Облачен феномен

Най-грандиозният, най-великолепният, най-феноменалният, най-страшният, най-странният, най-красивият, най-живият, най-бързо развиващият се, най-… най-… най-… ОБЛАК, който съм виждала някога: По-напредналите в метеорологията го определиха като феномен. Започна като обикновен cumulus mediocris, за нула време се превърна в cumulus congestus и за още по-нула – в cumulonimbus (cb). Обикновено от cumulonimbus вали дъжд, “придружен с гръмотевици” 😉 и облакът е много широк и още по-висок. Този обаче бе натиснат от западния вятър и не можа да стигне до нас, а само се разви във височина. Едва ли подобно нещо може да се види два пъти в живота! ________ Събота, 23 юни 2007 г., поляната за кацане до гр. Сопот. Снимка: Асен Баръмов (всички права са си негови).

Continue reading

“Справедливост за всички”

Това е името на дебютния роман на Тихомир Димитров. Началото е на разположение в блога му. Целият роман на хартия е вече на пазара. Самият автор е написал достатъчно за себе си и романа в собствения си блог, но аз няма да се въздържа и ще споделя с вас собственото си мнение. Това е книга, която трябва да се чете през отпуската. В противен случай рискувате също като мен да закъснявате за работа. Толкова леко се чете и така увлича, че не усещаш кога си се заплеснал. Това е книга, която е много подходяща за летните жеги. Толкова е реалистична, че хладните тръпки ще лазят по гърба ви до самия й край. От друга страна, това е книга, от която няма да научите нищо полезно…

Continue reading

Манифест на облакоценителите

Облакоценителите си имат асоциация. Тя е създадена през 2004 г. от впечатления облаконаблюдател Gavin-Pretor Pinney. За първи път той заговорва за това на един литературен фестивал в Cornwall, като привлича вниманието на хората върху красотата и поетичността на облаците. Няколко месеца по-късно, асоциацията получава своето място в интернет чрез сайта си http://www.cloudappreciationsociety.org/ Така, лека полека, асоциацията набира скорост и добива популярност, сдобива се с галерия от снимки и рисунки, чат, форум… В края на първата година от съществуването си, асоциацията вече има 1800 членове от 25 страни, обединени единствено от съзерцателната си любов към облаците. Съвсем наскоро и съвсем логично се ражда и манифеста на Асоциацията на Облакоценителите, а по-късно излиза и първото ръководство за облакосъзерцание: The cloudspotters guide, което имам удоволствието да държа в…

Continue reading

Копнеж

Завидях на морето, защото те обгърна. Искам да съм море, за да те прегърна. Завидях на вятъра, който носи листата. Искам да съм вятър, за да ти разроша косата. Завидях на светлината, която довежда дните. Искам да съм утро, за да ти гледам очите. Завидях на цветето, което ти докосна с нослето. Искам да съм цвете, за да ти погаля лицето. Но най-завидях на тъмата, дето по клепачите спуска съня. Искам аз да съм мрака, за да си моя, докато трае нощта.

Continue reading

Небето през очите на впечатления наблюдател

Винаги съм обичала да наблюдавам облаците. Особено летните. Нищо не може да се сравни с тяхната красота и динамика. Може би пръските на падащата от високо вода или огнените езици на пламтящия огън могат да предизвикат за известно време мечтателното ми съзерцание, но в никакъв случай не могат да изместят облаците като съзерцателна страст. Никога не съм искала да знам имената на облаците и не съм се питала откъде идват, кой ги прави, как възникват и къде отиват като си тръгнат. Поне не откъм научната страна на тези въпроси 😉 Достатъчно ми е било, че са там, че се променят, че ми носят емоция и настроение и че когато си тръгнат едни, на тяхно място идват други – още по-красиви и впечатляващи. Достатъчно ми е…

Continue reading

Рецепта за успех

За 1 кг успех са нужни: · 150 гр. талант · 150 гр. упоритост · 150 гр. постоянство · 150 гр. последователност · 150 гр. положителна нагласа · 150 гр. готовност за жертви и компромиси · 100 гр. късмет Освен генетично вродената склонност към определени неща, в таланта включвам и възможността да намериш вярната цел, към която да се стремиш. Това е важно, защото със сигурност всеки човек се ражда с определени наклоности, но много често те остават неоткрити или недоразвити. Упоритост, постоянство и последователност изглежда, че се припокриват, но за мен те се допълват. Упоритост е нужна, за да не се отказваш от преследването на поставената цел. Постоянство е нужно, за да не намаляваш темпото, с което си започнал (не става дума да препускаш…

Continue reading

Чуденка с тичане

Напоследък над София вали всеки ден, като често този дъжд е „придружен с гръмотевици”. В един от тези проливни дъждове бях навън в колата си и наблюдавах хората. Повечето бяха с чадъри и си ходеха спокойно. Тези, които бяха вече мокри, също си ходеха спокойно и гледаха философски на мокрите си глави и дрехи. Чудя се обаче на тичането. Когато гръмне всички започват да тичат – и тези с чадърите, и тези без. Изглежда интересно. Всички (и мокри, и сухи) си ходят спокойно, като гръмне започват да тичат, след десет крачки продължават да ходят и като гръмне – пак почват да тичат…  Защо?   

