Български речник за европейци

Че ние не сме съвсем-съвсем готови за Европата, то това си е ясно, като че ще съмне. Но дали те са готови за нас? Едва ли някой може да отговори на този въпрос. Затова, аз най-благородно и добронамерено реших да съставя нещо като речник-пътеводител на европееца, с типични, често използвани български думи, изрази и жестове. 

А може да включа и някои напитки, защото Пейо ме осветли сутринта, че бозата била бира, всъщност 😉 

Откъде да започна? 

От значението на думите: 

„Да” значи „да”, „добре”, „съгласен съм”. 

„Да да” значи твърдо „не”, „гледай си работата”, „ти пък ще ми кажеш”. 

„Е, не!” значи „твърдо да”, „определено да”, „не ми ли вярваш, че е така”. 

„Не паркирай” значи „Спри точно тук”. 

„Опааа” значи „Извинете”.  „Аре” значи „Чао”. „Ооо” значи „Здрасти”.

“Ок” /чете се както се пише/ значи “добре”.

“Опс” значи “Не бях аз, то така си беше”.

“Друг път” значи “Няма да стане, не се и надявай”.

Дотук всичко изглежда лесно и приятно. Езикът хич не е сложен за елементарно общуване. Интересно става, когато чужденците попитат за нещо и им кажат „да” с думи и „не” с глава. Тогава трябва да им видите физиономиите 😉

НО! Рано или късно ще свикнат, няма къде да ходят! Нали?