статията, а Милена и Коце поздравявам за проявеното достойнство и сдържана и премерена реакция.
Преди 2 години, ние, Милена и Костадин Господинови, хореографи на клуб Чанове, в процеса на своята работа стигнахме до убеждението, че хората имат нужда от самоучител по български народни танци, за да могат да се докоснат до своята същност и традиции, да могат и в своя дом да имат помощник, който да им помогне да научат и танцуват красивите и необикновени български хора. Във време, в което културата беше в застой и никой не рискуваше да влага в нея, нямаше кой да ни подкрепи и помогне да осъществим тази наша идея. Съдбата обаче ни се усмихна и ни събра с един голям българин на име Борислав Славов, който реши да инвестира в нас и начинанието ни, независимо от резултата.
Дълго мислихме кои да бъдат българските хорà, които да представим и обясним в Първия Самоучител по български народни танци на DVD. Влагайки много труд и професионализъм, ние създадохме сценария, методическата последователност и техническа схема на показване на хорàта, така че крайният резултат да бъде разбираем за всеки желаещ да се научи да танцува.
Събрахме екип от танцьори, оператори, режисьор, гримьор и сценични работници и на 2 ноември 2007 г., този самоучител стана факт! На вниманието на българите и приятелите на България, предложихме завършен продукт, който да обогати знанието им за българското танцово изкуство и фолклор.
Днес, още една година по-късно, с огорчение споделяме, че некоректни наши колеги решиха да се възползват от нашия труд и идея и нагло имитираха нашия самоучител по български народни танци:
Ивайло Вълков – „хореограф” на имитацията на нашия самоучител, участвал в снимките на оригиналния самоучител – без висше хореографско образование, от скоро танцьор във „Филип Кутев”.
Десислав Йочев – участвал в снимките на първия самоучител, участвал в снимките на втория самоучител, подписал за това съответния обвързващ договор, като по същото време участва и снимките на имитацията на самоучителя, разпространяван с вестниците „Труд” и „24 часа”.
Тянка Иванова – участвала в снимките на първия самоучител, участва и в имитацията на самоучителя.
Проф. Д-р Елена Кутева – съдейства и спомага за създаването на оригиналния самоучител, като предоставя под наем костюми и съгласие за участието на танцьори от “Филип Кутев”. По подобен начин спомага и имитаторите.
Имитацията засяга всички детайли на нашия труд: обясненията на хорàта, начинът на показване, техническите средства и визия, начинът на заснемане, костюми, методиката за направа на самоучителя като цяло.
Министерство на културата, което регистрира нашия оригинален продукт и би трябвало да защитава нашите авторски права и тези на изпълнителите, с лекота регистрира и имитациите, без да си направи труда да провери съответсвието на двата продукта, създавайки по този начин предпоставка за легално нарушаване на авторските ни права.
Имитацията се разпространява от вестниците „24 часа” и „Дневен труд”, чрез подвеждаща реклама:
Хореографите на този продукт Ивайло Вълков и Дима Тодорова, не са хореографи на ансамбъл „Филип Кутев”.
Използваната музика е авторска, а не е част от „златните записи” на ансамбъл „Филип Кутев”.
В името на нашите лоялни приятели, ние ще потърсим правата си по съдебен ред, вярвайки, че в тази държава все още има място за талант и професионализъм.
Имитациите обикновено са до време и успехът им е под съмнение.
Ние, обаче, ще продължаваме да работим със същата любов и ентусиазъм за вас, истинските ценители на българкия фолклор и традиции.
За вас вече е готова втората поредица от DVD Самоучителя по български народни танци, съдържаща нови 20 български народни хорà, с която ще ви зарадваме около Коледните празници.
Милена и Костадин Господинови
Оригиналът изглежда така:
Их че са нагли тия, просто не знам какво да кажа освен да разглася статията….
Дълбоко съм възмутена, за пореден път!
Поздравления за Милена и Коце, за решителността им да търсят правата си.
Дано успеят!
Ако можем да помогнем с нещо само кажи.
Ох! Тези от “Труд” са умилително тъпи.