Continue reading

Разни облачни мисли

Харесвам конгестусите. Това са облаци с характер. Също като хората.  Имат човешка осанка и излъчване. Сякаш някакви важни чичковци се разхождат по небето и разказват истории от земята. Имат лицe и глас и ако ги наблюдаваш известно време ще видиш как настроението им се променя, как се напушват или успокояват и започваш да разбираш историята, която искат да ти разкажат. А те разказват истински земни истории – за топлина, за радост, за нежност, гняв и тъга. И виждаш как растат от топлината, разливат се от нежното докосване на вятъра или пък гърмят от гняв. Също като хората.  И всеки държи да разкаже своята история, затова не се учудвайте, че честичко се карат и започва да гърми, а като се посбият и започне да боли –…

Continue reading

Сезонът на дрогата

През изминалите няколко дни направих първото голямо дрогиране за тази година. Пълно дрогиране – със загуба на ориентация и освобождаване на всички сетива. До краен предел. Когато ходиш ползваш едни сетива, когато гледаш – други, когато слушаш – трети… Когато отвориш всичките си сетива наведнъж, възприятията за мозъка са толкова разнообразни, че той започва да работи по нов, различен начин, по свой си начин и отваря всички канали, и входящите и изходящите.   Качественото дрогиране преминава през няколко етапа, първият от които винаги е приблизително еднакво дълъг, вторият е когато колкото дойде, но никога не е достатъчно дълъг и третият е докато задържаш опиянението колкото се може по-дълго. Първият етап е най-къс, но въпреки това носи толкова силно усещане за освобождаване, че определено дозата, която се…

Continue reading

360 градуса по скалата на Живота

Тъмнина. Пълна. Плътна. Сън. Събуждаш се и се оказва, че си се родил. Някъде. Някакси. Тук! Точно тук. Тук, на едно трудно за живеене място. Всяко място е трудно за живеене. Въртиш се в кръг. Около себе си. Бавно. Мнооого бавно. Животът ти минава покрай теб. Всяко движение го променя, всеки жест, всеки поглед, всяка тъга, усмивка, сълза… го правят нов, различен, друг…  Една крачка и си в него. В центъра му. Светът се върти около теб.  Едно движение и си вън. Светът продължава без теб. Вървиш. Напред. Назад. Бързаш. Много бързаш. Тичаш. За да забравиш, че си жив. За да забравиш да си спомниш, че си забравил да усещаш, да намираш, да откриваш, да изследваш.  Сблъсък. Спираш. Слушаш. Гледаш. Намираш. Откриваш. Чувстваш. Забравяш, че си…

Continue reading

Букетът

Le Bouquet Jacques Prévert Que faites-vous là petite fille Avec ces fleurs fraîchement coupées Que faites-vous là jeune fille Avec ces fleurs, ces fleurs séchées Que faites-vous là jolie femme Avec ces fleurs qui se fânent Que faites-vous là vieille femme Avec ces fleurs qui meurent …. J’attends le vainqueur! Букетът Превод: LeeAnn Какво правиш тук, мое мило дете, с тези току-що набрани цветя? Какво правиш тук, мило девойче, с това увехващо вече букетче? Какво правиш тук, ти, красива жена, държейки в ръце тези сухи цветя? Какво правиш тук, ти, мила старице, в ръце с тези вече мъртви цветя? … Победителя чакам!

Continue reading

Клошарите

Клошарите. Тези хора винаги са ме впечатлявали, навеждали са ме на най-различни мисли, включително са ме карали да се чувствам неудобно. По някакъв начин. Без причина. И нямам предвид мърлявите цигани с каруци и счупени детски колички, които ровят в кофите в работоспособна възраст, защото така е по-лесно. Говоря за “белите” клошари и тяхната енергия. Виждала съм възрастни жени, на пръв поглед чисти и нормални, да ровят в кофите и с такова старание и прецизност да сепарират картонени и хартиени отпадъци, да ги връзват и подреждат, че се замислям какво ли би станало, ако цялата тази енергия се впрегне в истинска работа. Не че тази работа не е истинска. Напротив. Истинска е, ама не баш… Ако на тези хора им харесва да ровят в кофите,…

Continue reading