Кога умира една мечта –
когато ние се откажем от нея
или когато тя се откаже от нас?
Categories
- L`афоризми
- Вашето мнение за "Пухкава приказка"
- Децата ни и ние!
- Емоции в проза
- Емоции в рими
- Истории за истински човеци
- Култура
- Летене (от всякакъв вид)
- Народни танци
- Облаци
- Патилата на порасналите
- ППНК*
- Приказка за Жожо
- Приказка за Облаче
- Приказка за Паун
- Приказка за пътя
- Приказки за разни неща…
- Приказки за Рицари и още нещо
- Приятелите на LeeNeeAnn творят
- ПРОЗОРЕЦ НА 6-я ЕТАЖ
- Пътеписи
- Разни-безобразни
- Реалността
- Физкултура за мозъка
- Философските ми Камъчета
- Фотодневник
Recent Comments
Може би никога.
Мечтите са неделима част от нас, наши рожби! Ние ги създаваме, подхранваме ги, радваме им се, следваме ги, борим се да се реализират. Може би едва, когато станат действителност “умират” — фигуративно казано. 🙂 Просто се стопяват и дават начало на нови мечти. А дори и да не се реализират, пак остават живи в нас, нищо чудно да си ги носим и в следващите животи. 😉
Когато се сбъдне. След това се превръща в красив спомен или нещо красиво, което ти се случва често.
Много е важно след сбъдването на една мечта, да си намери човек нова. Иначе губи светлинката в края на тунела (от насрещно идващия влак 🙂 ).
LeeAnn, защо смяташ, че мечтите умират? Когато за някой мечтата се сбъдне и престава да бъде магнетична, за друг човек същата тази мечта тепърва се ражда. Ако пък някой се откаже от мечтата си, може би за друг точно тогава същата разпалва по-силно желание.
Мда :), знаех си, че не умират 🙂 не бях сигурна, но подозирах 🙂
Но понякога се изморяват и им писва от нас… но не ни оставят… почиват си малко и продължават заедно с нас напред 🙂
Кога умира един човек –
когато се откаже да мечтае,
или когато мечтите му го зарежат?
Когато спре да мечтае. Тогава умира душата. А тяло без душа не е човек 🙂
….. /изтрито от LeeAnn/
Един вид, и ние и мечтите умираме, но не е ясно всъщност кое настъпва първо 🙂
musura,
Съобразявай се с малолетната ни аудитория, моля.