един път, един селски път, тръгнал на път …
Приказка за фенери, принцеси и никакви ужасни неща …
(продължение от част 1) И в Царството настанала тъмнина. Поданиците от векове не помнели да са виждали по-тъмен мрак и по-мрачна тъмнина. Дори придворният летописец не могъл да намери нещо написано по въпроса… но не защото не било написано, а защото било тъмно… Придворният летописец не бил вчерашен и вместо да си признае, че е разглезен и използва светлината на уличните фенери, за да чете и пише истории, вместо да държи свещи под ръка, той заявил сериозно и почти отговорно, че такава тъмна тъмнина Царството не било виждало никога преди! Поданиците се примирили с тъмнината и решили, че това е чудесен повод да се наспят поне за една нощ в годината, вместо да ходят на среднощни разходки. Принцесата, която освен че била прелестна и омайна,…