Tag: парапланеризъм

Летенето с парапланер е болест! Силно заразна и много много опасна, защото още не е измислено лекарство за спасение на болните! Болестта започва с игрив блясък в очите, който рязко се засилва при всяко съприкосновение с летящи хора, с всеки поглед към небето и с долавянето на всеки неуловим шум на крило…  И така, с течение на времето, блясъкът се превръща в искрица, а после – в пламък!  Забележите ли пламък в очите на някого при споменаването на думи като “летене” или “парапланер” – бягайте далеч от него! За него вече надежда няма, но за вас все още не е късно да избегнете заразяването. Внимавайте, защото заразите ли се веднъж – връщане назад НЯМА! След всеки следващ полет, желанието за летене се увеличава, докато спре…

Continue reading

SkyNomad Open 2006 бе официално открито на 5 Август 2006 в 20.00 ч. на площадката за кацане в гр. Сопот, в присъствието на … всички, които бяха там 😉 Речите, сами по себе си, обикновено не са нещо впечатляващо, дори са си скучнички… Интересното започва после…  Организаторите от SkyNomad ни изненадаха с пищна заря и огнени танци!  Състезанието по парапланеризъм ще продължи до 12 Август, включително. Заявки за участие са изпратили над 150 участници от 20-тина страни. Състезанието обещава да е интересно и грандиозно. Първият активен ден от състезанието е 6 Август 2006, с начало 9.00 ч. на поляната при лифта.  Последният ден е 12 Август и ще бъде използван за наваксване на закъснението със задачките, причинено от евентуално лошо време и за закриване на състезанието. През…

Continue reading

Качвам се на лифта и топката в стомаха ми расте. Не от страх. От вълнение и леко притеснение. Предполагам, че това чувство никога няма да изчезне. Ако изчезне, това би могло да значи, че летенето вече ми е безразлично… Няма начин да се случи… Значи и чувството няма да изчезне. А дали това е вълнение и притеснение в едно, или е ударна доза чист адреналин, още не съм установила. Не е важно какво е. Важното е, че то е част от неповторимото усещане да съм горе.   Горе… Искам да докосна облаците… Това ми е мечта… все още несбъдната… Искам да пипна облак, да прегърна облак, да го почувствам… Защо? Не знам! Така ми се иска. Мечтите нямат разумни обяснения. Горе… Гледам напред… Виждам Средна гора,…

Continue reading

С парапланер се лети. Излиташ и летиш, но за да набере парапланерът височина, е необходимо пилотът да намери възходящ поток и да го използва при издигането. Възходящите потоци се наричат Термики.  Термиката представлява топъл въздух, който се издига от земята в посока нагоре. След като земята се нагрее достатъчно от слънцето, топлият въздух се откъсва като балон и тръгва нагоре. Процесът е подобен на завирането на водата в тенджера. Като се нагрее точка на дъното й, балончето тръгва към повърхността и там се пука. Термика е същото, но с много голям диаметър и не се пука, а изчезва там, където се изравни с околната температура, защото по пътя нагоре изстива. Когато пилотът намери термиката, той застава с парапланера в нея и започва да се върти вътре….

Continue reading

Какво точно е парапланеризмът? Много хора вероятно биха го определили като “екстремен спорт”. За “екстремен” може и да се съглася след известни спорове, но спорт със сигурност не е. Поне аз досега не съм чула някой да каже “Аз тренирам парапланеризъм”. Така че, лично аз, изключвам “спорт” като определение за парапланеризма. Дали е забавление? О, да, със сигурност и това е меко казано! Парапланеризмът не е просто забавление, а изключително удоволствие. Но не само удоволствие, а страст! Но не обикновена страст, а преживяване, като никое друго, познато на човешките сетива. Но не просто някакво силно преживяване, а предизвикателство, което не се изчерпва с един полет, с едно ходене и гледане на парапланери, дори не и с курс за начинаещи пилоти. Но не просто предизвикателство, а…

Continue reading

“Какво чувстваш докато идваш насам?” Това ме попита Ицо /инструктор по парапланеризъм и пилот от Скайномад/ една събота, по време на поредния ни weekend, прекаран в Сопот. Тогава не му отговорих, защото отговорът не е лесен. Отговарям му сега: Ицо, какво е чувството ли? Чувството е дълго, всеобхватно и сложно!!! Дълго, защото започва в понеделник и завършва в петък вечерта! Това е едно дълго очакване, примесено с огромно нетърпение, неудържимо желание за летене и … малко лудост, вероятно… Обикновено още от понеделник планирам пътуване към Сопот в събота сутрин. Това значи, че от понеделник започвам да чакам да стане петък, а ако случайно се налага да пропуснем идване в Сопот, започвам да чакам да стане другия петък…. 😉 За разнообразие и по-лесно преживяване на това…

Continue reading

От дете мечтая да летя и завиждам на “тези” горе. Не се осмелявах да си помисля, че е възможно тази мечта да се сбъдне, докато, по една щастлива случайност, не разбрах, че е възможно да летя в тандем – т.е. с пилот зад гърба си, който да управлява парапланера, а аз само да се возя и да бъда “парапланерист-турист”! Запалих се отново, започнах да чета и да се интересувам от летене, парапланери и всичко свързано с тях. След около 11 месеца даже полетях… Разговаряйки с хората около себе си, установих кои са най-често срещаните заблуди и грешни асоциации, които те правят, като чуят думата “парапланер”.  Първата грешна асоциация е “парапланер” = “парашут”. Единственото общо между парапланер и парашут е, че и двете са направени от…

Continue reading

Летях! Летях!!! ЛЕТЯХ!!!!! Но, за това ще ви разкажа на дълго и широко след малко! Преди това искам да знаете нещо много по-важно! Аз съм щастлив човек! Може би един от малкото истински щастливци!!! И не защото летях, а защото съм обградена от невероятни хора и имам истински приятели! Сбъдването на мечтите е сладко, само когато е споделено с приятелите и семейството! Без всеотдайната подкрепа на тези, които взеха присърце мечтата ми да летя и се постараха да ми помогнат тя да се сбъдне, нейната реализация щеше да изглежда като преследване на духове в тъмното… ходиш нанякъде с вързани очи и ръце и търсиш нещо, ама не знаеш къде да го намериш, нито пък как изглежда… ама знаеш, че го искаш… Правейки си равносметка след…

Continue reading

Летенето се оказа най-лесно със самолет! Отиваш, сядаш и се возиш. Не те интересува от къде и на къде духа вятъра, нито пък колко е силен. С парапланерите обаче не е така. Вятърът има основно значение за излитането, самия полет и кацането. Денят е 15 април 2006 година. Времето е прекрасно… От София тръгнахме в 7.00 часа и в 9.30 вече бяхме на първата станция на лифта край гр. Сопот. Видях Венелин в небето и поехме към старта. От него ни деляха около 900 м … надморска височина. До старта се стига с лифт, който преодолява тази разлика във височините за около 23 мин. Усещането е приятно, защото лифта вози бавно и ако не се страхуваш и се обърнеш назад, имаш чувството, че виждаш цяла…

Continue reading