Мостът Мирабò

Le pont Mirabeau Guillaume Apollinaire Sous le pont Mirabeau coule la Seine Et nos amours Faut-il qu’il m’en souvienne La joie venait toujours après la peine. Vienne la nuit sonne l’heure Les jours s’en vont je demeure Les mains dans les mains restons face à face Tandis que sous Le pont de nos bras passe Des éternels regards l’onde si lasse Vienne la nuit sonne l’heure Les jours s’en vont je demeure L’amour s’en va comme cette eau courante L’amour s’en va Comme la vie est lente Et comme l’Espérance est violente Vienne la nuit sonne l’heure Les jours s’en vont je demeure Passent les jours et passent les semaines Ni temps passé Ni les amours reviennent Sous le pont Mirabeau coule la Seine Vienne…

Continue reading

Обещание…

За да не забравиш, дори за момент, вземи лист хартия или пергамент, квадратен или просто сив. Вземи после молив и напиши на сивия лист, или пергамент това, което ти убягва за момент. Сгъни го на четири, пъхни си го джоба – онзи, горе вляво, отпред. А когато най-много бързаш, спри за момент и в джоба бръкни – там винаги ще те чака поне един лист хартия или пергамент, квадратен или просто сив, на който е написано с молив, обещание красиво, което извиква в очите дъга и което гласи: «Обещавам да не забравям да живея за мига!» П.С. предишно заглавие: “Не забравяй…”

Continue reading

Златоград

Знаете ли какво е това? Да, това е машина. Но, какво произвежда тази машина, на колко години е и как се задвижва? Кой я е измислил? Ще ви кажа накрая, а вие до тогава се опитайте да познаете. Награда, за който успее 😉 Ще ви подскажа малко. Машината се намира в една от занаятчийските работилници, които работят за радост на туристите в Златоград. Златоград беше най-южната точка от тазгодишното ни Родопско пътешествие. Златоград е и най-южният български град и се намира почти на границата ни с Гърция. Старата част на града е оформена като етнографски комплекс. Всеки занаят е представен в отделна къща и е интересно да се обикаля и разглежда. Майсторите се радват, когато туристите задават въпроси и с удоволствие разказват тънкостите на занаята….

Continue reading

Чудните мостове

Как да познаете, че пътувате към нещо тайнствено, вълнуващо или впечатляващо, към природен феномен, който ще ви вземе акъла и ще ви спре дъха? Има три прости и сигурни начина да познаете: Пътят, по който се движите е тесен, изровен и с интензивно насрещно движение. На картата, пътят е нарисуван с тясна към изчезваща линийка. Обхватът на телефона изчезва след втория завой. Такъв е и пътят, водещ до това място: Чудните мостове се намират в Родопите и представляват вид скален феномен. Хич не ме бива в научните обяснения и затова съм ви сложила снимка с човечета на нея, за да прецените сами грандиозността на творението. (На много хора “45 метра” нищо не им говори като размер, но ако го има на картинка – друго си е 😉 ) (А какви борове…

Continue reading

Утроба

Майчина утроба. Там, където се ражда Животът. В Майката Земя, докосвана от божествения лъч на Бащата Слънце, ден след ден, в името на новия живот! Проникването носи на обитателите умиротворение и благоденствие! Аз бях там, където се е родил Животът! Пътят до там е стръмен и неравен – труден като всяко начало. А новият Живот е много повече от ново начало… Това не е началото на притча или легенда. Нито пък краят й. Това е разказ за божествено място в Родопите, грижливо скатано в дебрите на планината, достъпно по определен път и видимо само от определено място. За да стигнете до там, трябва да следвате посоката на водата, да преодолеете погледите на пазителите и да изкачите пътя на изпитанието. За да бъдете част от Сътворението и…