Хвърлете едно око на представянето в сайта на “дневен труд”
Според тях ансамбълът се казва Ф. КуРтев, а не Кутев 😉
Какво да каже човек повече…
П.П. Хехе, явно и Труд следи блоговете, защото много бързо си оправиха грешката 😆
… какво да каже.. мъка! мъка! >:[
Браво на Милена и Коце за адекватната и достойна реакция. Успех!
А в какво точно се състои имитацията на един такъв продукт? Изредените:
“обясненията на хорàта, начинът на показване, техническите средства и визия, начинът на заснемане, костюми, методиката за направа на самоучителя като цяло”
са
1) неща, за които няма много алтернативи, ако ти е хрумнало да правиш такъв самоучител, независимо дали сам си се сетил или си видял идеята от другаде (ама точно пък идеята не присъства в списъка) – костюмите, обясненията на хората – едва ли тук може да се открие топлата вода; или
2) много общо формулирани – методиката за направа?, техническите средства и визия? (не мога да си го представя това), начинът на заснемане? (плагиатствали са близкия план на краката на танцьорите ли?)
Малко като заяждане се получи коментарът ми, но определено няма такава цел и моля да бъде приет като обикновено питане. Споделям отвращението от в-к “Труп” и всичко свързано с него след онази кампания за “авторски права”.
Здравейте, да се изкажа и аз по този въпрос. Чудно ми е как така Bългарските народни танци, които са НЕМАТЕРИАЛНО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО, станах бизнес само на двама човека – в случая на Милен и Коце. Това, че са заснели и направили такъв диск е похвално но не и това, че си преписват МЕТОДИКА НА ПРЕПОДАВАНЕ!!! Тук мисля че е мястото да кажа, че ако не са били Кирил Дженев, Харалампиев, Борис Цонев, Стефан Въгларов и ред други именити личности МЕТОДИКА ЗА ПРЕПОДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ТАНЦИ И СТРОЕЖ НА ДВИЖЕНИЯТА нямаше да има. Хаиде сега нека да не възвеличаваме хора които са просто ползватели на направеното преди тях. От личен опит знам, че сега и да тръгне някой по селата да събира хора и ръченици, няма да намери повече от 20-30 запазени.
Нека говорим нещата чесно. Милена и Коце бяха първите които имаха ФИНАНСОВАТА ВЪЗМОЖНОСТ да направят такива дискове, но немисля че трябва да се казва че са УНИКАЛНИ и че са ОТКРИЛИ ТОПЛАТА ВОДА.
Усмихвайте се повече и мислете позитивно
@Ghibli:
Не приемам коментарът ти като заядлив, дори напротив – радвам се, че попита.
Ще се опитам да обясня, дано да успея, защото по-лесно се обяснява, когато гледаш уроците.
Идеята не се коментира. Тя е добра и свободна. Както например: Всеки, който има акъл да напише и издаде книга – пише и издава книга и останалите нямат право да се сърдят, че и друг писател издава книга, стига да е неговата собствена.
Имитацията се състои наистина в изброените по-горе неща. Всеки, който танцува народни танци знае колко е важен начинът на показване на стъпките, начинът на повторение, къде да спреш, къде да повториш, как да го наречеш и изречеш, къда да задържиш кракът във въздуха, както да го визуализираш на екрана, така че да стане ясно за този, който гледа, колко точно пъти да повториш, колко елемента да свържеш, на колко пъти да свържеш хорото, кога и как да покажеш движението на ръцете.
Под «методика за направата» се има предвид точно това – DVD-то на оригиналния самоучител е построено по точно определен начин, който е имитиран. В нея се включват и тези технически средства и визия.
Техническите средства е начинът, по който се очертава пътя на хорото и посоката на тялото при изпълнение на елементите. Използвани са допълнително добавени очертаващи линии. Те са визуализирани по същия начин. Отброяването на тактовете също.
Гледала съм уроците от оригиналния самоучител много пъти и когато пуснах Дунавско хоро от имитацията, ми се стори, че дори текста, който чете дикторът е същия. Може и да си въобразявам, но като ми остане време ще ги сравня.
