Гатанка

Текстът по-долу бе замислен като стихче, но реших, че е много скучно аз да пиша, а вие да четете, без да си давате съвсем никакъв зор. Затова смених някои неща и го превърнах в гатанка. Що е то? То е нещо, от което умните оглупяват, а зрящите ослепяват. То е нещо, от което слабите заздравяват, а силните отмаляват. То е нещо, което не можеш да имаш „почти” – то или е студено, или гори. То е нещо, което можеш да получиш даром, но не можеш да вземеш насила. То е нещо, което можеш да дадеш на друг, без достатъчно за теб да има. То е нещо, което няма стойност, но за него всеки плаща цена.  Що е то? 🙂

Continue reading

Libertà

 [youtube:http://uk.youtube.com/watch?v=UPcp4yNEJu4] Libertà by Pep’s Tu sais qu’il y a un bateau qui mène au pays des rêves Là où il fait chaud, où le ciel n’a pas son pareil Tu sais qu’au bout d’ cette terre Oh oui les gens sèment Des milliers d’graines de joie où pousse ici la haine On m’avait dit p’tit gars Là-bas on t’enlève tes chaînes On te donne une vie Sans t’jeter dans l’arène Comme ici tout petit après neuf mois à peine On te plonge dans une vie où tu perds vite haleine Alors sans hésiter J’ai sauté dans la mer Pour rejoindre ce vaisseau Et voir enfin cette terre Là-bas trop de lumière J’ai dû fermer les yeux Mais rien que les odeurs Remplissaient tous mes voeux…

Continue reading

За днешната вяра…

 – Пишеш брилянтно, мойто дете, И всичко написано до тук е добре, Но трябва да пишеш за вярата, която от душата извира, за вярата, която отвътре напира и която те кара без спир да летиш… Напиши за вярата, която те кара да галиш тревата, напиши за небето, за снега, за цветята… Напиши, че с вяра различно слънцето грее, и в различно синьо морето синее… Напиши и за другата вяра, тази, която те кара, с усмивка да започваш деня, и тази, която те държи будна, когато те надвива съня. Напиши за тази, с която децата растат, и за тази, която им даваш, когато тръгнат на път… Напиши за вярата на малкия човек, онзи, дето продава сладолед, но не за да печели пари за храна, а за…

Continue reading

Хората или Сурикатите

Или с други думи: Сурикатите ли са произлезли от човеците или част от хората са преродени сурикати? И не се смейте, въпросът си е абсолютно сериозен. Огледайте се наоколо и ще се убедите. Всъщност, не си мислете, че не харесвам сурикатите. Напротив, много ги харесвам – те си едни сладки мишоци, сиви на цвят, част от фона, и които могат да се изправят на задни крака и да зяпат неподвижно в далечината, дебнейки за врагове. При опасност, зарязват всичко и всички, и със светкавична скорост се крият в дупките си. И не само се крият, ами се окопават и се придвижват под земята, за да се покажат на друго място. Живеят в огромни семейства, имат силно развито стадно чувство и живеят на групи, като обитават…

Continue reading

Жак Превер: малко_известни цитати

Ако някой някога реши да ме попита с коя единствена дума бих определила Превер, бих казала „Бунтар!”. Явно затова харесвам стиховете му толкова много! Освен „бунтар” обаче бих добавила още нещо. Превер е изключително саркастичен и дори хаплив, като на моменти, съчетаното му с малко атеизъм чувство за хумор става доста черничко 🙂 Предлагам на вниманието ви няколко малко познати мисли на Превер. Приятно четене! Във всяка църква има нещо, което дрънчи (хлопа). Отче наш, който си на небето, Остани си там! Всеки постигнат успех се дължи на загубата на нещо друго. Времето тече бавно за тези, които се опитват да го убиват. Седнете и хапнете на тревата, но побързайте, защото рано или късно, някой ден, тревата ще се храни с вас. Разбира се, доста пъти…

Continue reading

Дреме ли във вас екстремист: резултати

Добър вечер, драги зрители! За тези, които сега си включват телевизорите, ще кажа: „Прочетете началото и тогава елате тук, за да видите резултата.” За тези, които са минали през началото, ще кажа: Това няма да са точно резултати, защото и онова не беше точно анкета. По-скоро имам намерение да споделя с вас наблюденията си и личното си усещане и мнение за нещата във въздуха. Преди да започна, ще спомена, че както очаквах, хора, които вече са опитвали нещо от изброените преживявания, съвсем естествено ги поставят към края на класацията. Би трябвало да ги изключа, за да не „замърсяват” резултата, но няма, защото именно изключенията потвърждават правилото. 🙂 Предложих на вниманието ви само забавления, за които не се иска специална подготовка /освен психическа 😉 / и…

Continue reading

Дреме ли във вас екстремист?

