Category: Народни танци

Когато бях на 5, баба ме заведе на концерт – след години разбрах, че това е бил ансамбъл “Пирин”. Бях безвъзвратно омагьосана.
Бях на 6, когато научих името „Филип Кутев”. Първите ми спомени от ансамбъла са свързани с едни усмихнати дечица с калпаци, които изчезваха зад една странична врата в сградата на Алианса, където учех френски. Тогава се промъквах след тях и гледах как репетират.
Спомням си усещането – по детски тайнствено, възхитително и магично. Спомням си също, че много им завиждах и исках и аз да мога да танцувам. Не да репетирам – само да мога да танцувам 🙂
30 години по-късно сбъднах тази си мечта и народните танци вече са част от ежедневието ми, което пък от своя страна подхранва възхищението ми към всички танцуващи хора :)

Ето това е хоро!

Народни танци 6

                                          На 01 февруари 2008 си направихме традиционната вече сбирка на клуба, или както аз ги наричам – поредното Чановско сборище на трите групи. Винаги съм се питала, защо в повечето случаи като си харесаме ресторант за купона и той се оказва вкопан в земята. Последният път разбрах – няма ресторант, който да издържи под набиването на 160 танцуващи Чана, ако не е под земята. Не че на този не му изпопадаха параваните от зор, ама това е една друга тема. Важното е, че няма човешки жертви 🙂 Много трудно се разказва за Чановски купон. На тези, които са запалени по народните танци е излишно да обяснявам какво значи да танцуваш хорà шест часа без да спреш, без да ти се тръгва накрая, въпреки…

Continue reading

„Чанове” на гости в Смолян

Народни танци 4

През изминалия уикенд, на 17 и 18 ноември 2007 г., се състоя поредното, станало вече традиционно, Чановско сборище на трите групи от клуба. Този път „жертва” на стълпотворението бе град Смолян. Няма да ви разказвам каква веселба става като се съберат над сто Чана на едно място – който е бил знае, който не е бил – да си завижда кротко и да му мисли за следващия път. Това събиране обаче не беше като другите. Този път, освен всичко друго, „Чанове”-те бяхме поканени на гости от един специален човек, на едно много специално място. Този специален човек се казва Русанка Бодурова – хореограф и създател на клуб „Хоро”, град Смолян. А специалното място е Танцовата зала на клуба в читалище “Орфееви гори”. Пристигнахме навреме и…

Continue reading

Празник на хорото

Култура, Народни танци 4

София, 2 ноември 2007 г., централен Военен клуб, 19.00 ч. Всъщност всичко започна далеч преди 19.00 часа. Започна рано сутринта, даже дни преди това, може би по-точно месеци или дори година… Истината е, че не започна, защото не е свършвало. На 2 ноември бе кулминацията – ден, в който хората се събраха, за да кажат „Да, българи сме”.  Конкретният повод също е интересен – група, завладени от магията на танца хора, представиха на широката публика резултата от своя труд, всеотдайност и любов, записан в кръгче и сложен в кутийка, обвита в целофан, с картинка отпред. Като казах „картинка” – ще ви издам една тайна, но най-накрая. 2 ноември 2007 г. Спокойно и уверено мога да кажа, че това е най-българския ден в тази година. Година, в…

Continue reading

Празник на …

Народни танци 11

Днес е специален ден – от онези дни, в които като ме завладее вълнението и не знам къде се намирам, проговарям полски с арабски акцент (или поне така ме гледат хората като пърхам наоколо и им приказвам), не стъпвам по земята, душата ми е в облаците (че тя кога ли не е…)… Днес е празник. Тайнствен, магически, вълнуващ, български … 🙂 Няма да ви кажа нищо повече! Само ще ви насоча и ще ви оставя да се напрегнете малко сами. Добрите вести си заслужават усилията, повярвайте ми. За тези, които имат смелостта, ловкостта и търпението да следват подсказките ми и да отгатнат за какво говоря, обещавам автографи (… от … тях 😉 ) Подсказки: Днес е празник на ….. (довършете изречението) Днес съобщихме на света…

Continue reading

Хоро се вие, извива`2007

Народни танци 38

От едно известно време насам се събуждам само с две мисли в главата си: „Лети ми се! и „Танцува ми се!”… Ставам и …отивам на работа! Само дебна прогнозите за времето и правя планове, уговорки и други излишни неща, докато стане събота, та дано тръгнем за Сопот. През останалото време чакам да дойде вторник и после четвъртък, да приключа с работата, за да отида да потанцувам. Преди два месеца NeeAnn писа, че тръгвам на латино, но никой не писа, че месец по-късно се отказах от латиното 😉 То просто не е моя стил… Поканиха ме на хорото в клуб „Чанове”. Хванах се преди месец /няма и толкова/ и част от душата ми остана там. И не се пуснах повече, нито пък смятам да го правя….

Continue reading