Коментари на Хил върху закона на Мърфи: Ако загубите за вас от това, че нещата се объркват, са големи, вземете всички възможни мерки; Ако няма какво да загубим при промяна, нека се отпуснем; Ако може всичко да спечелим при промяна, нека се отпуснем; Ако това няма значение, то няма значение.
Има дни, в които си задавам въпроси, повечето започващи със “Защо” и все от рода на “Защо си губя времето да пиша/превеждам неща, които никой не чете?” Понякога монолога е ужасяващо задълбочен и самокритичен. За щастие, обаче, се случва да получавам мейли, като този от Лин, които бързо разсейват съмненията ми. Следващото стихотворение на Лин е “вдъхновено от превода на “Тази любов” на Жак Превер :)” Приятно четене! Моята любов Автор: Lynn Моята любов – нежна, сладка, романтична … Моята любов – така истерична, самотна, иронична … Моята любов – мистериозна, сънуваща, летяща … Моята любов – жива, усмихната, кипяща … Като скитника безпътна, като слепеца незряща, като чашата празна … Моята любов – силна, истинска, горяща … Тъй ранима, отхвърлена и спяща … Моята…
Количествена ревизия на закона на Мърфи: Всички неща се объркват едновременно.
Константа на Мърфи: Всяко нещо се поврежда правопропорционално на стойността си.
!орту орбоД Наливам си кафе … почти в чашата. Правя си кафе. Ставам от сън. Отварям си очите. Събуждам се. Късно е. Мия си очите. Махам си очилата. Потеглям с колата. Паля двигателя. Качвам се в колата. Изключвам алармата. !нед ръбоД Вървя напред. Движа се назад. Гледам наляво. Виждам надясно. Гледам нагоре. Виждам надолу. Смея се. Текат ми сълзи. Бързам. Бавно. Знам къде съм тръгнала. Не знам къде отивам. Заспивам. Гася лампата. Лягам си в леглото. Обличам си пижамата. Рано е. !щон акеЛ Няма толкова омагьосан ден като вчерашния! 🙂
Виждали сте животни, нали? Какво правят когато ги е страх – нападат! Човекът е най-висшето животно. Ако проследим поведението му ще забележим, че възрастните най-често демонстрират сила и нападат децата (си) – за щастие не физически, а само с викове, крясъци и закани. Защо? Животните нападат когато ги е страх.Защо възрастните човешки екземпляри нападат непорасналите човешки такива? От страх? Или?
Кога умира една мечта – когато ние се откажем от нея или когато тя се откаже от нас?
Философско кредо на Мърфи: Усмихни се … утре ще бъде по-зле.
София, 2 ноември 2007 г., централен Военен клуб, 19.00 ч. Всъщност всичко започна далеч преди 19.00 часа. Започна рано сутринта, даже дни преди това, може би по-точно месеци или дори година… Истината е, че не започна, защото не е свършвало. На 2 ноември бе кулминацията – ден, в който хората се събраха, за да кажат „Да, българи сме”. Конкретният повод също е интересен – група, завладени от магията на танца хора, представиха на широката публика резултата от своя труд, всеотдайност и любов, записан в кръгче и сложен в кутийка, обвита в целофан, с картинка отпред. Като казах „картинка” – ще ви издам една тайна, но най-накрая. 2 ноември 2007 г. Спокойно и уверено мога да кажа, че това е най-българския ден в тази година. Година, в…
Едва снощи успях да видя тази изложба. Съветът на приятели бе да я видя през нощта, на осветление, защото била по-ефектна. Използвах възможността и я видях през нощта. Много се говори за тази изложба, много се изписа, снимките вече ги има на много места… Но, аз очаквах повече. Даже бих казала, че съм разочарована. Първо, посреща те надпис „Земята отвисоко”. Пак ли пропуснах някоя езикова реформа? По мое време, когато в миналия век ходех на училище и учех четмо и писмо, „отвисоко” бяха две думи. Остарявам ли, оглупявам ли… Доколкото бях разбрала посланието на изложбата и нейната цел е да видим колко красива е земята ни, да ни подсети, че тази красота не е вечна, и ако ни е дадена даром, ние трябва да се…
Следствия от закона на Мърфи: Нищо не е толкова лесно, колкото изглежда; Всяка работа продължава по-дълго, отколкото си мислите; Ако съществува възможност няколко неща да се объркат, то ще се обърка именно това, което ще причини най-голяма вреда; Ако забележите, че има четири възможни начина едно действие да бъде извършено не както трябва и ги осуетите, тогава незабавно възниква пети начин; Оставени на самите себе си, нещата проявяват тенденция да вървят от лошо към по-зле; Винаги, когато се хванете да вършите нещо, нещо друго трябва да бъде свършено преди това; Всяко решение поражда нови проблеми; Невъзможно е да се създаде предпазно устройство срещу неправилно боравене от идиоти, тъй като идиотите са толкова изобретателни; Природата винаги е на страната на скрития дефект; Майката природа е кучка.
Днес е специален ден – от онези дни, в които като ме завладее вълнението и не знам къде се намирам, проговарям полски с арабски акцент (или поне така ме гледат хората като пърхам наоколо и им приказвам), не стъпвам по земята, душата ми е в облаците (че тя кога ли не е…)… Днес е празник. Тайнствен, магически, вълнуващ, български … 🙂 Няма да ви кажа нищо повече! Само ще ви насоча и ще ви оставя да се напрегнете малко сами. Добрите вести си заслужават усилията, повярвайте ми. За тези, които имат смелостта, ловкостта и търпението да следват подсказките ми и да отгатнат за какво говоря, обещавам автографи (… от … тях 😉 ) Подсказки: Днес е празник на ….. (довършете изречението) Днес съобщихме на света…
Те не идват от Космоса, те родени са тук, но сърцата им просто са по-кристални от звук, и виж – ето ги, литват над балкона с пране, над калта, над сгурията в двора, и добре, че се срещат единици поне от рода на хвърчащите хора. А ний бутаме някакси, и жени ни ни влекат, а ний пием коняка си в битов някакъв кът и говорим за глупости, важно вирейки нос или с израз на мъдра умора, и изобщо, стараем се да не става въпрос за рода на хвърчащите хора. И е вярно, че те не са от реалния свят. Не се срещат на тениса, нямат собствен фиат, но защо ли тогава нещо тук ни боли щом ги видим да литват в простора – да не…
Коментар на О’Тул към закона на Мърфи: Мърфи е оптимист.
Мракът дори е безсилен… … на зазоряване!
Закон на Мърфи: Ако нещо може да се обърка, то ще се обърка.
на Крис Ангелите идват при нас с тяхната си Ангелска мисия – да ни помагат, да ни пазят, да бъдат около нас в най-важните моменти от живота ни, да ни дават сила, да ни показват посоката, да осветяват пътя ни. Да ни бъдат ориентир и критерий едновременно, да ни дават любов и да ни научат да обичаме – да обичаме тях, да обичаме тези около нас, да обичаме себе си. Да ни научат да бъдем по-добри! Да променят живота ни! Нашият живот и животът на тези, които са имали привилегията да се докоснат до нас. Ангелите носят радост, но носят понякога и болка. Любовта осветява пътищата, болката прокарва нови. Любовта ни кара да търсим, болката ни помага да намираме. Любовта променя животи, болката променя вселени….
