За облаците и хората

Облаците са олицетворение на живота.

Отношението ни към облаците е олицетворение на отношението ни към живота.

Когато над главата ти е надвиснал облак и той ти се струва най-черния възможен, не можеш да предположиш, че за този, който гледа отстрани, облакът може и да е розов.

Този, който гледа от друг ъгъл, пък не може да те разбере от какви черни облаци се оплакваш.

А може би, ако намериш сили да направиш крачка встрани, ще установиш, че погледнат от друг ъгъл, облакът наистина не е толкова черен, колкото ти е изглеждал в началото.

Затова, когато видиш черен облак, винаги си казвай “Хм, това чудо все от някоя страна е розово, само трябва да намеря от коя!” и тръгвай да я търсиш 😉