Като си ги пуснеш може и да не ти мине през ума, че това е друг продукт. Нещо като adidas и abidas. Ама само едното е adidas.
Не знам дали успях да обясня какво имам предвид. Може би, ако видиш единия и после другия ще е по-ясно.
Искам да уточня нещо. Написаното по-горе изразява моето мнение. То не задължава Милена и Коце по никакъв начин.
И нещо друго: Аз разбирам огорчението им. Те са хора на изкуството, творчески личности, които подходиха артистично и нито за миг не проявиха егоистичност, работейки с тези танцьори, които след това решиха, че могат да си направят самоучител и сами да го снимат, докато участват в снимките и на втората поредица на оригинала. Това е пошло и обидно.
Моето мнение е, че имитацията ще им се отрази повече емоционално, отколкото професионално, защото оригиналните дискове са с много по-добро качество: като обложка, като печат на диска, като качество на заснемане /операторската и режисьорска работа е на много по-високо ниво/.
П.П. Всъщност, в обясненията на хорàта може да се открие топлата вода 😉 – питай някой дето е сменил няколко клуба по народни танци, докато намери верния 🙂
🙁
Радвам се, че са решили да си търсят правата. И стискам палци да успеят!
Именно в начина на показване се състои майсторлъка. Защото иначе може да си перфектен танцьор, но да не можеш да обясниш така, че и другите да се научат. То това важи всъщност за всеки занаят и то отличава майсторите от чираците.
Върху това всъщност са авторските права, а не върху хорото – национално богатство. И нека не бъркаме авторските с разпространителските и издателски права, макар и една и съща дума да ги обозначава. Това че някой продава чуждо произведение, откупено от него, не означава, че той е авторът му, колкото и да се бие в гърдите същият.
Миналата година една девойка чрез лично съобщение в сайта хоро.бг!?! ме помоли да й изпратя копия от дисковете?!?, което счетох за жива наглост и неуважение към труда на хората. Отказах й категорично, защото смятам че плащайки цената на едно истинско творение, ти всъщност одобряваш съществуването му. Останалото е просто плява…
Има и още една гледна точка…
Тази имитация е жив комплимент към Милена и Коце. Самоучителят им е толкова добър, че другите искат да го имитират и да им подражават!
Поздравления и за двамата.
Много е трудно да предадеш някакви умения без директния контакт учител-ученик. А те са се справили отлично!
Поздравления и за смелоста им да си потърсят правата! Напълно го заслужават.
Едно е да издадеш друг самоучител, с различна методология… да си направиш труда да измислиш нещо ново… съвсем друго е просто да копираш… Още веднъж – това е доказателство колко добра е методологията на Милена и Коце!!!
Изцяло подкрепям Милена и Коце! Силно се надявам, в съда истината да излезе наяве и тези прекрасни учители и хореографи да бъдат защитени.
и аз ги подкрепям и ще се радвам ако успеят да докажат правотата си в съда. Учудвам се, че такъв ежедневник е паднал толкова ниско, а не е потърсил вода от извора. Явно са били подведени, но това не ги освобождава от носене на отговорност в случая.
Емо,
прав си за комплимента, аз също мисля, че това ще им се отрази повече емоционално, отколкото професионално. А и ще ги научи да си пазят правата превантивно и да не разчитат на лоялността и добрината на хората. Това, че те са добри и лоялни, не значи, че и останалите хора са такива. 🙂
вили, това с вестниците няма да го коментирам изобщо.
не знам обаче дали ви е направило впечатление, че обикновено масирано рекламират всякакви поредици дискове и/или книги, които ще има във вестника, а за този диск се чу в последния момент. това мен ме навежда на много мисли, все неприятни за вац.
дали са потърсили “вода от извора” не знам (т.е. да разпространяват оригиналните дискове – нали това имаш предвид). но, ако продуктът беше мой, аз не бих им го дала, защото само факта, че те го разпространяват отнема от стойността му. (това си е мое мнение).
@LeeAnn: Благодаря за подробния отговор, сега вече ми е по-ясно 🙂
@Ghibli: Пак заповядай 🙂
Благодаря от все сърце на всички, които ни подкрепиха и оцениха нашият труд и идея.
