Тиквено
Наоколо е пълно с тиквеници, които искат да ви съсипят деня и настроението (?) Обезоръжете ги с усмивка!
Как се разпространява книга в България
Книгоразпространение в България има. И книжарници има, и книжни борси има. И някаква концепция даже има. Ама аз нещо още не мога да я схвана съвсем. Както знаете, отскоро съм горд автор на издадена книжка. И понеже нито едно издателство не пое риска да ме издаде (май луксозна им се сторих), от това автоматически следва, че намирането на пътя до клиентите пак си е моя работа. Аз, естествено, бях попроучила туй-онуй преди да стигна до печат и бях подготвена. До известна степен. Психически бях подготвена, че ще е трудно и бавно, но че ще е абсурдно и смешно не очаквах. Ако сте тръгнали да издавате книга, непременно трябва да имате предвид някои неща. Задължително трябва да калкулирате цената за разпространение в цената на книгата….
Дипломатично
Усмихвайте се докато разговаряте с някого – това създава ведро настроение и на двама ви. Усмихвайте се, когато не знаете отговорите на въпросите. Докато се усмихвате, печелите време да мислите.
Странности
Усмивка по телефона
Усмихвайте се, докато говорите по телефона. Човекът отсреща със сигурност ще го усети. Това или ще стопли деня му, или тотално ще му смарангяса настроението – зависи от контекста на разговора, все пак 🙂 . Но пък второто си е негов проблем. 😉 Нали?
Седмица на усмивките
От днес до 21 януари обявявам полу-седмица на усмивките. Защо? Ще разберете на 21 януари 🙂 А дотогава: по една усмивка, всеки ден. Усмихвайте се като децата: искрено, от сърце и се смейте с цяло гърло. Със смеха отваряте душата си и прочиствате дробовете си. Смехът произвежда щастие. Колкото повече се смеем, толкова по-добре се чувстваме и толкова по-добре изглеждаме.
Ти ми обеща (Спукана ти е работата)
Tu m’as promis (Tu es foutu) InGrid Tu m’as promis Et je t’ai cru… Tu m’as promis le soleil en hiver et un arc en ciel Tu m’as promis le sable doré j’ai reçu une carte postale Tu m’as promis le ciel et la terre et une vie d’amour Tu m’as promis ton coeur ton sourire mais j’ai eu des grimaces Tu m’as promis Et je t’ai cru… Tu m’as promis le cheval ailé que j’ai jamais eu Tu m’as promis le fil d’Ariane mais tu l’as coupé Tu m’as promis les notes de Mozart pas des plats cassés Tu m’as promis d’être ta reine, j’ai eu pour sceptre un balai Tu m’as promis Et je t’ai cru Tu es foutu Tu-tu-tu… Tu es foutu…
Фебрилен гърч (гърч при температура)
Безспорно един от най-тежките моменти за родителите това е мига, в който детето вдигне температура. В различните източници се посочват различни на брой причини за вдигане на температура, но според мен всички те могат да се сведат до една, а именно: протичане на възпалителен процес в организма. Дали ще е ухо, гърло, нос, гърди, убоден пръст – няма значение. Ако някъде има възпаление – обикновено детето вдига и температура. Температурата трябва да се овладее, но не бива да се цели пълното й сваляне. Чрез температурата организмът се бори с възпалението. Ако я свалите с медикаменти и охлаждане под 37о, правите лоша услуга на организма. Между другото, добре е да знаете каква е нормалната телесна температура на детето ви в здраво състояние. Има хора с телесна…
winter garden 01 …
Прераждане
Автор: Lanfear Аз съм тук и сега! Всяко минало е бъдеще – разминах се със времето… И открих – вечността. В мига. Реалност несъществуваща. Абстрактни и общи понятия. Хилядолетия губят ми се… Полъх от песента… В съня… Заспали пясъци погребват съновидения. Пътят е спасен от бродник във времето. В нощта. Дъгоцветна мъгла ражда цветя. И умира една самота. За да се прероди… В бяла душа.
Втора блогосреща
Вече стана време да помислим за втората блогосреща. Или по-точно – стана време Бого да помисли 😉 И той мисли, даже добре го е измислил. Срещата е планирана за 23.02.2008 г. от 10.00 до 17.00 и се очертава да е освен приятно и полезно събитие. Срок за записване: 11.02.2007 г. За записвания и идеи – bogomil@spisanie.com Повече информация има при Бого. До скоро, момичета и момчета 🙂
a winter …
Мъжка помощ у дома
Вчера се заприказвахме за Детската кухня и нейните предимства и недостатъци. Интересно ми стана мъжкото участие в разговора. Повече мъже отколкото жени взеха отношение и то с глас „за” детската кухня. Интригуващо е, като се има предвид, че от мъжете не се очаква да готвят храната у дома, още по-малко бебешката/детската. Вероятно, одобрявайки решението на майката да се запише на кухня, за да си спести време и усилия, те живеят с мисълта, че помагат в отглеждането на детето. Но тъй като няма как да съм сигурна дали е така или не, питам ребром: Мъже, с какво/как помагате на половинките си в къщната работа и при отглеждането на децата?
