Много съжалявам, но сивото не е моя цвят. Така че, ако не ви се чете нещо с розови отенъци, просто не четете. Но пък, като има розови проблясъци в сивото, как да му кажеш, че е зелено? За какво говоря ли? За София. И по-точно за движението по Софийските улици. То се видя, че кмета няма да послуша нито мен, нито когото и да било и ще трябва сами да се оправяме. Май и другите най-накрая го схванаха.
Има нещо, което ми прави впечатление през последните 2-3 месеца. Докато шофирам и най-вече, докато вися в задръстване, зяпам в чуждите коли и забелязах, че шофьорите от мъжки пол вече нямат числено превъзходство. Дори напротив. Имам чувството, че жените са повече. Може би това обяснява от една страна повечето коли в София /мъжете едва ли са тръгнали с Градския транспорт/, но от друга, обяснява спокойствието по улиците. Да! Спокойствие.
До преди 5 месеца беше немислимо да спреш на пешеходна пътека и да не те освиркат. Сега спираш и ако отзад не ти свиркат, значи вероятно /90%/ колата е управлявана от жена.
До преди 5 месеца беше немислимо да дадеш път на кола да излезе от пресечка, без да те освиркат. Сега спираш движението, за да дадеш път и ако задния не свирка – вероятно /90%/ е жена. Ако свирка – вероятността да е мъж е по-голяма от 90%. Ако искаш да се престроиш и ти дадат път – вероятно е жена.
Правих си и друг експеримент. Ако карам бързо, нахално и арогантно /доколкото ми е във възможностите/ – стигам до офиса за 20 мин. Ако шофирам толерантно и спокойно, както всъщност ми харесва и правя път на всеки, загатнал намерение за смяна на посоката си – стигам до офиса за … 20 мин.
Изводът е, че София е достатъчно задръстена от коли и само си хабим нервите с бързане. На какво обаче се дължи тази толерантност? И мъже я проявяват, но по-рядко. Жените правят впечатление. Има два възможни отговора. Единият е, че хората поумняха и осъзнаха, че касапницата по улиците не води до нищо добро. Сега чакаме маршрутките и такситата да го схванат. Вторият отговор е, че хората се наплашиха от простотията на пътя и гледат да си я спестяват. И двата отговора са еднакво невероятни, но и в двата случая резултатът е малко по-спокойно шофиране по улиците.
Малко по-спокойно. Малко. Но все пак е нещо. За сметка на това, обаче, пешеходците са двойно по-недисциплинирани. Факт е, че пешеходните пътеки и светофарите се увеличиха напоследък. Там, откъде минавам всеки ден има досадно много пешеходни пътеки. Повече от 40 км/ч не мога да вдигна, ако трябва да спра на всяка от тях. Но аз не го правя. Защо ли? Защото на пешеходците им харесва да пресичат на 5 м встрани. Защо го правят? На този въпрос още не съм намерила отговора. Ако го знаете, моля ви кажете ми го, иначе ще се наложи да си изхвърля розовите очила.
Ами по три причини:
– защото могат;
– защото искат;
– и защото така им харесва :о).
Аз лично, когато пресичам по този начин, винаги отстъпвам предимството на автомобилистите, независимо дали са мъже или жени :о)
Абе… не съм съвсем съгласен. За свиркането – има нещо такова, действително свирят по правило мъже. Но за даването на път – аз въртя из града почти като куриер, средно поне по 2-3 часа дневно, на ден поне 30-40 души ми дават път (а аз давам на поне 3 пъти по толкова). Да ми даде път жена надали ми се случва и веднъж месечно…
@Григор
А може би просто не ти е направило впечатление?
А пешеходците? Понякога много им се ядосвам. Особено, ако водят дете за ръка!
@NeeAnn
Отговорът ти не спасява розовите ми очила. Ама хич!
Здравей,
понеже аз съм от онези мъже, дето не са се качили на градския транспорт;-), да ти кажа и аз моето обяснение на това явление. Причината за пропускането на пешеходците и другите, действително толерантни действия на шофьорите в последно време в София не се дължи на това, че има повече жени-шофьори.
Дължи се на факта, че има толкова много коли и задръстванията са такива, че ако не си кавалер – и теб няма да те пуснат и задръстванията ще бъдат по-големи.
Друга причина е, че относителното количество мутренски коли е намаляло значително (т.е. те пак са тук и пак са си същите, но има и повече нормални хора по улиците)
Между другото – и на мен жена път не ми е давала.
Друг, който не ми дава път са голфаджиите, но аз при тях си го взимам сам;-)
Забелязвам, че в последно време и новите мерцедеси се държат кавалерски. Остава да вкараме и голфаджиите в правия път 😉
Стойчо,
пак глобализирате и окрупнявате нещата 😉 /вие, мъжете, имам предвид/
Ами и аз си имам голфче… и какво от това?
Всъщност, затова ли все ми се навират някакви нахалници? Хъм!;)
Толерантност, родена от безизходицата? И това е отговор. Но все пак, не мислите ли, че жените са малко по-спокойни на пътя?
