night riders 04 …
Задача № 12
До триъгълника са долепени квадрати. Обиколката на триъгълника е 18 см. Колко см е обиколката на получената фигура? П.П. Задачата е за втори клас, така че няма нужда да поглеждате в коментарите 😉
time to go again… 02
night riders 03 …
Ти
Следващите редове са ни подарък от един мой много любим малък гост. Използвам тях, за да ви кажа от негово и свое име: Честит Празник, Влюбени Хора! Автор: Дяволчето Фют Бог изпрати от ангелите си И в някои от хората ги скри Бог скри един и в теб, Той тайно те направи по-добър човек. Когато теб видях, Мислите си разпилях. Дали изпратен си от небесата, Да се грижиш за добрината? Когато ангела съзрях, Малка истина проумях. Твоето сърце е избрано Да приюти нещо голямо. Една огромна сила, Която в тебе се е скрила. Ангелът на вдъхновението, На красотата олицетворението. И когато те открих, Твоята тайна разкрих. Че си толкова специален, Защото душата ти е ангел уникален!
mount view 01 …
За да ме обичаш отново
[youtube:http://uk.youtube.com/watch?v=WugTLAn7eYE] Pour Que Tu M’aimes Encore [Sébastien:] J’ai compris tous les mots, j’ai bien compris, merci Raisonnable et nouveau, c’est ainsi par ici [David:] Que les choses ont change, que les fleurs ont fane Que le temps d’avant, c’était le temps d’avant [Urs:] Que si tout zappe est lasse, les amours aussi passent Il faut que tu saches
Кой кого…
Преследвай мечтите си смело, за да не се налага те да преследват теб…
night riders 02 …
Най-трудната рецепта
– Това е най-трудната рецепта – каза старата вещица на младия човек, коленичил да я моли за помощ. – Защо? – запита той. – Защото има невъзможни съставки, които дори аз не мога да си набавя. – Аз ще го направя вместо теб! – Толкова силно ли го желаеш? – Повече от всичко! – Добре! Ето ти нещо лесно – „змийски нокти”. – Но това е абсурдно! Змиите нямат крака, а ти искаш да ти донеса нокти! – възмутено извика младият човек. – А нима твоето желание не е абсурдно? – запита спокойно старата вещица и се загледа в поредния отдалечаващ се авантюрист, отказал се да постигне една реалност… Автор: Tani
time to go again… 01
Защо принцесите плачат?
Имало някога време, когато всички принцеси били слънчеви, усмихнати и лъчезарни, помагали на всички, били внимателни с всички, били очарователни и обаятелни, харесвали всички принцове и рицари и всички харесвали тях. Но както обикновено се случва в обикновените приказки, в такъв приказен момент се появява я мащеха, я зла вещица, която разваля рахатлъка на хората. Тази приказка обаче не е обикновена и няма да я развали обикновена мащеха или вещица, а появата на един неразумен принц. Защото, колкото и да е необикновена една приказка, не-разумността си е чиста глупост, която винаги е обикновена, но с необикновената способност да разваля дори и най-приказните приказки. Но, да не се отплесвам. Та… Имало някога време, когато всички принцеси били слънчеви, усмихнати и лъчезарни, помагали на всички, били внимателни…
Ниските облаци, част 4: Stratocumulus
Stratocumulus (произнася се „стратокумулус“)… та, Стратокумулусите са ниски облаци. Те много приличат на кумулусите и още повече приличат на кумулус радиатус, но не са нито от едните, нито от другите. Кумулусите са единични, разграничени помежду си и дори когато формират облачна улица, ясно си личи, че не са един общ облак. Стратокумулусите изглеждат различно. Те също са пухкави, но са безкрайни – сякаш машината за облаци се е развалила и бълва ли, бълва пух… Повечето от вас са ги виждали. Това е онази пухена яка, която си премятат планините в ясните, но хладни дни. Облакът се проточва по цялото било и прилича на памук, омотан в шипков храст. Отгоре погледнати пък, са приказни – идва ти да скочиш в тях. Стратокумулусите са облаци,…
night riders 01 …
Принцесата, която очаквала завръщането на Рицаря, който бил загубил думите
Живяла някога една принцеса, която била очарователна, пленителна и омайна! Живее и сега – в Царство, далеч от хорската и дворцова суетня. Царство, в което нямало нищо друго освен трева, поточета, небе, замък (няма как без замък) и една кула. Кула, от която Принцесата гледала залеза. Всяка вечер, тя се изкачвала до най-високото място в кулата и впервала поглед в далечината. Слънцето постепенно се скривало зад хоризонта, а очите на Принцесата постепенно свиквали с тъмнината и тя продължавала да се взира дори когато навън настанел непрогледен мрак. Принцесата прекарвала толкова дълго време в кулата и се взирала така дълго в тъмата, че била свикнала да разпознава трепета на листата и полюшването на клоните, причинени от преминаването на хора и животни през гората. Седяла Принцесата в кулата, наблюдавала и…
three years later …
… и няколкостотин публикации в повече 🙂 На 21 януари тази година се навършиха три години от раждането на този блог. Както всички останали, надвили егото в себе си, няма да ви занимавам със статистика и с това, колко сме велики (вие и без това го знаете), само ще кажа, че силно се надявам, когато скитате наоколо да намирате това, което търсите. И благодаря: на вас, че ви има и че се разхождате из страниците на този блог; на Григор — за това, че даде едно здраво рамо в необходимия момент; както и на всички останали, допринесли, волно или не, за създаването и развитието на този блог.
Забравена красота
Сега ти
[youtube:http://uk.youtube.com/watch?v=VoLyZELpmws] Adesso Tu Eros Ramazzotti Nato ai bordi di periferia Dove i tram non vanno avanti più Dove l´aria è popolare È più facile sognare Che guardare in faccia la realtà… Quanta gente giovane va via Acercare più di quel che ha Forse perché i pugni presi A nessuno li ha mai resi E dentro fanno male ancor di più Ed ho imparato che nella vita Nessuno mai ci da di più Ma qaunto fiato quanta salita Andare avanti senza voltarsi mai… E ci sei adesso tu A dare un senso ai giorni miei Va tutto bene dal momento che ci sei Adesso tu Ma non dimentico Tutti gli amici miei Che sono ancora là… E ci si trova sempre più soli A questa…
