Те не идват от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж – ето ги, литват над балкона с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.
А ний бутаме някакси, и жени ни ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора,
и изобщо, стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.
И е вярно, че те не са от реалния свят.
Не се срещат на тениса, нямат собствен фиат,
но защо ли тогава нещо тук ни боли
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?
текст: Валери Петров
П.П. Кома, ти си истинско съкровище! Благодаря ти за тези стихове 🙂
Моля те, предай на Зайчето с карираните уши, че е винаги добре дошло сред летящите малки, големи и още по-големи момичета и момчета 🙂
П.П.П. Попадна ми песента! Ето я: http://vbox7.com/play:96a0010d
Аз… таковата 🙂
Трябва да чуеш и песента, в изпълнение на Асен Кисимов – мисля, че я има в сборния диск с вечните песни на българското кино, vol.1 – един такъв, със синя обложка, продава се в по-големите книжарници.
Бате Асен също беше голям, Бог да го прости… и той беше от хвърчащите хора.
:-).
Предадох му на Kockasfulu nyul (както се казва зайчето на унгарски 🙂 ). Много се зарадва :-).
Dixieland, не знаех, че Асен Кисимов е бил от хвърчащите. Ще потърся диска, благодаря 🙂
Кома, благодаря. Сега му кажи да си търси каска, в която да му се събират ушите, че в Сопот без каски не пускат 🙂
Трудно е да се говори в мерена реч, пък било и за “Летящите..” Да, ама не! на някой им се отдава! и то как само – жалко че бате Асен не е между нас вече, колкото до автора – той е един от нас 🙂 – Летящите хора, това е толкоз просто и логично.
@LeeAnn: В момента му правя каска с две дупки – щото ушите му трябват за хвърчене :-).
И аз много обичам песента в изпълнение на Бате Асен. Има и една друга прекрасна песен в негово изпълнение – “И я няма и има”.
@Vancho laifa
Валери Петров е летящ? Иха!
Кома, интригуваш ме с тези песни. Искам ги и аз. Имаш ли ги? Можеш ли да ми ги дадеш някак или поне да кажеш от къде да си ги набавя – ама всички накуп, а не всеки ден да ми показваш само по една нова 😉 и да ме дразниш 😉 🙂
Ох, за съжаление ги нямам, ще трябва и аз да го издиря тоя диск. Но това, което мога да направя за теб, е да ти дам текста:
Синьо време на сини надежди,
синя тайна над синя вода.
Всеки път любовта ни извежда
с пътеводната своя звезда.
Всеки път, всеки път като пяна,
като блясък над жива вода,
любовта ни блести в океана
с пътеводната своя звезда.
И я няма, и има,
и е зрима, незрима
върху вечния звезден атлас,
но е тъй различима
сред звездите, и има
своя вечна загадъчна власт.
За съжаление не съм сигурна дали авторът на текста е пак Валери Петров, или някой друг.
🙂
Кома, благодаря! 🙂
Дискът, придобил такава известност по тез ширини, е ето този:
http://www.books.bg/Item.php?id=1072
Както сами виждате, съдържа популярни песни като “Двама”, “Свири хармонико”и др., а едновременно с това – и не чак толкова известни песни, сред които е и “Хвърчащите хора”, в изпълнение на Асен Ангелов/ Асен Кисимов/ Бате Асен (нали знаете лафа, че младите актьори не бива да се оплакват, че не могат да направят име, след като Асен е направил цели 3). Песента е от филма “Адиос, мучачос” (който, срам за мене, но не съм гледала)
А за това кой е бил от “хвърчащите хора” и кой – не, историята ще съди. Но съм много съгласна с Ванчо Лайфа, че Валери Петров със сигурност е “летящ” – и дано да бъде още много, много години…
@ komata – песента, която цитираш, се казва “Звезда на моряка” от филма “Виза за океана” и наистина я има в диска. Иначе на мен любимата ми песен на Бате Асен е “Песента за детството” от “Войната на таралежите” – странно, колко смешна ми беше, когато бях малка, и колко тъжно ми става, когато я слушам сега…
@Dixieland
Знам къде са ми детските книжки –
не събират в сандъците прах.
Не е лошо да си безгрижен.
Но е лошо да те е страх.
Извинявам се за автоцитата :-). Но така ми е най-лесно да обясня защо на мен пък не ми е тъжно, като слушам песничката от “Войната на таралежите”. Никак не се чувствам пораснала, макар да гоня четирийсетака…Иначе и аз много я обичам тая песничка :-).
В момента си препрочитам “Пипи Дългото чорапче”… Като всяка година :-).
Ей, komata, обичам те. Ама сериозно. Даваш ми повод за размисъл и усмивка. Както вече стана ясно, съм развила мания на тема “куклен театър” – не в смисъла, в който го гледат 3-4-годишните, но все пак… Сега вече мога с гордост да си лепна твоето четиристишие на челото и да не ми дреме от странните погледи, когато кажа, че обожавам Туве Яснон.
Благодаря ти.
@Dixieland
🙂
И аз обожавам Туве Янсон!
А пък от последното ми ходене в Унгария си донесох всички серии на “Зайчето с карираните уши” на два диска! (Сигурно вече е станало ясно, че ми е мания 🙂 )
Момичета, какво ще гледаме другата събота / неделя? “В Лунната стая”? Предлагам неделя от 12.00 ч. на “Гурко”. М?
Чудесна идея! Стига точно тогава да не ми измислят някакъв ангажимент към Киноманията, че ме е подпукала… 🙂
🙂 Значи чакаме само Дикси да потвърди 🙂
Ако не стане сега – остава за друг път, но трябва непременно да го направим! 🙂
Няма проблем, с вас съм (да сме живи и здрави, де…). Не е най-най-най-гениалният спектакъл, но е достатъчно хитро измислен, вихрен и забавен. Приятен за гледане, не толкова за слушане, ама… това вече го казах.
