Енциклопедия на пропагандата 02 …

ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА МЕТОДИТЕ НА ПРОПАГАНДА
Виктор Сороченко, 2002 г.
http://psyfactor.org/propaganda.htm

продължение от миналия „брой“ 🙂

ДРЪНКАНЕ
Методът на „дрънкане“ (или на празното говорене) се използва, когато е необходимо да се намали актуалността или да се предизвика негативна реакция към някакво явление (или човек). С негова помощ може да се борим успешно с противник, като го хвалим непрекъснато и неуместно говорим за неговите необикновени способности, постоянно държейки в „ефир“ неговото име, явно преувеличавайки неговите способности. Това много бързо омръзва на всички и не след дълго само името на този човек предизвиква раздразнение. Авторите на такива мероприятия е много трудно да бъдат обвинени в преднамерена дискредитация, тъй като те формално полагат усилия за възхвала.

По време на избори този метод се използва активно под формата на „информационен взрив“ или масивно „изтичане на компромати“ с цел предизвикване на умора и главоболие в хората и убиването в избирателите на желанието да се интересуват какво има в душата на един или друг кандидат.

Методът на дрънкането често се използва и за създаване на така наречения „информационен шум“, когато в потока от второстепенни съобщения е необходимо да се скрие някакво важно събитие или по-голям проблем.

ЕМОЦИОНАЛЕН РЕЗОНАНС
Техниката на емоционалния резонанс може да се дефинира като метод за създаване на определено настроение в широката публика с едновременно предаване на пропагандна информация. Емоционалния резонанс позволява да се свали психологическата защита, която се създава на мисловно ниво от човек, който съзнателно се опитва да се изолира от пропагандното или рекламно „промиване на мозъци“. Едно от основните правила на пропагандата гласи, че трябва да се обръщаме не към разума, а към чувствата на хората. Защитавайки се от пропагандните съобщения, на рационално ниво човек винаги е способен да изгради система от контрааргументи и да сведе всички усилия по „спецобработката“ до нула. Ако обаче пропагандното влияние върху човека протича на емоционално ниво, извън неговия съзнателен контрол, никакви рационални контрааргументи няма да помогнат в този случай.
Съответните методи за постигане на емоционален резонанс са известни още от древността. В тяхната основа лежи феномена „социална индукция (емоционално заразяване)“. Работата е в това, че изпитваните от нас емоции и чувства – в по-голямата си част са социални явления. Те могат да се разпространяват подобно на епидемия, заразявайки десетки и стотици хиляди хора и заставяйки тълпата да „резонира“ в унисон. Ние сме социални същества и лесно възприемаме чувствата на другите. Това се вижда добре на нивото на между личностните отношения – когато делото засяга близки до нас хора. На всички ни е известно какво означава „да развалим настроението“ на близък човек и колко е лесно да го направим. Така майката, която е завладяна от лоши чувства винаги ги предава на своето малко дете; лошото настроение на единия от съпрузите може мигновено да се предаде на другия и т. н.

Особено силно ефектът на емоционално заразяване се проявява в тълпа – ситуационно множество от хора, несвързани от осъзната цел. Тълпата е свойство на социалната общност, характеризираща се със сходство в емоционалното състояние на нейните членове. В тълпата протича взаимно заразяване с емоции и като следствие – тяхната интензификация. Природата на масовото емоционално заразяване почти не е изучена. Една от интересните хипотези твърди, че главна роля в това играе възникването на резонансни колебания в структурата на електромагнитните полета, създавани от човешкия организъм.

Механизмът на поведение на хората в тълпата е описан в много източници, като всички те посочват, че човек, ставайки част от нея попада под властта на страстите. Типичните признаци на поведение на човек от тълпата са преобладаването на ситуативните чувства (настроения), загуба на интелект, на отговорност, хипертрофирана внушаемост, лесна управляемост. Тези състояния могат да се усилят с помощта на различни средства. Необходимите настроения се предизвикват с помощта на съответно външно обкръжение, определено време от денонощието, осветление, леки възбуждащи средства, различни театрални форми, музика, песни и т. н. В психологията съществува специален термин – фасцинация, с който се означават условията за повишаване на ефективността на възприемания материал благодарение на използваните съпътстващи фонови въздействия. Най-често фасцинацията се използва при театрализирани представ­ления, игрови и шоу програми, политически и религиозни мероприятия и т.н. – за довеждане на хората от тълпата с особени емоционални състояния. На този фон се предава съответната информация, при което е необходимо да се стремим тя да не бъде прекалено много.

