Ако нямаш време да направиш нещата както трябва от първия път,
защо си мислиш, че ще имаш време да се върнеш,
за да ги довършиш? …
Ако можеше да бъде разказано, нямаше да бъде написано!
Ако нямаш време да направиш нещата както трябва от първия път,
защо си мислиш, че ще имаш време да се върнеш,
за да ги довършиш? …
Това ми хареса много 🙂
🙂 понякога помага срещу мно-о-ого силен мързел 😉
(при слаб помага винаги 😉 )
Днес понеже усилено разсъждавах върху тази аксиома, стигнах до извода, че за всяко нещо си има подходящото време. Тоест ако не си подготвен за нещо, може да се наложи да го направиш няколко пъти, колкото и да не ти се иска.
Ама ако става въпрос за мързел в най-чистия му вид, твърдението е просто неоспоримо 🙂
хехе, супер е Танче, че някой ми се връзва на разсъжденията 🙂 и разсъждава заедно с мен.
И всъщност да – ако не му е дошло времето на нещо, вероятно няма смисъл да го правиш сега и то няколко пъти. Като му дойде времето, ще си стане само 🙂
просто защото си длъжен да ги довършиш … иначе умираш.
ee, deni4ero, чак пък да умираш…
и длъжен…
това “длъжен” май е само в нашите глави 😉 🙂
ми, да … според зависи нещото, което трябва да се довърши, а и ‘умираш’ не е само физически 🙂
Понякога наистина си просто длъжен да го довършиш – няма искам, няма не искам, няма после. 😉
e, deni4ero, знам, че е наужким 🙂
Ех, Марианка, и ти с това “длъжен”. Вие други думи не знаете ли?
😛
май не 🙂 (за думите) за съжаление … има неща, които са си досадно задължителни, ти знаеш 🙂
Е, да, ама както виждаш, това не ми пречи да си философствам 🙂
Ако нямаш време значи си на прав път 🙂
Време няма (не съществува) 😛
Ааа, Владимир,
тук вече грешиш: Време има и от гледната точка на човека, Времето е всичко, с което разполагаме и най-хубавото му е, че е безкрайно.
От гледната точка на Времето обаче – хората не съществуват!
Та, къде е истината, ти ми кажи 😉
Отново така дефинирано “Време” има 🙂
Аз говорех за следното:
От известно време насам се усещам, че нещо или го правиш или го мислиш. Във всеки един момент когато го мислиш – не го правиш. Да мислиш за “времето”, което ти “остава” или ще ти отнеме да го свършиш е още една идея по-далеч от “Истината”. Така навлизаш в една реалност дето не само създаваш “време” ами и го губиш междувременно. 😛
Относно Истината.
За да мога да ти разкажа за Истината се предполага, че или езика е съвършен или Истината не е.
Кое предпочиташ да ти разказвам за несъвършена истина или да опиша Истина, но без да използвам реч/език? 😉
Истината без думи е за предпочитане 😉