А защо ние пешеходците трябва да сме дисциплинирани?
При положение, че освен светофара има и таймер, който показва кога изтича зеления сигнал. И че между светването на червеното за колите и зеленото за пешеходците има 3 секунди. И въпреки това има идиоти които свирят и се разминават с пешеходците на милимунда. Или пък ако тръгна да пресичам на кръстовище, което е малко по-натоварено. В 7 от 10 случая трябва да изчакам завиващите, за да мога да мина. Почти на 60% от улиците в София по тротоара е практически невъзможно да се върви от паркиралите коли. А какво да говорим за елементарното внимание да се намали малко скороста преди локвата. Добре, че напоследък задръстванията около местата, където пешеходствам правят локвите незначителен проблем.
Изобщо много по-лесно е да пресечеш на средата на улицата малко по-далече от кръстовищата. Тогава се пазиш само от две посоки.
Съгласен съм че има и невероятно недисциплинирани пешеходци, които пресичат по диагонал и без да се оглеждат. Но това обикновено са възрастни хора, на които май им е отмилял живота.
Мнение на един пишман шофьор, предпочитащ да се движи пеша.
Неее, противник съм на глобализирането (т.е. на прикачването не етикети) – просто си водя малка статистика по повдигнатия от теб въпрос;-) (това досега беше бъзик;-)
Иначе, наистина, ако нямаше минималното кавалерство, което се появява в последно време – движението ще спре тотално
Относно шофьорите: много са младите и неопитните, които спомагат за задръстванията. А старите са наглички. Факт е, че напоследък всички станаха по-толерантни, но не много.
А за нас пешеходците: само хубави неща:) Може да сме забързани, но поне не псуваме и клаксони нямаме;)
Пожелателно: повече подлези, по-малко нерви и проблеми и повече витрини за зяпане;)
Ясене,
докато пешеходците подскачат като теб сега, движението няма да се оправи. Спирам на пешеходна пътека, но на 5 м след нея не спирам. Там откъдето минавам има празни тротоари и от двете страни, но никой не ги ползва. В най-голямата мъгла бродеха като призраци по шосето. Цяло чудо е, че не прегазих някого.
На нашето кръстовище – има нарисувана и осветена пешеходна пътека, те пресичат в тъмното и в нищото.
Всеки трябва да даде всичко от себе си, за да се оправят нещата. Не може само да се изисква. В момента е факт, че колите са по-дисциплинирани от пешеходците!!!
Вярно е, че няма достатъчно подлези и че не навсякъде има тротоари. Но защо и където има възможност да се пресече човешки, пешеходецът не го прави?
Дачи може би реагирах малко остро, но истината е че ти може и да спираш, но други не го правят. Можеби наистина малко повече хора са зпочнали да спират, но малко. И наистина не е нормално при наличие на условия за пресичане да не се ползват. Само че в София осветената пешеходна пътека дори и да има светофар на нея не е условие. Просто защото не само не се спира, ами не се и намалява. Напротив от 2-3 стълба разстояние се надува клаксона да се разкараш от пътеката За това си пресичам там където има само коли идващи от ляво и след това от дясно. С малко оглеждане преценявам кой с каква скорест се движи и си пресичам “безопасно”. Може би причината за различието в мненията е в кварталите в които се движим. Най-вероятно в твоя преобладват граждани, а в моя – “граждани”.
Ясене, не мисля, че си много прав! Хората са като овцете. Като тръгнеш ти и след теб тръгват и другите хаотично. Направи си експеримент и бъди дисциплиниран. Само за една седмица. Моля те. И ми кажи резултата. Пресичай с усмивка. Сигурна съм, че сам ще се изненадаш, че положението не е чак толкова трагично. Опитай, моля те.
LeeAnn, ще ти разкажа случка от преди два дни. Действието се развива на кръстовището пред 4ти блок на общежитията в Студентски град.
Стои японец на пътеката и търпеливо изчаква светофара. В момента, в който тръгва на зелено, тръгват и колите, които завиват наляво. Обаче човека си върви и две коли спряха на 50 см от него и му се разсвириха. А той маха с куфарчето да спрат и им обяснява, че е зелено.
Вече пресякал УСПЕШНО, ни каза на български (с усмивка): “Не може така, нали?!?!?”
И ние почнахме да се смеем, вероятно и за да си спестим отговора. А какъв е той??
И за да повдигна духа малко и да позаглуша песимизма имам друга случка, от тази сутрин.
Един пич си разхожда кучето и то се изходи на средата на тротоара. Пича побесня:) Кара му се, кара и накрая отмина и аз си помислих “Ето защо е толкова мръсно навсякъде”. Три минути по-късно, пича се върна с торбичка, взета от близкия магазин и почисти.
Да живее пича!
Значи? Все пак има надежда? Или?
Според мен има.
Няма да стане от веднъж, но пък не е изключено да стане. Мисля, че ще стане, но зависи от всички ни.
Да, да живее пича.