Хубави неща

Емоции в проза 12

Хич не си падам по масовките, честно. Даже ставам инат 🙂 и се дърпам до последно като магаре на мост. Ама после ината ми минава и … се предавам. Та, ето, Вира ми надви ината и в нейна чест получавате тази статия. Ако нещо не ви хареса – тя е виновна, тя ме накара, не бях аз – то ТАКА си беше! Първо да си кажа за книгите 🙂 Обичам да чета книги. Дълго време четях учебници, какви ли не – първо да завърша ТУ, после докато завърша УНСС, после доста време четях технически спецификации, после детски книжки, после стандарти и закони… Едва в последните няколко години имам възможност да чета „нормални” книги. И съм като „отвързана”. Обикновено чета по две-три книги наведнъж, които са коренно…

Continue reading

Люде, на които не им се отваря парашутът

Култура 14

Това е книга – истинско предизвикателство – предизвикателство е да я прочетеш /особено, ако ТОВА не е твоят стил на писане и говорене/, предизвикателство е и да я разбереш. Книгата е предизвикателство за четене, защото е странна. Писана е от македонец, младо момче, на име Алекс. Ако махнете ругатните, откровените псувни и вулгарностите, от съдържанието като текст ще отпадне 1/3, но като смисъл ще отпаднат 2/3. Невероятно е, как е възможно по такъв невъзможен начин да се каже толкова много. Потресена съм не от псувните, както очакваше Комитата, а от „художественото” им приложение. Не мога да го разкажа, повярвайте ми. Книгата е предизвикателство и като послание. Разказва се за едни хора, на които не им се отваря парашутът. Не се отваря, не защото не може…

Continue reading

Принцкият комитет

ППНК* 25

Имало едно време една принцеса. Тя била умна, разумна, красива, сияеща, добра, работлива, отзивчива, услужлива и много много енергична. Мдааа, много енергична… Само не си мислите, че с тези хвалби търся принц, който да поиска лявата й ръка? Няма такова нещо. На тази принцеса принцове не й липсват. Нищо не й липсва, всъщност. Е, ако изключим разбира се, че от време на време й липсва търпение, а понякога и сръчност. Ако не ги изключим, вероятно ще си помислите, че говоря за някоя непохватна принцеса, която прави бели, но ще сгрешите. Тя не прави бели, защото то ТАКА СИ БЕШЕ! Пък и да не си е било така – нали принцовете са затова – да се навъртат наоколо и да помагат на принцесите. Е, друг е,…

Continue reading

„Класиците на българския танц” с награда за култура и изкуство

Култура, Народни танци 4

И тази година „Салон на изкуствата” мина и замина. Той е ежегоден и по традиция се провежда през месец май. Въпреки че бе 13-ти по ред, този номер беше фатален само за някои. На други донесе късмет. На „Класиците на българския танц” например, на който бе присъдена Специална годишна награда за култура и изкуство. „Класиците на българския танц” се състоя на 21 май в зала 1 на НДК и бе уникален като замисъл и реализация спектакъл: най-добрите ансамбли на България на една сцена – нещо, което не знам да е правено в последните 15 години! Разбира се, няма как да не кажа, че общият „късмет” на спектакъла бе роден от други по-малки, но много на брой и прекрасно съчетани късметчета, като това, че сценарист и…

Continue reading

Там

Култура 0

Là-bas Là-bas Tout est neuf et tout est sauvage Libre continent sans grillage Ici, nos rêves sont étroits C’est pour ça que j’irai là-bas Là-bas Faut du cœur et faut du courage Mais tout est possible à mon âge Si tu as la force et la foi L’or est à portée de tes doigts C’est pour ça que j’irai là-bas N’y va pas Y a des tempêtes et des naufrages Le feu, les diables et les mirages Je te sais si fragile parfois Reste au creux de moi On a tant d’amour à faire Tant de bonheur à venir Je te veux mari et père Et toi, tu rêves de partir Ici, tout est joué d’avance Et l’on n’y peut rien changer Tout dépend de…

