на Крис
Ангелите идват при нас с тяхната си Ангелска мисия – да ни помагат, да ни пазят, да бъдат около нас в най-важните моменти от живота ни, да ни дават сила, да ни показват посоката, да осветяват пътя ни. Да ни бъдат ориентир и критерий едновременно, да ни дават любов и да ни научат да обичаме – да обичаме тях, да обичаме тези около нас, да обичаме себе си. Да ни научат да бъдем по-добри! Да променят живота ни! Нашият живот и животът на тези, които са имали привилегията да се докоснат до нас.
Ангелите носят радост, но носят понякога и болка. Любовта осветява пътищата, болката прокарва нови. Любовта ни кара да търсим, болката ни помага да намираме. Любовта променя животи, болката променя вселени. Няма по-голяма болка от това да срещнеш паднал ангел. Ти не избираш своя ангел, той избира теб. Той избира кога да дойде. Той избира колко любов да донесе и колко болка да остави. Той избира точно кога да си тръгне и да се превърне в сияйна звездичка на нощното небе. Но дори само шепичка светлинка да е донесъл със себе си, тя стига за целия ни земен път напред. И никога повече нищо няма да е същото. Животът не спира, но времето е безсилно пред болката.
Болката ни кара да вдигаме очи към небето и да търсим точно тази сияйна звезда. Любовта ни помага да я открием и слага усмивка на устните ни.
Болката остава при нас. Ангелът отлита свободен.
Лети свободен, Крис!
Pingback: мисли и чувства « simplyblue