Енциклопедия на пропагандата 01 …

Връзка към оригинала на тази „енциклопедия“ ми попадна в един коментар от форума на вестник „Сега“ и честно казано, не знам какво да ви кажа като увод за това, което ви предлагам да прочетете, освен може би да четете внимателно и да се огледате след това около себе си — нищо чудно да останете неприятно изненадани, когато откриете примери за използване на описаните подходи и методи в това, което четете или гледате по телевизията. И ми се иска да вярвам, че цитирания малко по-надолу съименник на другаря Маркс ще се окаже прав и колкото по-информирани ставаме относно методите, използвани за пропаганда или реклама (на каквото и да е), толкова по-неподатливи ще бъдем към нея.

Материалът е дълъг и не е ясно колко време ще ми отнеме да го преведа на грамотен български, затова ще ви помоля за много търпение и да не убивате преводача — той толкова си може 😀

И ползотворно четене 😉

ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА МЕТОДИТЕ НА ПРОПАГАНДА
Как ни обработват средствата за масова информация, политиците и рекламата
Виктор Сороченко, 2002 г.
http://psyfactor.org/propaganda.htm

Средствата за масова информация днес са инструмент на идеологията, а не на информацията.
Главното в техните съобщения са идеите, втълпявани контрабандно в нашето съзнание.
С. Кара-Мурза
Колкото повече хората узнават за същността на влияещите върху съзнанието технологии, толкова е по-голяма вероятността, че те ще разберат тяхното предназначение и по-малка вероятността, че тези технологии ще бъдат използвани
Дж. Маркс

Да откриваш уловките на политиците и журналистите е увлекателно интелектуално занимание. И ако ви се налага да гледате телевизия и да четете вестници, си струва понякога да му се отдадете. Макар и за профилактични цели, само да се убедите за пореден път, че ние все още сме ние и че не сме се превърнали окончателно в „електорат“ или „сегмент от пазара“.

И един полезен съвет – най-простият метод за психологическа защита от пропагандното „промиване на мозъци“ е съзнателното прекъсване на контакта с източника на информация. Например, достатъчно е от време навреме да спирате за една-две седмици да гледате телевизия, за да може съзнанието (ви) да се „възстанови“. Натрапчивото внушение от телевизията отминава. След това рязко се повишава наблюдателността и известно време вие лесно ще забелязвате на кои предавания им „стърчат ушите“.

И още един съвет – ако ви е нужна обективна информация – отидете в научна библиотека. А ако искате да получите порция реклама и политическа пропаганда – включете телевизора или си купете вестник. И внимавайте – от време навреме спирайте и отделяйте от собствените си заключения тези готови щампи и илюзии, които неистово се опитват да втълпят в съзнанието ви.

АНОНИМЕН АВТОРИТЕТ
Любим похват за заблуждаване, активно използван от всички средства за масова информация. Отнася се към така наречената „сива пропаганда“. Отдавна е доказано, че един от най-ефективните методи за оказване на влияние е обръщането към (някакъв) авторитет. Авторитетът, към който се обръщат може да бъде религиозен, може да бъде някаква сериозна политическа фигура, деятел на науката или на някаква друга професия. Името на авторитета не се съобщава. При това може да бъдат цитирани документи, оценки на експерти, отчети на свидетели и други необходими за по-голяма убедителност материали. Примери: „Учени, на основата на дългогодишни изследвания са установили …“, „Лекарите препоръчват …“, „Източник от близкото обкръжение на президента, пожелал да остане неизвестен, съобщава …“. Какви учени? Какви лекари? Какъв източник? Съобщаваната по този начин информация в повечето от случаите е лъжа. Позоваването на неизвестен авторитет и придава солидност и тежест в очите на еснафите. При това източникът не е идентифициран и журналистите по този начин не носят никаква отговорност за лъжливото съобщение. Така, че ако пасажът в популярните средства за информация започва с думите „източници информират“ или „учените препоръчват“, бъдете сигурни – това не е информация, а пропаганда или скрита реклама; при това авторите на посланието са много далеч както от мъдростта, така и от увереността в своята правота.

„ВСЕКИДНЕВЕН РАЗКАЗ“
Всекидневния или обикновен разказ се използва, например за адаптация на човек към информация с явно негативно, предизвикващо отрицание, съдържание. В специалната литература този метод се описва спокойно и делово. Например, ако е необходимо да привикнем хората към насилие, кръв, убийства, злодейства от всякакъв вид, то благовидния водещ със спокойно лице и равен глас, ви съобщава всекидневно за най-тежките злодеяния. След няколко седмици на такава обработка населението престава да реагира и на най-чудовищните престъпления и масови убийства, извършващи се в обществото (настъпва психологически ефект на привикване).

Този метод се прилагаше по време на държавния преврат в Чили (1973), когато беше необходимо да се предизвика безразличие в населението към действията на специалните служби на Пиночет. В постсъветските простори той се прилагаше активно при отразяването на масови протестни акции, действия на политическата опозиция, стачки и т. н. Например, протича многохилядна демонстрация на противници на действащия режим, която се разпръсква от жандармерията (ОМОН) с помощта на палки и сълзотворен газ. Жестоко се пребиват участващите в демонстрацията жени и старци, а лидерите на политическата опозиция се арестуват. На следващият ден, журналистите с нормален и делови ни разказват мимоходом, че вчера е била проведена поредната протестна акция, при която правоохранителните органи са били принудени да приложат сила, арестувани са толкова и толкова нарушители на обществения ред, срещу които са възбудени наказателни дела „в съответствие с действащото законодателство“ и т. н. Този метод позволява на средствата за масова информация, съхранявайки илюзията за обективно отразяване на събитията, в същото време да девалвират значимостта на случилото се, създавайки в масовата аудитория впечатление за маловажността на събитието, на което не си струва да се обръща особено внимание, и още повече да се дава обществена оценка.

ГЛАДНА СТАЧКА
Ефективен метод за емоционално влияние върху електората и за психологически натиск върху властта. Избира се група добре платени млади хора с добро здраве, на които, не рискувайки нищо, се организира „курс по лечебно гладуване“ в някакво публично място. Около това, средствата за масова информация вдигат невъобразим шум. Постоянно се хвърлят обвинения в безчовечност на режима, организацията или на конкретен човек. Борбата срещу този метод е много сложна (при условие, че той се изпълнява професионално), тъй като властта при всички случаи ще трябва да реагира на повдигнатите от „борците“ искания.

„ДРЪЖТЕ КРАДЕЦА“
Целта на метода е да се смесите с вашите преследвачи. Ярък пример е опитът на ЦРУ от периода на управлението на У. Колби (70-те години на миналия век). Когато започнаха да уличават тази организация в тероризъм, убийства, взривове, сваляне на правителства, търговия с наркотици, агентурни провали, то ЦРУ начело с Колби се втурнаха толкова яростно да се разобличават, че самите разобличители едва ги успокоиха. По този начин У. Колби запази ЦРУ.

Този метод се използва и за дискредитация, когато виновниците, предусещайки провал, първи надават викат и насочват гнева на народа в друга посока. Този метод се използва често от „правозащитници“ и „борци с мафията“, чиято задача (всъщност) е дезорганизирането на обществото.

to be continued …