Continue reading

Камъче #8: Интуицията

Философските ми Камъчета 28

Интуицията е нещо, за което на пръв поглед няма обяснение. Във всеки случай не и разумно такова. С други думи, интуицията е нещо по-близо до чувствата, отколкото до разсъдъка. По-често се водят по интуицията си хора, които не държат на всяка цена да открият мигновено логика в случващото се около тях, не държат на пълния контрол над чувствата, нито пък търсят разумно оправдание за това, което смятат да направят. Обикновено това са хора, които с лекота боравят с огромно количество разнородна информация и за които парадоксите са просто две истини за едно и също нещо. Интуиция притежава всеки от нас и тя не се базира на минал опит или натрупани знания. Интуицията е инстинкт, с който човек се ражда и който може да бъде развиван…

Continue reading

Камъче #7: Приемете емоциите си!

Философските ми Камъчета 37

За да се научите да чувствате, първо трябва да се научите да приемате емоциите си. За да се научите да приемате емоциите си, първо трябва да се научите да приемате света такъв какъв е, без значение дали ви харесва или не, дали го разбирате или не. Фактите са си факти, а пред тях, разправят, и боговете мълчали. Да, казвам ви да приемате светът, такъв какъвто е и в същото време ви казвам, че нещата винаги не са такива, каквито изглеждат. Това звучи като противоречие, но не е. Дори напротив – това са две взаимно допълващи се твърдения. Именно защото нещата не са такива, каквито изглеждат, е необходимо да се научите да приемате случващото се около вас. Това не значи, че трябва да го разбирате или…

Continue reading

Душа назаем

Култура 2

С Тихомир, от известно време насам, имаме някакво вътрешно жанрово разногласие, защото той нарича приказките „фентъзи“, а „Душа назаем” – драма. За мен, „Душа назаем” не е драма, въпреки че проследява живота на четирима основни герои, на чието място никой не би искал да бъде. Всъщност, книгата ще се възприеме като истинска драма от хората, които са или са били на мястото на героите. За останалите – тези като мен – книгата е толкова чист и лют житейски реализъм, че дори пъстроцветните риби с баркод в изкуствения японски океан не са в състояние да ни извадят от „дълбокото” за повече от минута-две. Аз, разбира се, няма да ви разкажа книгата, ще ви кажа само, че още след десетата страница ме беше яд на Тишо, че трябва…

Continue reading

Следвайте предразсъдъците си!!!

Емоции в проза, Философските ми Камъчета 23

Пишейки „камъчетата” си дадох сметка, че хората сме склонни да използваме думи и словосъчетания, за чието истинско значение не се замисляме. Има думи и изрази, така силно вкопани в мозъците ни, че нито знаем как са попаднали там, нито кой ги е натикал там и съвсем никак не се питаме как да се избавим от тях. Едно от тези словосъчетания е „робувам на предразсъдъци”. Робуването е ясно, но предразсъдъците… Думата „предразсъдък” ме накара да се замисля – не е ли това, което искам да ви „науча” с „камъчетата” – да следвате чувствата си и от време на време да изключвате мислите и разсъдъка си. Не е ли това предразсъдъка – преди разсъждаването, преди да сме мислили, премислили и осмислили, да намерим и последваме това, което ни…

Continue reading

Открийте разликата

Абсурдизми 8

          И като откриете разликата, заради която съм сложила снимките, ми кажете къде е грешката 😉 и кое е първото – пешеходната пътека или тротоара 🙂 П.П. Не ме разбирайте погрешно, тротоарът ме радва…

Continue reading

flood …

Абсурдизми , 9

Вчера Велян е показал състоянието на кръстовището на булевард “Дондуков” и булевард “Васил Левски”, и какво се е случвало след това надолу по булевард “Васил Левски” на улица “Гурко”, близко до срещата ѝ с улица “Раковски”. Аз искам да ви покажа какво се случи по време на самия дъжд, на около петстотин метра северно от това кръстовище, в ниското. Точното място е кръстовището между булевард “Васил Левски” и улица “Ангиста” (до сградата на “Бърза помощ”). Ще спестя коментарите по адрес на кметската и държавната администрация, като ги оставя за вас. Предполагам, че ще бъдат достатъчно красноречиви.

Continue reading

Здравейте, влюбени!