Имам правото да изясня явно някои неясни неща в нашата позиция.
Относно коментара на “Apropo”, който е явно наш колега, щом говори за личния си опит мога да кажа, че българските хора са “бизнес” само за такива като него.
Никога не сме тръгвали с идеята да правим бизнес с този самоучител, напротив притеснявахме се дали продуцента ще може поне да си възвърне инвестицията. Думичката “бизнес” направо ми прозвуча грозно.
Изобщо не отричам, че големите хореографи като Кирил Дженев и Кирил Харалампиев са измислили строежа на движенията, как да се опишат елементите на танцовите движения, самите танцови движения и методиката на разчитане на българските хора. НО, всичко това е създадено за хората, които се занимават и изучават българския танцов фолклор, обикновения човек не може да разбере и научи по този начин българските хора.
Ние сме използвали знанията си и сме направили така, че методът на обяснение на хорàта и начинът на показване (било то и ъгъла на снимане на краката за максимална яснота) да бъде дотолкова ясен, че хорàта да се учат с лекота и без затруднения. Всеки може да направи самоучител по български народни танци в България, оказа се, че идеята не може да се патентова, единствено може регистрираш продукта като направа, начин на построяване и изпълнение. Детайлите в нашият самоучител и целият му строеж са наша идея и реализация, от никого не сме гледали, от никого не сме откраднали. Убедена съм, че ако някой преди нас се беше сетил за направата на такъв самоучител и го беше направил (включвам и сегашните имитатори в това число) никога нямаше да изглежда по този начин както сега. Може да се направи по съвсем различен начин, като пак се използва основната методика на преподаване и разчитане, но трябва да се мисли, много да се мисли и да се положат много усилия и труд.
Българските народни хора са наше национално богатство и точно заради това направихме този самоучител, за да достигнат до колкото се може повече българи. За съжаление за някои това е бизнес, а за други – призвание!
П.П. Топлата вода отдавна е открита, само трябва да намериш начин тя да достигне до всеки дом и човек, който я пожелае!!!
Поздрави на Дачи за енергията, с която защитава ОРИГИНАЛА!
Поздрави за Милена и Костадин за желанието им да се борят срещу имитацията! Много смелост им пожелавам независимо от резултата!
Това, че нещо се продава със споменатите вестници е достатъчна причина, за да не проявя никакъв интерес към него.
Въпрос – къде мога да намеря оригиналното DVD?
Благодаря ти, Astilar.
Оригиналните DVD-та можеш да си поръчаш директно от ХороБГ тук: http://www.horo.bg/index.php?menunode=76&show=material&materialid=515
5-те ДВД-та комплект излизат най-изгодно. Има ги и по магазините, ама не знам по кои.
Другият вариант е да пишеш на Милена на info-в-chanove-com и тя да ти ги прати /но тя пак през Хорото ще ти ги прати/
Последният вариант е да си ги вземеш от клуба като имаме репетиция – тъкмо ще те запозная с Милена, но не знам дали в това време ще ти се разхожда до Дианабад. 🙂
/не е грешка, знам, че разстоянието Сф – СЗ не те плаши 🙂 /
Избери си 🙂
Благодаря и аз!
Дано най-сетне науча краката да танцуват с ритъма на сърцето. 🙂
Astilar, до сега не съм разказвала как и защо реших да се запиша на танци, но вероятно трябва… 😉 Моята причина, всъщност, беше съвсем същата – краката да следват сърцето 🙂
ЕЕ, хора, вие направо сте се самозабравили! Какви авторски права върху продукт! Не е важно как е поднесено и описано – важно е какво показва – а показва български хора – народно творчество. От години по разни телевизии се излъчват уроци по български хора – толкова ли е странно, че някой е решил да направи записи на носител. Все пак живеем в 21 век, няма нищо странно. Навремето ако на мегдана всеки, който е измислял някаква стъпка, си е търсил правата за авторство, то нямаше да имаме фолклор бе, хора! Вземете се в ръце. Мислете по-глобално. Колкото повече се прави в тази посока, толкова по-добре!
