протести или нещо друго …

За разлика от протестите преди две години, относно незаконното строителство в защитените местности по българските планини, сега ми е доста по-трудно да намеря точните думи, с които да опиша станалото през тези дни. Едно, че присъствието ми на мястото на събитието не беше кой знае колко продължително, второ, че имам по-различно мнение от общоприетото за протестите, трето, че този път самият протест се различава от всички, на които съм присъствал. Както споменаха и други автори, организаторите на протеста не са компактна група хора, обединени от една кауза, с едни искания. Единственото, което ги обединява е недоволството от действията на държавното управление в областите, в които те живеят и работят. От тук идват и проблемите (imho) с ясното артикулиране и донякъде аргументиране на конкретни искания към…

Continue reading

Изгубени в превода

Барселона. Посещение трето, ден втори. По цял ден на крак, разходки по улуците с фотоапарат и зяпнали усти, въздишки и възклицания и никакво, ама никакво време за губене! Ако можех да издържа без храна и сън, с удоволствие щях да го направя, за да не губя време. Поглъщам всичко, което виждам, попивам всичко, което чувам. Не съм учила испански, но покрай френския разбирам какво ми говорят. Е, не всичко, но в общи линии се справям. Повечето неща не успявам да повторя правилно и си ги чувам и произнасям, както аз си знам, ама какво пък, те и толкова български не знаят… Само пустите им цифри не свикнах да разпознавам, но има време. Другия път. Разхождаме се по улицата с папагалите и аз имам нужда от…

Continue reading

Химия

Автор: Дяволчето Фют Химията наша поднася ни задача И най-безсрамно с нея ни закача. Периодичната система отговора крие, Но бързо всичко ще разкрием ние. Периодичният закон бавно се задава И на нас, в ръцете, отговора дава, С думите: „Внимавайте! На задачите не се давайте! Те не са тук, за да ви стреснат И по челото да ви плеснат. Нито, за да ви накажат! Напротив, те са тук да ви покажат, Че химията не е зла Нито за малката муха, Нито за големия слон!”- Каза важният закон…

Continue reading

Огледалце, огледалце…

Има дни, в които срещаш себе си. Случайно (дали?) или просто в края на едно търсене. Но се случва. Сядаш и започваш да говориш. Не, започваш да слушаш. По-точно, едната част от теб говори, другата – слуша. Или поне се опитва. Полагаш усилия да участваш в разговора, но освен да кимаш, няма какво друго да направиш. Човекът до теб използва твоите мисли, твоите думи, твоите словосъчетания и разсъждения. Говори и не спира. Слушаш ли го? Какво значение има, след като знаеш точно какво ще каже! Кимаш и се чудиш възможно ли е някой друг да говори с твоята душа. Стряскащо е. Само в началото. Колкото повече слушаш, толкова повече харесваш, това, което чуваш. Повече харесваш себе си. Е, събеседникът ти вероятно вече се чуди защо…

Continue reading

Разни равни сметки…

Защо се казва „равносметка”? Защото един път годишно сам си виждаш сметката ли? Ами ако си късоглед и не довиждаш? А ако си късоум и не разбираш? Тогава сметките не са равни, а криви! Ама не съм видяла някой кривосметка да си прави! Обаче ако някой друг ти види сметката – това е вече нещо! Затова този януари няма да видите моята равна сметка. Този януари ще видим вашата равна сметка за моята бодлива личност и нашия скромен блог. Или май беше “скромна личност” и “бодлив блог”? Пък и … има ли значение 🙂 И така! Вие ми кажете! Какво ви дадохме през 2008 и какво ви взехме? Какво искахте, а не получихте? Какво очаквахте, но не дочакахте? Защо идвахте и защо оставахте? А защо си…

Continue reading

Улови мига!

Знаете ли колко точно трае един миг? Една секунда? Половин? Две? Едва ли! Знаех си, че не знаете, преди и аз не знаех, но веднъж попитах един много умен човек: –  А колко трае един миг? – Един удар на сърцето – в общия случай; цял живот – ако имаш късмет да попаднеш на своя миг – ми каза той. Преди няколко дни разбрах (не, не ми го каза умният човек), че тази година (2009-тата) е специална (много ясно), защото Вселенският часовникар е решил да ни даде 1 секунда повече. Зачудих се, какво ли пък може да се събере в една секунда. И с какво толкова може да бъде специална една секунда, та всички говорят за нея. Замислих се и открих много много неща, за…

Continue reading

За щампите и реалността …

Разхождайки се из политически ангажираната част от българската блогосфера не мога да пропусна недоумението, което ме обзема от царящото там объркване и от все още широко използваните стереотипи, които за мен вече са крайно неподходящи за следване. И както винаги, случайно разхождайки се из паяжината, попаднах на една публикация, поглеждаща на тези проблеми от малко по-различен ъгъл, попадащ извън тези все още широко разпространени стереотипи на разсъждание (и поведение). Нейният автор, Андрей Полонски, е руски поет, есеист, прозаик, историк и преводач. В младостта си е имал проблеми със съветската власт за дейност срещу нея, така че бих ви препоръчал да прочетете неговата публикация с необходимото внимание и на свежа глава. И не се сърдете на преводача, той толкова си може. НАДЯСНО, НАЛЯВО, КРЪГОМ … Щампите…

Continue reading

Весели празници и уютна 2009 година!

Наред с пожеланията за топли, красиви и уютни празнични дни, искам да ви пожелая нещо и за идната година. Защото празниците ще отминат, а годината тепърва ще тропа на вратата ни. Но за да се сбъдне пожеланието ми, трябва да направите нещо и вие. Съберете в шепи, шапки, кофи и кошове всичко хубаво, красиво, топло и щастливо, което ви се е случило през изминалата година. Умножете го по 10 и го раздайте на света! Само така ще го получите стократно обратно. Сега съберете в шепа разочарованието, мъката и неудовлетвореността, които са ви навестили през годината и ги скрийте някъде на тъмно и дълбоко, но достъпно място. Не ги умножавайте и не ги раздавайте. Те ще стоят там и ще направят всичко хубаво, красиво, топло и…

Continue reading

Звънтяща равносметка

Обичам равносметките. Но не толкова, защото показват истинското ни място като човеци и истинското значение на дребни неща като взаимопомощ, толерантност и разбирателство, на които хората обикновено забравят да отдават внимание, а заради нещо друго. Равносметките се правят в най-хубавото време в годината – когато наближи Коледа! Какво по-хубаво от това да правиш равносметка, докато танцуваш. Ти и още 220 души около теб. И не само те. А и още малко във Варна. Това е времето, в което спирам да се чудя откъде извира енергията, с която Милена и Коце ни захранват цяла година. Това е и времето, в което благородната ми завист обува скарпини и се смесва с танцуващата тълпа Чанове, за да срещне щастливите погледи на Милена и Коце, когато целият им труд…

Continue reading

За какво служи любовта?

[youtube:http://uk.youtube.com/watch?v=aDOiWOlltzI] À quoi ça sert l’amour ? Paroles et Musique: Michel Emer 1962 note: duo: Edith Piaf et Théo Sarapo A quoi ça sert l’amour? On raconte toujours Des histoires insensées. A quoi ça sert d’aimer? L’amour ne s’explique pas! C’est une chose comme ça, Qui vient on ne sait d’où Et vous prend tout à coup.

Continue reading