Камъче #13½ : Съзнателният избор да бъдеш Човек!
Да бъдем Човеци е съзнателният избор, който ни отличава от обикновените хора. Този избор правим сами. Този избор е лесен, когато е наш. Този избор е труден, когато зависи от друг. Ако искаме да научим обикновените хора да не се страхуват да последват поривите си на човечност и да бъдат човеци, трябва просто да им позволим да го направят. Картинката е от ТУК.
Човешките трагедии
Преди повече от две седмици в Хаити имаше земетресение. Ужасно бедствие, покъртителни последици. Гледах репортажите от Хаити и си мислех… Не за Хаити… В Хаити имаше земетресение. Броени часове след това вече се говореше за хуманитарна помощ, за самолети с храна и лекарства, за мобилизирани специалисти, за цели държави, притекли се на помощ в трудната ситуация. Гледах и си мислех, че световната реакция е обнадеждаваща и че ако и на нас се случи нещо подобно, има шанс някой да ни дойде на помощ. Добре е хората да си помагат, задължително е да си помагат. Правителствата са се организирали и са взели мерки. Нормално е за нещо такова да се говори поне 3-4 дни. Нормално е да се организират концерти и благотворителни акции. Нормално е да…
waterfalls 02 …
В една хубава сутрин
Почти четири години колебание почти стигат! Приятно четене 🙂 Un beau matin Jacques Prévert Il n’avait peur de personne Il n’avait peur de rien Mais un matin un beau matin Il croit voir quelque chose Mais il dit Ce n’est rien Et il avait raison Avec sa raison sans nul doute Ce n’était rien Mais le matin ce même matin Il croit entendre quelqu’un Et il ouvrit la porte Et il la referma en disant Personne Et il avait raison Avec sa raison sans nul doute Il n’y avait personne Mais soudain il eut peur Et il comprit qu’il était seul Mais qu’il n’était pas tout seul Et c’est alors qu’il vit Rien en personne devant lui. В една хубава сутрин Превод LeeAnn Той…
За загубите и победите…
Понякога малките загубени схватки, ти помагат да спечелиш голямата битка.
Придворният билкар
Имало едно време една принцеса, която била… тъжна. Това е същата онази принцеса, с многото придворни. Онази същата, която една година преди да стане тъжна, изпила едно тъжно хапче, направено от един придворен билкар, по поръчката на един глупав принц. В тази една година, придворният билкар загубил съня си в опитите си да накара принцесата да започне да се усмихва отново. Първо се опитвал да изобрети анти-хапче, с което да неутрализира хапчето, което бил изобретил по поръчка на един глупав принц. Опитвал, опитвал, но все не успявал. Затова решил, че с помощта на разни отвари, може би ще накара принцесата да се усмихне. Първо опитал с омайниче, с надеждата да неутрализира разомаина. И почти успял. Принцесата се омаяла и… заспала 🙂 Тогава пък придворният билкар…
Шепотът на безсилието
В учебниците по психология пише, че за общото психологично състояние на човек се съди не по моментното му настроение, а по това какво чувства, когато остане сам. На всеки от нас се е случвало да е весел, доволен в момента, да се смее и забавлява, но когато остане сам – внезапно да се натъжи. Необосновано. Необяснимо. Това всъщност е истинското състояние на човек – трайното, това, което го съпътства и с което живее. Случва се, разбира се, и обратното. Нещо ви натъжава в момента. Плачете. Смръщвате се, но сърцето ви е спокойно и свободно. Не след дълго, тъгата преминава и се връщате в традиционно доброто си настроение. Не знам как се нарича това в психологията. Не ме и интересува. Защото то не важи, когато се загнезди…
waterfalls 01 …
autumn sorrow 03 …
Зима
Сън. Събуждам се. Студено ми е. Мрачно ми е. Тъжно ми е. Обръщам се – няма те. Липсваш ми – ела си. Така и не се научих да живея без теб, Слънце.