В съвременният свят, изпитваните от нас емоции в голяма степен са резултат от индук­ции, предизвиквани от средствата за масова комуникация. Създаването на емоционален резонанс е една от главните задачи на повечето информационни съобщения и развлекателни програми. Средствата за масова информация винаги се опитват да предизвикат в широката аудитория сили емоции и ако е необходимо, тези емоции се довеждат до гърч. Прост пример – обърнете внимание на интонацията, с която радио- или телевизонните водещи ни четат информацията за събитията у нас и по света. Когато става дума за трагични събития (катастрофа, война, терористичен акт) интонацията обикновено прелива от благородна скръб или негодуване към виновниците. Ако например, след това следва съобщение за поредната среща на държавния глава с миньори (летци, учители, лекари) ще забележите как физиономията от екрана мигновено се преобразява и в нейния глас ясно се усеща „конструктивен оптимизъм“ и увереност в щастливото бъдеще на нацията. Този метод се нарича „емоционална настройка (или нагласяване) към ситуацията“. По такъв евтин начин е възможно да се формира емоционално отношение на масовата аудитория към едно или друго събитие.

Освен емоционалната настройка, съществуват и други методи, довеждащи аудиторията до „вибриране“ с необходимата интензивност. Един от тях е риторическият метод на градация – коментаторът повтаря доводите с все по-нарастващо напрежение: „Нашият народ търпя, дълго търпя, много дълго търпя! Ние търпяхме глад, бедност, унижения, позор! Ние страдахме, дълго страдахме, много дълго страдахме! …“. Този метод емоционално „връзва“ слушателите. За да се усили емоционалното въздействие на съобщението често то се насища с конкретни подробности, които се запомнят и „усвояват“ най-добре. Особено ефективни са „Свидетелствата на очевидци“, понеже те разчитат на част от личностния опит на хората. За създаване на емоционален резонанс се използват и разнообразни „класификатори“.

Много от методите за създаване в медийната аудитория на необходимите настроения са били отработени в Германия по време на Втората световна война и малко преди нея. В частност, в радиопредаванията са били използвани методите на звуково въздействие, изкуствено засилващо агресивните преживявания. Всички речи на Адолф Хитлер са били съпровождани от музика от опери на Вагнер, оказваща угнетяващо впечатление върху слушателите – тежка, сложна, тя създавала усещане за надигащата се нацистка военна машина, способна да размаже човека и носеща заплашителен характер. За насаждане на масова психоза са се провеждали преки предавания по радиото на паради, маршове и митинги.

А ето и по-сложен пример за емоционален резонанс: многобройните телевизионни сериали, а също така и развлекателните риълити- и ток-шоу предавания, изобилно съществуващи в съвременните телевизии. Обърнете внимание на високото емоционално напрежение, при което протичат тези предавания. Героите от тях непрекъснато изясняват отношенията си на висок тон, бурно показват своите емоции, сюжетите им трябва постоянно да държат зрителя в емоционално напрежение — „А какво ще стане по-нататък?“. Професионално подготвени участници в ток-шоута, играещи ролята на „обикновени хора от улицата“ разказват емоционално своите „житейски истории“, опитвайки се непрекъснато да си „разчистят“ сметките със своите „врагове“ директно в ефира. Едва ли не задължителен елемент в тези телевизионни шоута е свадата или бурното изясняване на висок глас на отношенията, който има за цел емоционално да хване зрителската аудитория, да я остави без дъх. Всичко това не се прави самоцелно. Целта е създаване на емоционална зависимост в зрителите. Свиквайки да получават всеки ден доза от остри емоционални преживявания от даден източник, човек и в бъдеще ще отдава предпочитание на същия този източник. По този начин телевизионните босове събират около себе си постоянна аудитория от сериалозависими, шоузависими и други зависими хора, зомбират ги и ги привързват към този начин на получаване на остри емоционални преживявания. А постоянната аудитория – това вече е стока, която може много изгодно да се продава на рекламодателите. Масмедийните зомбита, също както всеки наркоман, ще се стремят да поддържат своето състояние на „нирвана“ до безкрай, което означава, че ще продължат да поглъщат безкритично нова телевизионна продукция, обилно полята с комерсиална и политическа реклама.

to be continued …