Култура , , 0

Salut les amoureux Joe Dassin Les matins se suivent et se ressemblent Quand l’amour fait place au quotidien On n’était pas fait pour vivre ensemble – Ca ne suffit pas toujours de s’aimer bien C’est drôle – hier on s’ennuyait Et c’est à peine si l’on trouvait Des mots pour se parler du mauvais temps t maintenant qu’il faut partir On a cent mille choses à dire Qui tiennent trop à cœur pour si peu de temps. Rf : On s’est aimé comme on se quitte Tout simplement, sans penser à demain A demain, qui vient toujours un peu trop vite Aux adieux qui quelquefois se passent un peu trop bien.  On fait ce qu’il faut on tient nos rôles On se regarde, on rit, on craint…

Continue reading

Кратки слова за културни неща

Култура 1

Днес е особен в културно отношение ден 🙂 Обичам такива дни 🙂 Не знам наближаващото лято ли, властващите жеги ли, но нещо разбуди умовете 🙂 Та, така, няколко кратки слова за културни неща: Вече има Фестивал на приказката “Вълшебното ключе” – провежда се за първа година, инициативата изглежда е на община Севлиево. Прииска ми се да съм там, но разбрах късно. Мишел ни кани на две изложби на открито. Григор е обявил конкурс за дизайн на сайт за Радой Ралин. Идеята е блестяща! Искам да участвам и аз, но предвид уменията ми в дизайна 😉 ще е на по-късен етап и с нещо друго. Но, вие не чакайте друг да свърши работата, а помагайте! Afrodita се зае да ми помага с преводи от френски на песни…

Continue reading

Камъче #6: Не завиждайте!

Философските ми Камъчета 9

Това отново е статия за чувствата. Има чувства, които трябва да следваме ние, но има и чувства, които (пре)следват нас, дори без ние да ги искаме. Не случайно назовах статията „Не завиждайте!”, защото завистта е може би най-силното от вредните чувства. Под „вредни” разбирайте такива, които вредят на този, който ги изпитва. Там можете да причислите и нездравословната ревност и прекаленият егоизъм, както и модели на поведението като арогантност, наглост и т.н. Завистникът (егоистът/ревнивецът/наглецът) вреди най-силно на себе си. Завистта (и другите съответстващи) променя хората, като им замъглява разсъдъка и им показва света през напукано стъкло. Така че, моля, като напиша завист/завистник разбирайте обобщения вариант. Завистниците са хора, които не оценяват чуждите постижения, а ги считат за незаслужени и ги искат (незаслужено) за себе си. За…

Continue reading

Трябва да си роден в Монако

Култура , , 8

“Трябва да си роден в Монако” е една от любимите ми песни на Joe Dassin. Защо не съм ви я превела досега и аз не знам, но вече няма нужда да се “мъча”, защото я получих като подарък. Благодаря на Afrodita, която ми е изпратила оригинала и превода готови за публикуване. Надявам се това да не е последния й порив 😉 и да продължи да ми помага да попълваме преводите на Joe Dassin. Afrodita, благодаря 🙂 На останалите: Наслаждавайте се! IL FAUT NAITRE A MONACO                                Joe Dassin Pour avoir la foi il faut être charbonnier Pour être mal chausse il faut être cordonnier Pour séduire la foule faut chanter la pêche aux moules Et pour pas payer d`impôt il faut naître à Monaco. Et…

Continue reading

Камъче #5: Нещата ВИНАГИ не са такива, каквито изглеждат!

Философските ми Камъчета 30

Колкото и да не ми се иска, нещата ВИНАГИ не са такива, каквито изглеждат. Хората се преценяват едни други спрямо своите постъпки – ако някой е постъпил глупаво, значи е глупав – отъждествяваме и повече не се замисляме. Никога не се питаме “Защо този човек постъпи така?” Да, хората постъпват глупаво в определена ситуация. Възможно е ситуацията да се повтори и човек отново да постъпи глупаво по някаква причина. Причини – милион! Ситуацията може да се повтори 100 пъти и ако всеки път постъпваме глупаво, това не ни прави глупави и не ни задължава да постъпим по същия начин и на 101-вия път. 100-те предишни постъпки са минало, а ние не сме негова жертва и сме свободни в бъдеще да постъпваме по различен начин. Звучи…

Continue reading