Чудесно! Ще се доуговорим в петък! ОК?
ОК! Има един вариант да ми се обадят за началото на курса по фински, но ще знам със сигурност до четвъртък по обед.
Аз даже мога да мина и за билети, понеже съм на 10 минути от ЦКТ, но това ще го уговорим в петък.
Да, в петък 🙂
“Адиос, мучачос” е чудесен – струва си гледането!
Обожавам тези песни. (И, да си призная, съм страхотен поклоник на Петя Дубарова. Мисля, че тя е единственият истински поетичен гений в историята ни – като мощ на таланта я слагам дори преди Ботев.)
Григор, каня те с нас на куклен театър! Ако се държиш добре ;), и на театър за възрастни ще те заведем!
Момичета, нямате против, нали?
‘Псилютно нищо. Даже е много добре дошъл.
И те квоооо?
🙂
Ще ходим ли?
Аз, да. Неделя, 11.30 ч. среща отпред :). Ще се познаем (ли) някак…
Ммм, утре ще отида за билети, в такъв случай, понеже е премиерен спектакъл и все още интересът е голям.
Пишете до утре по обед колко билета да взема, девойки (и не само).
Мен ще ме познаете – друг такъв идиот нЕма. Дълга светлокестенява коса, очила, вероятно дънки и тъмно-червено-кафеникава кожена шуба, или както там се води (с много голяма яка). Може да взема един горящ вестник, но едва ли ще има нужда.
Ако взема билети по-рано, няма смисъл да се събираме толкова рано – и 11.45 е идеално, още повече, че 5-минутното закъснение на началото на спектакъла е неминуемо. 🙂
Супер! Аз ще бъда с малката си дъщеря – т.е. за мен два билета. Ще ме познаеш по нея – бузи и къдрава руса коса, гарнирани със сини очички 🙂
И да, 11.45 е супер!
Тя искаше да е възможно най-напред. Не би отказала билет на първи ред, ако все още има 🙂
За първите редове много се съмнявам, че ще има билети, но аз тази вечер ще ходя на “Пинокио-забранено за деца” в ЦКТ, така че ще проверя и ще взема 3 билета за най-предните възможни централни места (впрочем, аз премиерата я гледах от 10ти ред и беше идеално, така че мисля, че дори 5-6 ред ще хареса и на малката госпожица, пък и най-отпред някои от “магиите” се развалят).
Имаш ли координати на komata, за да знам дали билетите да са 3 или 4, защото трябва да ги взема – не могат да запазват (заради Мултинет системата)? Ако можеш, пиши до час, тогава излизам.
Дикси, Комата не вдига телефона, вероятно е заета. Нека са 3 билетите, на който ред прецениш 🙂
Благодаря, до неделя 🙂
ОК, 3 билета – 2 за големи (еххх..) и един – за малки принцеси, възможно най-отпред. 🙂
Сега изчезвам, до неделя!
LeeAnn, у мен са. Успокой принцесата, ще бъдем в центъра на втория ред (на първия имаше само най-най-крайни места).
Впрочем, “Пинокио” е много добър спектакъл.
В неделя, към 11.45 се оглеждай за шал-пиано. По това най-добре можеш да ме познаеш.
Ехааа, страхотна си, благодаря 🙂
Ееей, супер! И ние вече се успокоихме! 😀
И ще чакаме с нетърпение да разказвате (и показвате) после картинно!
Какъв шекерен чат! Принцесите кю или скайп не ползват ли? 😛
Ааааа, аз претенции да съм принцеса нямам. И Шемет ми стига. А Шеметите нямат достатъчно акъл да се сетят, че имат и Скайп.
Сериозно, LeeAnn, спокойно го трий тоз организационен диалог 🙂
Момичета, язък, няма да мога да дойда! Пустата Киномания се е проточила във времето и точно сега пристигнаха куп филми, дето трябва да им правя субтитрите от днес за снощи… :-(.
Затова и телефона не си вдигам – когато бачкам, си изключвам звука, а когато не бачкам, съм на прожекции…
Кефете се и се радвайте и за мен, пък като се организираме следващия път, непременно ще дойда :-).
(А, и аз не съм принцеса… Кариран заек съм… 🙂 )
@Григор: В последния клас на гимназията в СИП-а по литература дойде критикът Стойо Вартоломеев, понастоящем шеф на издателство “Хермес” да ни анализира писаниците. И когато ме сравни точно пък с Петя Дубарова, го замерих от чина с тетрадката със стиховете си. С всички сили се стараех да избягам от нейния тип поетика!
Иначе въпросната тетрадка беше пълна с подражания на Валери Петров, общо взето.
Много обичам Ботев.
@Гери: Имат, ама така ги кефи повече 😉
@Дикси: Нищо няма да трия, ПЪК. Просто утре ще сменим още контакти.
@Кома: Жалко, нищо, другия път. Онзи досадник с многото еднакви цифри на телефонния номер съм аз. Запази си го 😉
LeeAnn,
Аз млъквам покорно, щото снощи ти четох принцесешкия речник и още помня какво е “ПЪК” и как действа… 🙂 🙂 🙂
Диксиииии, Дикси, големи сме заплеси – не само аз, ами и ти. Вземи кю-то и телефона ми от Петко, моля 🙂
Да бе, и аз се сетих, ама на…
Скайпът ми е хххххххх, кю-то нещо се скапа тия дни. Все ще се намерим – нали знаеш за краставите магарета…
Дикси, добавих те в скайпа. Намери ме 🙂