Categories
- L`афоризми
- Вашето мнение за "Пухкава приказка"
- Децата ни и ние!
- Емоции в проза
- Емоции в рими
- Истории за истински човеци
- Култура
- Летене (от всякакъв вид)
- Народни танци
- Облаци
- Патилата на порасналите
- ППНК*
- Приказка за Жожо
- Приказка за Облаче
- Приказка за Паун
- Приказка за пътя
- Приказки за разни неща…
- Приказки за Рицари и още нещо
- Приятелите на LeeNeeAnn творят
- ПРОЗОРЕЦ НА 6-я ЕТАЖ
- Пътеписи
- Разни-безобразни
- Реалността
- Физкултура за мозъка
- Философските ми Камъчета
- Фотодневник
Recent Comments
Хубав контраст с подтискащото разграфено небе от предишната снимка.
🙂
ахм, това като контеса или като инженер го казваш?
всъщност небето си е много хубаво, особено в цвят и като инженер би трябвало да го може да го оцениш, а не да се подтискаш 😀
и благодаря за поощрението.
Хубаво е. 😉
благодаря.
може би някой ден ще трябва да се видим там — на по една мъничка домашна, докато още има от нея 🙂
🙂
Когато тръгвах на почивка тази година ми обещаха изглед към морето. Първата ми работа като пристигнах беше да се покажа на прозореца. Поглеждам – морето разграфено. Оказа се, че гледам бургаските солници. А аз тъкмо си мислех, че някой е решил да въведе някакъв ред там…
😉
Как ме сърбят ръцете да направя един монтаж на твоето небе и моето море – и двете разграфени – рай за инженерната естетика! 😛
ами давай смело и безотговорно — да видим какъв ще е резултата, пък после не забравяй да го покажеш 🙂
Чудесна панорама, Ники! С много живи цветове и атмосфера. Ааахм, само онова малко късче от стълба на лифта на десния ръб можеше да го “изчистиш” (imho). 😉
Вили, следващата година вземи си постави исканията на инженерна основа – кажи им да ти обещаят изглед на изток. А не да ти излизат с разни разграфени езерца, че и червеникави при това 😉
btw, и аз ще чакам колажчето с интерес 😀
>NeeAnn says:
>
>благодаря.
>може би някой ден ще трябва да се видим там — на по една мъничка домашна, докато още има от нея 🙂
Лелееее… Ние поне 4 пъти варим от тогава. 🙂
Ама твоята е еликсир де.
ами аз не прекалявам с нея, че вече няма кой да я прави. на вуйчо ми, лека му пръст, му харесваше да се занимава с това. а и лозето, дето даваше гроздето и то вече го няма :'(
ама ако кажеш, ще ти запазя още една бутилка 🙂