Не, нямам предвид „естремист” в смисъла на „терорист”. Да, имам предвид „екстремист”, в смисъл на човек, който обича екстремни спортове. И не, нямам предвид, че такъв човек подремва и похърква у вас на диванчето, а търся второто ви „аз”, което се спотайва, завито под юрганче от предразсъдъци и страх 😉 Напоследък, с когото и да си говоря, неминуемо в разговора се прокрадва идея я за летене, я за скачане и разговорът винаги завива към опасно – безопасно, лесно – трудно и т.н.. И тъй като е много трудно да се формулира обощено мнение, аз реших да питам вас. Ще ви задам няколко въпроса, а вие ще ми отговорите в разказен вид. Нали? Защо не в анкета ли? Ами защото в последно време всички пускат анкети…

Continue reading

Stand by… Camera… a-a-a-and ACTION!

Stand by… Camera… a-a-a-and ACTION! Какво си представяте като чуете тези думи? Снимане на филм? Или поне реклама! Нали? Нали! 🙂 Участвах в снимането на реклама! Не, по-точно, участвах в гледането на снимането, или още по-точно гледах как участват в снимането… Оф! Отначало 🙂 Виждали ли сте как се снимат рекламите, които ни досаждат вечер от телевизора? Не? А трябва. Тогава ще гледате на рекламите с други очи. Също като мен. Винаги съм предполагала, че снимането на реклама е дълъг и изморителен процес, а снимането на филм може да продължи с години… Сега вече знам със сигурност – снимането на реклама е ИЗТОЩИТЕЛНО. Клипче от 30 секунди отнема 14 часа снимки и още незнайно колко време за подготовка. С искрено любопитство очаквам да видя крайния…

Continue reading

Почти

Presque Jacques Prévert A Fontainebleau Devant l’hôtel de l’Aigle Noir Il y a un taureau sculpté par Rosa Bonheur Un peu plus loin tout autour Il y a la forêt Et un peu plus loin encore Joli corps Il y a encore la forêt Et le malheur Et tout à côté le bonheur Le bonheur avec les yeux cernés Le bonheur avec des aiguilles de pin dans le dos Le bonheur qui ne pense à rien Le bonheur comme le taureau Sculpté par Rosa Bonheur Et puis le malheur Le malheur avec une montre en or Avec un train à prendre Le malheur qui pense à tout … A tout A tout … à tout … à tout … Et à tout Et qui gagne…

Continue reading

За Народните танци – с усмивка

За повечето от вас не е тайна, че народните танци са ми едно от любимите занимания и забавления, още повече, че сезонът на танците като цяло се разминава със сезона за летене… Когато човек, който никога не е танцувал (сватбите и съборите не се броят 😉 ) се запише на танци, той неминуемо преминава през най-различни периоди, които се редуват в съзнанието му напълно хаотично – ентусиазмът на моменти бива изместен от самосъжаление (ле-ле, колко съм спънат(а)…), след което отново си идва на мястото. Наскоро в клуба, в който танцувам, започнаха репетициите на новосформираната група за начинаещи. Признавам, че оставам на репетициите им с нескрито любопитство. То е продиктувано от факта, че когато преди почти две години започнах да танцувам, групата, към която се включих…

Continue reading

Барселона на Гауди: Casa Vicens

Човешките сетива са най-странното божие творение. Невероятно е как човек е в състояние да възприема едновременно с всичките си сетива наведнъж и неща, с които ги е „хранил” два дни, след това да занимават ума му с месеци. Всеки път, когато се върна от Барселона се чувствам точно така: За два-три дни събирам толкова впечатления, че след това мога да говоря за тях, да ги разказвам и споделям с месеци. Не знам как се получава… Всъщност, излъгах! Знам! Гауди е виновен! По улиците на Барселона има много къщи, проектирани от него и негови ученици. Обикновено туристите се разхождат по големите булевари – пеш или с панорамен автобус – и някакси очакват да видят такава къща. Истинските изненади обаче са другаде… Представете си… Ходите си по…

Continue reading