Continue reading

Счупеното огледало

Le miroir brisé Jacques Prévert Le petit homme qui chantait sans cesse le petit homme qui dansait dans ma tête le petit homme de la jeunesse a cassé son lacet de soulier et toutes les baraques de la fête tout d’un coup se sont écroulées et dans le silence de cette fête j’ai entendu ta voix heureuse ta voix déchirée et fragile enfantine et désolée venant de loin et qui m’appelait et j’ai mis ma main sur mon coeur où remuaient ensanglantés les sept éclats de glace de ton rire étoilé. Счупеното огледало Превод: LeeAnn Човечето, което пееше безспир човечето, което танцуваше в главата ми човечето на младостта си скъса връзката на обувката и всички сергии за празника изведнъж се срутиха и в тишината на…

Continue reading

Дяволският мост

Дяволският мост се намира в близост до гр. Ардино по 10 км дяволски път. Всеки изминат метър напред по пътя, ви води година назад във времето. Мястото, на което се намира Дяволския мост, се разпознава лесно: то е на 40 мин. път от момента, в който се запитате „Кой ме накара да тръгна насам?”, на 20 мин. от момента, в който се запитате „Какво правя аз тук?” и на 10 мин. от момента, в който ви обземе пълно отчаяние и усещане, че отивате Никъде! Пристигането в Никъде-то е внезапно и впечатляващо. В момента, в който видите моста, онемявате и хуквате към него. Факт от историята на моста е, че е построен през ХV век и е свързвал Беломорието и Горнотракийската низина. Нещо повече – бил…

Continue reading

HBD …

Happy Birthday, FalconBaby! Желая ти (а предполагам, няма да остана сам) много, ама много здраве, още толкова късмет и сбъдване на всички останали (ти) мечти — и обикновени, и принцесешки. И весело посрещане на ден-деня 🙂

Continue reading

Трифон Зарезан

Традиционалистка съм, признавам си! Но не в смисъл, че следвам сляпо някакви традиции – всички знаем, че традициите не са това, което бяха – а в смисъл, че обичам да създавам нови. Новата ни традиция сe казва „Трифон Зарезан”, но не онзи с виното и лозята, а един друг. „Трифон Зарезан” е името на гостоприемницата (умишлено не го наричам „хотел”), в която отсядаме втора поредна година. Миналата година бяхме там за две нощи, тази отидохме за шест. Догодина може и за повече. Миналата година само споменах за това райско местенце, но тази определено ще му обърна вниманието, което заслужава. Та, както вече съм споменавала, местенцето се намира на брега на язовир Кърджали, в село Главатарци. Хотелът е построен на височинка, така че евентуални бъдещи строежи…

Continue reading

Не си отивам…

… това е само едно маловажно заминаване, няколко седмици на взаимно очакване… 🙂 Всъщност, това е част от песента, която ви подарявам, за да има какво да си тананикате, докато се върна 🙂 Tu t’en vas Alain Barrière Tu t’en vas Mais non mon coeur non ce n’est rien Que quelques semaines à s’attendre Tu t’en vas Mes joies, mes rêves sont pour toi Impossible de t’y méprendre Tu t’en vas Mais notre amour nous appartient Nul ne saurait nous le reprendre Tu t’en vas L’éloignement aide parfois À mieux s’aimer, mieux se comprendre Tu t’en vas Comme un soleil qui disparaît Comme un été comme un dimanche J’ai peur de l’hiver et du froid J’ai peur du vide de l’absence Tu t’en vas Et…

Continue reading

Тъпан бие!

Тъпан бие! Аз го чух и набързо се обух. Вънка ще се завтека, на хорото ще се завъртя! Мили Чанчета и хлопки, тук елате с бързи стъпки, на хорцето на полето, край рекичка, на тревичка! Кой какво в торбичка сложи, това и на коремче ще подложи, Който носи си месце – огън ще си накладе! Че и мечката в гората знае – на гладен стомах хоро да не играе! Хайде, с края на сезона, идва време за купона! На небето слънцето припече и Земята тръпне вече. А Витоша приготвя сянка, където сред полянка Чановете да празнуват, и до зори да полудуват! Всеки месец септември се откриват нови групи за начинаещи в клуб “Чанове” – просто следете сайта.  Да не кажете после, че не съм ви…

Continue reading