fashionable che …
На хартия или на пирон
Има въпроси, чиито отговори винаги си знаеш, но никога не ти достига достатъчно смелост, за да ги изречеш на глас. Дори пред себе си. Идва момент обаче, в който въпросите (а може би отговорите) така започват да напират отвътре, че няма как да ги спреш да хукнат навън. А после идва още по-страшният момент – като излезнат въпросите навън, вече няма къде да се скриеш от отговорите. Трудно ми е да определя на кой етап съм аз. Въпроси има, в това никой не се съмнява. Отговори също се намират. Отчасти известни. Нещо не достига, а друго е в излишък. Какво не ми достига, не ви трябва да знаете. Това, което ми е в излишък е колебанието да ви задам въпрос, който (предполагам) ще ви зарадва….
Уроци по грим и горчив шоколад
Интересно ми е какви ли асоциации плъзват из главите ви като прочетете подобно заглавие? Вероятно по никакъв начин не намирате връзка между уроците по грим и горчивия шоколад. Може би, защото във вашия живот такава връзка няма. В нечий чужд, обаче, тя съществува. И не само съществува, а на моменти е удушаващо стегната. Няма да ви мъча повече… Това е заглавие на роман: втората книга на младата дама Красимира Стоева. Трябва да призная, че бях силно любопитна каква ще бъде тази книга – дали пак ще е пълна с разкази-фантастика като първата или този път ще намеря вътре нещо различно (за никого не е тайна, че не си „падам” по фантастиката). Тази книга ме изненада приятно. Не само защото не е фантастика ;), а защото…
21-st century thinker…
one more year later …
Успехът…
Успехът не е нищо повече от проекция на вътрешното ни щастие върху живота на останалите хора…
Средните облаци, част 2: Altostratus
Вторият вид средни облаци, които се забелязват по небето, се наричат Altostratus (произнася се „алтостратус”). Името им е формирано от представката „алто” (на латински означава „висок”) и корена стратус. Тези облаци много приличат на Stratus, но живеят на доста по-високо от тях. Причините за формирането им са съвсем различни, но по красота е трудно да се каже кой е по-грозен. Да, грозен. Stratus е най-обикновена мъгла, докато Altostratus е една малко по-необикновена мъгла ;), но затова пък още по-скучна и безизразна. Това, че гледат на света от по-високо, съвсем не ги прави по-красиви или забавни. Та, те дори си нямат подвидове! Altostratus се срещат на средна височина – между земята и тропосферата – някъде на височина от 2 докъм 5 хиляди метра. Ако сравните височините, които…
Весели празници и динамична 2010 година!
Всяка година по това време традиционно си пожелаваме Весели Празници. И всяка година по това време, традиционно неволно се замислям каква беше изминалата година и каква искам да бъде следващата. И също толкова традиционно неволно започвам да се чудя какво точно да ви пожелая за следващата година. Чудя се, защото искам да ви пожелая нещо различно, нещо ново и запомнящо се. Искам да е нещо запомнящо се, за да го запомните. Искам да го запомните, за да си го повтаряте. Искам да си го повтаряте, за да се сбъдне 🙂 Разбира се, това което сме си намислили, няма как да се сбъдне без здраве, любов, разбирателство и подкрепа, затова – приемете ги за пожелани 😉 . И така, измислихме нещо съвсем лесничко: Пожелаваме ви движение!…
Средните облаци, част 1: Altocumulus
Бавно и полека се придвижваме „нагоре” в облачната класификация. След като изчерпах основните видове ниски облаци, разказах ви за Краля-убиец и за неговото най-близко обкръжение, дойде ред на средните облаци. Средните облаци се намират на средна височина 😉 – там, където вече няма ниски облаци и където не могат да слезнат високите 😉 . Това е на половината път от земята до края на тропосферата. Средните облаци са два основни вида – Altocumulus (произнася се „алтокумулус”) и Altostratus (алтостратус). Различават се изключително лесно на външен вид. Ако забелязвате, имената им приличат много на ниските облаци кумулус и стратус, но имат представка „алто”. Това не е случайно. На латински „алто” означава „висок”, или с други думи Алтокумулус е „висок кумулус”, а Алтостратус е „висок стратус”. Всъщност…