Categories
- L`афоризми
- Вашето мнение за "Пухкава приказка"
- Децата ни и ние!
- Емоции в проза
- Емоции в рими
- Истории за истински човеци
- Култура
- Летене (от всякакъв вид)
- Народни танци
- Облаци
- Патилата на порасналите
- ППНК*
- Приказка за Жожо
- Приказка за Облаче
- Приказка за Паун
- Приказка за пътя
- Приказки за разни неща…
- Приказки за Рицари и още нещо
- Приятелите на LeeNeeAnn творят
- ПРОЗОРЕЦ НА 6-я ЕТАЖ
- Пътеписи
- Разни-безобразни
- Реалността
- Физкултура за мозъка
- Философските ми Камъчета
- Фотодневник
Recent Comments
Тъжни Родопи.
Тъжни?! Вярно, че поводът да бъда по тези места беше тъжен, но в никакъв случай не мога да кажа, че бях тъжен когато правех тези снимки. Даже ми помогнаха.
Не казах, че ти си бил тъжен, а Те – Родопите. Различно е 🙂
А теб натъжиха ли те?
Да.
Ами аз затова казвам, че мен не ме натъжиха, а даже обратното. Ама явно такава ти е нагласата днес.
И вземете минете по този път това лято, ама без да бързате. Пък се спрете на “Студената вода” и ако имате късмет, ще чуете каква магическа тишина е там 🙂
да… добра идея 🙂
“Магическа тишина”… Толкова отдавна не съм ходила в Родопите, наистина магическа планина. Има нещо толкова завладяващо, съкровено, хипнотично в меките извивки на върховете, в цветовете на мозайката от нивички и изсъхналата шума, очакването в небето, оглеждащо се в езерото и извивките на пътя, като река… Изпълваща сърцето широта, която пречиства и лекува.
Добра снимка, NeeAnn. Надяваме се на още 😉