Categories
- L`афоризми
- Вашето мнение за "Пухкава приказка"
- Децата ни и ние!
- Емоции в проза
- Емоции в рими
- Истории за истински човеци
- Култура
- Летене (от всякакъв вид)
- Народни танци
- Облаци
- Патилата на порасналите
- ППНК*
- Приказка за Жожо
- Приказка за Облаче
- Приказка за Паун
- Приказка за пътя
- Приказки за разни неща…
- Приказки за Рицари и още нещо
- Приятелите на LeeNeeAnn творят
- ПРОЗОРЕЦ НА 6-я ЕТАЖ
- Пътеписи
- Разни-безобразни
- Реалността
- Физкултура за мозъка
- Философските ми Камъчета
- Фотодневник
Recent Comments
Никой не може да избяга от съдбата си. Мъчи се, опитва се, прескача траверси. Профучава живота през нея – ту експрес, забравил да спре, ту пътнически – оня полупразния, дето нищо не се случва в него. Профучава и я разкъсва, дроби я на ситни късчета, чиито ръбести краища после цял живот се опитваш да изгладиш. И да мислиш, че си я изхвърлил през прозореца, няма смисъл. Влаковете се движат по разписания, а съдбата остава … там на коловоза. Рано или късно пак ще минеш и ще си я прибереш. И да искаш да смениш коловоза, ще се случи някой да дръпне стрелката и пак ще се намерите – твоя си е. Невероятна и неповторима… винаги с теб.
П.П. съжалявам за толкова дългото излияние, тази серия снимки прониква надълбоко 🙂
🙂
П.П. не съжалявай. излиянията ти ми харесват 🙂