Друг е въпросът, че за мене е пълна глупост някой да учи хоро от “самоучител”. Тръпката е в това да се хванеш до другите, да почувстваш общия ритъм. ХорАта са се играли от радост, хората са споделяли веселието си, дори и за това да научиш хорото е тръпка да се хванеш до другите, да се понесеш, а не да се въртиш сам пред екрана като малоумен.
Но, това е друга тема.
Alb, права си за някои неща, но със сигурност грешиш за едно: ВАЖНО е как е поднесено и описано.
Коментарът върху останалите неточности, с които е пълно изказването ти, ще си ги премълча, защото виждам, че си реагирала спонтанно и не си чела внимателно 😉 А не е лошо да четеш, преди да пишеш!
Иначе – да – тръпката е с другите на хорото, но не бих наричала така с лека ръка хората глупци. Ти защо така безотговорно ползваш думите – не знам. 🙂
Alb, предлагам ти да опиташ, да научиш, Старо банско хоро, Четворно хоро или Кюстендилска ръченица от филмчетата по ТВ. 🙂
Може да пробваш и като се хванеш на хорото и гледаш другите. 😉 Любопитна съм колко време ще ти отнеме? На мен, лично, се надявам да ми отнеме 1 час – времето на една репетиция, с учителите хореографи Милена и Коце. За да споделиш веселието, не е достатъчно само да се хванеш на хорото, трябва и да знаеш стъпките му. 🙂
О, и да не забравя да споменА. 😉 Обожавам да се въртя сама, като малоумна пред екрана. Стига музиката да разтуптява сърцето ми, и да пълни душата ми с настроение. 😛
Хей, всички вие от ФЕН-КЛУБА! По-полека! Много си личи, че сте пристрастни и поставени :-))
Позицията ми да говоря за нещата идва оттам, че повече от 30 години се занимавам с фолклор, по-специално танци. Занимавала съм се на всякакви нива – и аматьорско, и професионално, и като обучаващ, и като обучаван. Та, от всичко, което съм видяла и изпитала, знам едно – на хорото му се учи тръпката, а не стъпката – за стъпката не трябва кой знае колко, в крайна сметка ако говорим за истинското, мегданско българско хоро, всеки е можел да го играе, нали, и не е ходел в школи, и не е зяпал ДВД-та… “Преподаването” на хоро, особено със “самоучител”, извинете, е почти толкова удачно, колкото някой да седне да учи от видео как да се усмихва, как да сваля гаджета и всичко абсурдно, което можете да се сетите…
Винаги ме е боляло, че нашият прекрасен и пълен с енергия фолклор не е тачен от много българи, и страшно се радвам, като гледам колко много хора се запалиха да пълнят залите и школите, за да учат не друго, а български хорА. И какви общности се създават, какви прекрасни отношения – това наистина много ме радва. Но имам и друг страх – че много често на ученето на хора се гледа много … академично да го нарека. Дори и показването на хората е в “шлифования”, “академичен” стил на социалистическата хореографска класика. Този стил можем да го запазим за сцените, на хората, искащи да научат българско хоро, нещата трябва да се поднасят различно – с друг подход, с емоция, и в никой случай не на запис.
Извинете, наистина съм крайна, но не мога се да сдържа – ние българите си имаме един порок – да сме винаги крайни – дори и с хубаво нещо да се захванем, така ще го подкараме, че накрая да му загубим хубавото…
Да, Alb, крайна си. Даже бих казала “дразнещо крайна”. Най-вече защото смяташ своята истина за единствено вярната и не се опитваш да вникнеш в това, което останалите се опитват да ти кажат.
Аз не се занимавам с танци от 30 години и не съм наясно със социалистическия начин на преподаване, за да кажа дали е добър или лош. Наясно съм обаче с друго: допада ми начинът, по който ме учат! За мен това е важно. Всеки е свободен да направи своя избор.
По принцип смятам подобен род разговори и реплики за лишени от обективност и градивност, но това, което ще напиша би могло да ти бъде от полза:
Звучиш ми като дълбоко разочарован и нереализиран човек – използваш натъпкани с фалшив патос клишета, обобщаваш крайно и нападаш тези, които останалите считат за успели.