Детската кухня – “за” и “против”
Ако попитате 10 майки в градинката дали искат да се запишат за храна от детската кухня, поне 9 от тях ще кажат твърдо и уверено „Да”, ако не са се записали вече. Забелязала съм, че повечето майки изобщо не се замислят преди да вземат това решение. В същото време ще избират блуза поне 10 минути. Ако попитате майките защо се записват за храна от казан, отговорите варират от „За 2 лв./ден (условно, не знам цените) му взимам 3 яденета – то това си е без пари”, до „Нямам време да готвя” или „Не мога да измислям манджи всеки ден”. За мен тези причини са неприемливи. Всъщност, аз така и не намерих достатъчно основателна причина, за да се запиша и аз за храна от детска кухня….
“До Непал и назад” – пътуващият пътепис
Книгата “До Непал и назад” е весел и образователен пътепис, които ще ви запознае с екзотичния Непал, неговите постоянни обитатели, странни чужденци, обичаи и нрав. Пътеписът разказва за приключенията на Слави Караджов (КараДжоунс) в Хималаите. Целият пътепис се състои от 13 глави и всяка от тях се публикува в различен сайт. По-долу ще намерите глава 11, а следващата седмица (на 14.01.2008) с нетърпение очаквам глава 12 да се появи при Георги Варзоновцев . За да бъде едно пътуване успешно, щастливото завръщане у дома е задължително – очаквайте 13-та, последна глава, отново при Пейо – мястото, от което пътеписа тръгна на път. В сайта на пътеписа има кратко описание на отделните глави и препратки към пълното им съдържание. Целта на пътуването е, в края на приключението, пътеписът да е срещнал своя…
Каляването на децата
Каляването безспорно е една от най-важните предпоставки за отглеждане на здрави деца. Удобствата, с които разполагат повечето семейства, обаче, създават предпоставка за отглеждането на кекави и болнави деца: живот при постоянна температура, возене с кола до училище или до детската градина, навлечени сериозно навън и у дома и гледане на телевизия вместо спорт. В миналото каляването е било естествен процес. В момента то е борба! Борба на родителите помежду им, борба със себе си, борба с бабите и с цялото войнство акълодаващи люде около детето и майка му. Каляването на детето зависи от майката, задължение е на майката и започва от деня на раждането. Каляването не е сложен процес, но е начин на отглеждане на детето и е начин на живот на детето и родителите….
Carpediem
Автор: Lanfear Съжалявам за несбъднатите очаквания (и още повече за някои сбъднати). Очаквах толкова много пъти, че забравих какво желая. Знаците търсих ги скрити, а явните не забелязвах- сама крилете си орязвах, сама си затварях вратите. А мигът бързо изтича – безсърдечно-невъзвратим – без дори да опитам с него и аз да потичам.
Бяло сбогуване
Бяла тишина в бяла прегръдка бяла надежда без милост души. Бели късове от бяла душа в бял огън горят без следа. Бял спомен в бяла постеля замръзнал лежи и бяло сбогом на побелели устни боли.
На какво ме научи 2007 год.
За разлика от Неповторимата 2006, която запомних с десетките нови преживявания и усещания, 2007 год. е специална с изводите, които ме накара да си направя. Някои неща си ги знаех от преди, бях ги чувала и ми харесваха като концепция, но едва през изминалата година повечето от тях намериха своето реално потвърждение в мойта си глава. В крайна сметка: станалото-станало! Важни са изводите, които остават след случките, както и начините им на употреба. А най-ценни са изводите до които си стигнал сам. От тази година ще запомня и никога повече няма да се съмнявам в това, че: Човешкото сърце има гигантически размери и може да побере невиждано количество болка и да даде нечувано количество обич, като винаги остава място за още. Болката е по-обемиста от…
Жълтото небе
Автор: Lynn Вчера си измислих приказка една, за птиче малко и жълтичка пчела. Но без да искам забравих я аз вечерта и се сетих края чак на сутринта. Летеше си един ден птичето само и в клонче лошо удари си то лявото крило. Каква беда го сполетя, тъкмо преди есента. И падна птиченцето на земята, отпусна си то лекичко крилцата. Със глас заплака тъжно то, за свойто малко, счупено крило. “Защо на мен това се случва? Пеенето ми ли злобата нечия отключва? Сега с братята си как аз ще замина, как ще се завърна догодина?” Но птиченцето мъничко не знае, че у дървото пчеличка жълта кошер си копае. И чува неговата мъка тя, макар и глуха, със слухова тръба. Излезе из дома си жълтата пчела…