Ха така, изненадах ли ви?
Тази година зимата пак ни изненада, … като ни подмина и взе, че не дойде. Астрономическите сезони не са това, което бяха. Всеки идва и си тръгва, когато си поиска. Беше време вече пролетта да ни изненада и тя го направи, като реши да дойде по ни-едно време. Астрономически – не, но физически – да. 😉
По какво се познава, че пролетта е дошла? По много неща.
Възможен признак са кокиченцата, които измамени от топлото време са подали нежни главички от земята.
Възможен признак са високите температури, които събуждат мечти за отпуска, море, парапланери…
Възможен признак са разсеяните, но щастливо засмени хора, на които колкото по-ненаред им е нещо, толкова по-смешно им изглежда то…
Възможен признак е събуждането на мъжката част от природата, която отваряйки очи от зимния сън, търси женската част, за да я засипе с комплименти и още нещо 😉
Пролетта дойде! По какво познах? Отгатнете!
Честита да ни е, Дачи!!!
Сигурно си я познала и по изневиделица разбързалите се и чуруликащи, държеливи птици, останали тук, или по първите зелени пръстчета на най-нетърпеливите храсти в парка, или просто по сиянието на отхлупеното докрай небе и по гъделичкащите ни отвътре усмивки 🙂 Но тя наистина е тук 😉
Гери, да ти кажа честно, аз я разпознах най-вече по последните два признака, но като се има предвид, че те май са следствие от първите два, то следователно си права… Честита пролет 😉
Ще видите вие една пролет като се скапе времето изведнъж.. 🙂
Разчитам поне на Малък Сечко :))
Алвин, аз бих заложила /и/ на Баба Марта 😉