Прословутият адрес, на който се е подвизавал Шерлок Холмс си е все там и си е все така прословут. В момента там има музей, в който не влезнах и магазин с Шерлок Холмски джаджи, в който влезнах. Но всъщност, най-много ме впечатли един акцент в метрото, на спирка Baker Street – касата на метрото е облицована в плочки с лика на знаменития детектив. Сладурско.
Случвало ли ви се е да си пожелаете нещо, ама в стил „искам само един път в този живот да…” и то да почне да се сбъдва, ама чак да ви писне от сбъдване и да се получи нещо като „внимавай какво си пожелаваш”? Сигурна бях, че така ще кажете. И с мен и Лондон стана така, с лекия нюанс, че аз нито веднъж не съм си пожелавала да ходя там 😉 Тази година обаче се оказа много Лондон_наситена. Тамън се върнах в началото на март и се оказа, че през юни пак трябва да отида. Еми, да отида, рекох си, то някак не върви да се дърпам 😉 И през ноември няма да се дърпам, обещавам. И така – хоп-троп и на самолетчето. Само…
Лондон е град, населен с лондончани, 🙂 и да ви кажа честно, изглежда добре са се наредили. Хотелът ми беше в един сравнително краен квартал – първият смислен район от Хийтроу към града – Chiswick. Краен, но много спокоен. Толкова спокоен, че вечер след 20:00 няма хора по улиците, а магазините затварят в 21:00.