Има дни, в които се събуждаш различно добре и решаваш, че ти се лети.
На 01-ви март скокнахме до Сопот – напук на прогнозите за усилване на вятъра от запад/северозапад (което значи, че няма да става за летене) и напук на прогнозите за дъжд (което също значи, че няма да става за летене). Качихме се в колата, твърдо решени, че поне за бира ще става и единственото, от което имахме нужда в момента беше скорост, за да стигнем по-бързо.
Крайно време е някой да седне и сериозно да помисли над начините за телепортация или за сгъване и разгъване на пространството, или за каквито там чалъми за преодоляване на разстоянията за отрицателно време се сети. Да, важно е да е за отрицателно време, че иначе се пропуска много летателно такова! Мда… много се разприказвах…
Пристигнахме! Повечето от обичайните заподозрени бяха вече там. Напук на прогнозите.
Някои от тях даже бяха направили по един полет, докато ние пристигнем и се готвеха за втори.
Лифтът си въртеше, хората си летяха, други се насладиха за първи път в живота си на полет в тандем, а трети като мен просто си почиваха и се радваха на зелената тревичка. Не очаквах да видя зелена трева и поляната ме изненада приятно. Попекохме се на слънце. Напук на прогнозите.
Порадвах се и на облаците – имаше от почти всички видове средни и високи облаци, които обаче като че ли знаеха, че на хората им се лети и си кротуваха.
Има хора, които обичат да казват „Е, тоя ден беше уникален” и дори не съзнават колко са прави. Всеки ден сам по себе си е уникален, защото никога не може да се повтори, особено пък когато говорим за Летене! С две думи: майсторите, откриха сезона! (е, има такива, които не са го и закривали, де 😉 ).
Защо точно сега, и защо напук на прогнозите, и защо не-знам-какво-си-още, те биха отговорили: It’s My Life и биха били съвсем прави 😉
В края на деня, всички които бяха там напук на прогнозите, единодушно заявиха: Е, тоя ден беше уникален!”.
Знам! Кажете ми нещо ново 😉
А ти не летя ли? Зелена тревичка скоро ще има и в София!
Поздрави Ему
П.П. Абе, да не са те наели за рекламно лице на YouTube?
Ему,
не, не летях. За мен е рано, нямам крило, няма кой да ме води и т.н.
В София всичко става сиво за секунди, дори зелената тревичка.
П.П. Не, просто това са песните, които свиреха по пътя… някак странно навързани, като че ли нарочно…
Че то и крило ли трябва? Аз си мислех, че ентусиазъм стига, а крилото е само за украса :).
Поздрави Ему
П.П. Не ми обръщай внимание. Пиша дипломна работа и лекичко съм се разлигавил ;).
🙂 Теб, като ентусиаст, може и без крило да те пуснем 🙂
П.П. Не ти обръщам, пиши я 🙂
А, дреме ми. Аз нали съм птичка.
Поздрави Ему
Dachi, zdravei ! Sluchaino popadnah tuk – chrez skynomad – i s udovolstvie se porazhodih iz bloga ti ! Blaze ti za weekenda v Sopot, dano skoro i az da moga da se prisyedinia i da ‘skoknem’ zaedno ! Mnogo mi lipsvate, celuvki ! krassi
Здравей, Краси!
И ти ни липсваш. Премести ли се?
Oshte ne sym se prenemestila, no predstoi. Vylnuvashto e, no i strashnichko 🙂 Mechka strah, men ne strah !
Краси, не се страхувай! Всеки ден си мисля за теб и съм сигурна, че всичко ще е наред. Пък и нали си обещахме като се преместиш да ти дойда на гости…;), така че, мисли си за хубави предстоящи неща и давай смело напред!
И пиши – виждаш, че не боли 😉
Целувки и прегръдки 🙂
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » До Сопот и нагоре
Pingback: До Сопот и нагоре | Пътуване до...