Или с други думи: Сурикатите ли са произлезли от човеците или част от хората са преродени сурикати?
И не се смейте, въпросът си е абсолютно сериозен. Огледайте се наоколо и ще се убедите.
Всъщност, не си мислете, че не харесвам сурикатите. Напротив, много ги харесвам – те си едни сладки мишоци, сиви на цвят, част от фона, и които могат да се изправят на задни крака и да зяпат неподвижно в далечината, дебнейки за врагове. При опасност, зарязват всичко и всички, и със светкавична скорост се крият в дупките си. И не само се крият, ами се окопават и се придвижват под земята, за да се покажат на друго място.
Живеят в огромни семейства, имат силно развито стадно чувство и живеят на групи, като обитават едно и също леговище (не рядко превзето от друго животно). Всички поддържат приятелски взаимоотношения помежду си и единствената причина за свада е когато някой… грабне храната на някой друг. Тогава настава ръмжене и тракане на зъби 🙂
Лидерските позиции в стадото не се заемат по мирен път. Понякога се стига да убийства, но при толкова много и все еднакви сурикати, едва ли на някого прави впечатление липсата на един-двама.
Объркахте ли се за сурикати ли говоря или за хора? Има ли разлика? Хората-сурикати също са едни (не чак толкова) сладки мишоци, които винаги са готови да зарежат всичко и всички и да се окопаят, докато мине опасността. И когато всичко се размине – пак да се покажат, все едно че нищо не е било и да започнат отначало в ново (чуждо) леговище.
Сурикатите живеят в пустинята, а хората-сурикати правят пустиня от мястото, на което живеят. На хората-сурикати не може да се разчита, защото те просто са сивия фон в декора на живота на другите. Но пък това си има и своята добра страна – не се тревожете, когато нещо около вас се обърка – първото, което ще изчезне, ще бъде сивия фон 😉
Сурикатите нямат нищо общо с хората в еволюционната стълбица, но определено са безумно забавни и наистина напомнят на нас малко.
Песня о переселении душ
Кто верит в Магомета, кто – в Аллаха, кто – в Иисуса,
Кто ни во что не верит – даже в черта, назло всем,
Хорошую религию придумали индусы:
Что мы, отдав концы, не умираем насовсем.
Стремилась ввысь душа твоя – Родишься вновь с мечтою,
Но если жил ты как свинья – Останешься свиньею.
Пусть косо смотрят на тебя – привыкни к укоризне,
Досадно – что ж, родишься вновь на колкости горазд.
И если видел смерть врага еще при этой жизни,
В другой тебе дарован будет верный зоркий глаз.
Живи себе нормальненько – Есть повод веселиться:
Ведь, может быть, в начальника Душа твоя вселится.
Пускай живешь ты дворником – родишься вновь прорабом,
А после из прораба до министра дорастешь,
Но, если туп, как дерево – родишься баобабом
И будешь баобабом тыщу лет, пока помрешь.
Досадно попугаем жить, Гадюкой с длинным веком,
Не лучше ли при жизни быть Приличным человеком?
Так кто есть кто, так кто был кем? мы никогда не знаем.
С ума сошли генетики от ген и хромосом.
Быть может, тот облезлый кот – был раньше негодяем,
А этот милый человек – был раньше добрым псом.
Я от восторга прыгаю, Я обхожу искусы,
Удобную религию Придумали индусы!
В. Высоцкий
Така че най-вероятно не хората са произлезли от сурикатите, а сурикатите са преродени хора от един конкретен вид. 😉
Дачи: 😛
Хехе, няма да изтрия коментара, защото харесвам тази песен. Но ще изтрия послеписа ти – забрави ли, че не обичам да ми казват кога какво да правя 😉 Ако си – помоли Вальо да ти напомни 😉
Даже, заедно с един приятел, сме я превели. Заповядай: http://leeneeann.info/?p=675 🙂
О, диктаторка.
Това не са ли всъщност прерийни кучета?
Uzi: О, да 🙂
А.А.: Не знам. Питай уикито 🙂
Една лека таксономична забележка, да улесня г-н Апостолов 🙂
Прерийните кученца са от групата на мармотите , т.е. разред гризачи. А сурикатите са представители на хищниците.
Хм, интересен паралел правиш, LeeAnn. Според мен, обаче, хора с подобни качества, които са готови при опасност винаги “да зарежат всичко и всички” са по-скоро хората-единаци, егоцентристи. В тях го няма развито чувството за единство и отговорност за всички в “стадото”, така както го има у сурикатите например.
Гери, онези единаците, те са други…
Хората-сурикати са привърженици на стадото и без стадото не могат, защото правят това, което прави стадото 🙂
Разновидност на хората-сурикати са хората-овце, които се познават най-лесно по улиците, защото ако един тръгне да пресича на грешно място или на червено, всички от този подвид тръгват след него.
Но докато хората-сурикати се оглеждат с вдигнати глави и изглеждат усмихнати /като да прикрият липсата на мисъл/, то хората-овце са забили глави в земята /и явно виждат само краката на този, който тръгва на червено../ 😉
Още една прилика. Като пръднат, се изправят и започват да се въртят насам-натам, все едно нищо не се е случило 😆
Това горното с голямо извинение!
ИВО!