Да не цапаме България…

… за мен е доста по-смислено като призив и кауза от „Да изчистим България за един ден”. Но е доста по-трудно, защото изисква промяна в мисленето, в нагласите, в отношението, в начина на живот, във възпитанието… Ако започнем тази „кампания” сега, България има шанс да бъде чиста за внуците на децата ни.

С призиви от рода на „Да изчистим България за един ден”, България ще бъде чиста един ден, а от гледна точка на човешкия живот, това е точно… никога! Тези, които са цапали цяла година, няма да спрат сега, само защото някой чисти. За тях няма истинска промяна. Единствената промяна е, че едни ентусиазирани хора любезно им отварят място за нови боклуци. Това е като темата с клошарите – помагаш ли на клошар, когато му даваш храна/пари/т.н.? По-скоро – не.

Вероятно вече ви е ясно, че няма да излезна да чистя на 12 май, но това не е единствената причина.

По-съществената причина е, че подобна постъпка от моя страна би била лош пример за децата ми. Как да обясниш на деца, които не хвърлят дори дъвка на улицата, защо тях учиш да пазят, да не цапат, да си почистват, защо не ходиш да чистиш след тях, а отиваш да чистиш мръсотиите на чужди хора? Защото обичаш чуждите хора повече от тях или поради някаква друга неясна причина? И какъв би бил стимулът на тези деца и занапред да бъдат чисти и отговорни? Ако за мама е приемливо да чисти след чуждите хора, значи ще е приемливо да чисти и след нас, а тя не го прави – следователно или не ни обича достатъчно, или нарочно ни кара да си подреждаме вещите, мием чиниите, помагаме вкъщи, просто за да ни тормози.

И понеже аз обичам децата си повече от чуждите хора, които всеки ден цапат улиците и животите ни, на 12 май ще прекарам един прекрасен ден с децата си!