В едно далечно царство, вдън земи тилилейски, там където скоро принцки крак не бил стъпвал, живеели Пепеляшка, Неваляшка и Пепеляй. Те, естествено, нямали нищо общо помежду си и дори не се познавали. Единственото, което ги свързвало било тази приказка, мислена-недоизмислена, писана-недонаписана… Живеели си те и всеки имал своите мечти…
Пепеляшка мечтаела да стане принцеса и да се омъжи за красив принц. Минало обаче доста време преди да разбере, че принцовете, които си падат по принцеси, винаги готови да изчезнат за 60 секунди, не са никак много. Да не говорим, че хич ги няма напоследък. Принцовете предпочитат да посочат с пръст и да кажат вълшебната принцка дума „Искам”, вместо да си правят труда да обикалят по села и паланки в търсене на притежателя на вълшебната пантофка. Казвам „притежателя”, а не „притежателката”, защото в тези модерни времена не можеш да си сигурен кой какво крие под полата си ;)… пардон, в панталона… /че кой носи пола сега?/.
Пепеляй също мечтаел за своята принцеса, но му било съвсем ясно, че с този окаян външен вид и никакво време за флиртове и обяснения, нямал особени шансове. Затова не се и напъвал. Той бил готов да се ожени на мига за Пепеляшка, защото знаел, че тя всъщност е умна, красива и дори работлива, нищо че се носела малко мърляво напоследък. Той самият бил в същото положение. Пък и си подхождали. Двамата били сродни души и ако имали късмет да се срещнат някъде в секундите между първата и шестдесетата, биха имали шанс да се получи нещо наистина красиво и впечатляващо.
Неваляшка била малко по-особен случай. Е, и тя мечтаела за принц, де, ама…
Тя хем уж била Пепеляшка, хем не успявала да изчезне за 60 секунди. А пък като я хванели на тясно не си признавала и не се давала лесно… /по гръб не падала, дето има една дума – та оттам и „Неваляшка”/ 😉 Пепеляшка и Пепеляй се приспособявали някак и оцелявали, къде с помощта на тикви-каляски и мишки-коне, къде без тях…
Но за Неваляшка не знам… Никой не я е срещал скоро…
Може би тя е срещнала Неваляй. И тъй като той също не пада по гръб и не се дава лесно… може би са някъде далече, през девет царства в десето.
Не зная ще се спогодят ли – надали ще им е лесно, каквито са. Но успеят ли, със сигурност ще бъдат щастливи. Защото ще са се научили, освен другото, на уважение и зачитане.
Пък това вече си е половин любов. А другата половина идва лесно.
Аз пък мисля, че е отишла да покорява върхове. И след 10на години ще се върне по-умна и спокойна. Е, тогава може да се появи Неваляй, който междувременно също го е поочукал живота. Като се видят и ….. па плеснаха с ръце и се прегърнаха:)
Много свежо, LeeAnn! А с тази “принцка” дума “Искам!” страшно ме развесели :о), явно много добре ги познаваш!
Мисля си, един речник “Любими вълшебни думи и изрази на Принцове и Принцеси” ще бъде много полезен за току-що въведените, рошавки нови герои. Ами те, горките, де са виждали принцки особи покрай огнищата – та да ги познаят от пръв поглед по думите 😉
Гери, както винаги даваш свежи идеи 🙂 Благодаря! Ще помисля за речника…
…
макар че, то какво ли има да го мисля…Почвам го, направо 😉