Ако по тези изказвания трябва да си съставя мнение за теб, то няма да е добро. Не го казвам с лошо и за да те обидя, най-малкото, защото не се познаваме. Казвам го, за да те провокирам да погледнеш първо себе си, преди да обощаваш и да слагаш етикети.
И последно: не забравяй, че не всички хора, с които общуваш, са конфекция 😉
Драги опълченци, фактът, че измествате центъра на спора към анализи на моята особа говори само едно – че нещо доводите ви не са достатъчно издържани, за да защитите това, което уж разбирате и поддържате. Реакцията ви за пореден път ми доказва, че заниманията с фолклор правят хората толерантни. Това, че мнението ми е на другия полюс не означава, че начинът да бъде оборено е с обиди… така да се каже – липсват ви първите седем години във фолклора… а те са много важни. Това, че сте се захванали с нещо толкова хубаво, е прекрасно – надявам се един ден да го усетите истински, а не само като фитнес или аеробика (защото и там хората изпитват удоволствие от това, което правят, но, повярвайте ми, не е същото).
Уважавам всеки, който се е отдал на българското (това не е клише), сигурна съм, че фам. Господинови са хора със сърца и работят за една добра кауза – поздравления – но, това със “самоучителите” и ноу-хау-то (или по-скоро шоу-хау-то) не го приемам. Какво толкова странно има…
И за да разсея мненията, които изграждате и споделяте за мен – те нямат нищо общо с действителността 🙂 – винаги съм била щастлив човек, с много приятели именно благодарение на танците, дори имам щастието да споделям живота си с човек, отдаден на същата любов – българските танци, радвам се на прекрасна реализация и нямам грам комплекси.
Искрено го пожелавам и на вас. А на първо време ви пожелавам да опитате, вихрейки се на хората по време на предстоящите празници, да не мислите за ДВД-та, учители и за това как точно краката ви да стъпват по земята, а поне за миг да почувствате как ритъма на хорото ви отлепва от земята. Тогава може би ще ме разберете.
Весели празници, много танци и споделени мигове (на хорото :-)))
Alb,
поговорката “Едно си баба знае, едно си бае”, май за теб е писана 🙂
Има ли нужда да обяснявам защо?
Уважавам чуждото мнение и чуждия избор и съм толерантна към тях. (и определено не аз започнах с обидите. Ако не ти се четат чужди писания, прочети отново поне своите).
Уважавам правото ти да имаш мнение за всичко, уважавам и правото ти да го споделяш с нас, но е добре, когато коментираш нещо, предварително да си вникнала в него.
Опитах се и тактично да ти кажа, че с коментарите си и назидателния тон в тях, обиждаш хората, които четат тук. Опитах се да ти кажа, че самоцелното поучаване и размахване на пръст не е приятно на мислещите хора, които се навъртат тук.
Опитах се да ти обърна внимание и на други неща, но ти явно си късогледа и само чуждият самоучител ти вади очите.
Ако беше поразгледала блога, щеше да намериш статии и снимки от събирания, надигравания и купони, но ти някак не пожела.
Затова, пожелавайки ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ на теб и семейството ти, използвам правата си на домакиня и ти отнемам възможността да коментираш отново в тази статия.
Надявам се това да ти даде повече време и търпение да се поразходиш наоколо, оставяйки поучително-назидателния си тон за любимите ти хора.
ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ! 🙂
Пожелавам ти търпение, хармония и топлина!
LeeAnn, личи си, че нещо май си заслепена от това, в което вярваш. Аз въобще не се обиждам от това, което Alb казва, така че не обобщавай. Явно обидената си ти, което се повърждава от това, че блокираш мненията на един инакомислещ от теб човек. Alb каза каквото беше редно и аз съм напълно съгласен с нея.
Лично мнение няма да давам, за да не вземеш и мен да ме изгониш, затова че мисля различно от фенклуба на “Чанове”. :)))
П.П. Включването ми беше случайно и не разчитай да чета отговора ти, ако има такъв. Достатъчно си казала …
😆
Разбира се.
Сигурна съм.
😆 😆