Tag: Cloud_spotting

Поразказах ви туй-онуй за Cumulonimbus-ите и си признах, че много-много не ги обичам, но без тях не може. Така че – примирявам се и продължавам нататък 😉 Обещах да ви разкажа за една от разновидностите на Cumulonimbus, а именно Cumulonimbus Mammatus (произнася се „кумулонимбус маматус”). Това са едни странни облаци, които аз бих нарекла „дъщерни” на Cumulonimbus, заради начинът, по който се образуват. Трябва да е лято. Трябва да е жега. И трябва да има цебета. Или поне едно. Когато цебето застане над силно нагрятата земя, то започва да се чуди да пусне ли дъжд на нещастните твари, дето са се опекли долу, или не. През това време от земята не спира да се отделя топъл въздух, който да отива право нагоре към цебето, да го нахрани и…

Continue reading

Облаци от почти всякакъв вид са ми любими. С изключение може би на Cumulonimbus (съкр. на англ. cb и от там на български прякорът им – ЦеБе-та. Появата на цебета на жаргон се нарича цебясване). Харесва ми да гледам формирането на конгестусите, както и преразвиването им в цебета. Има цебета, които ако не си видял, напразно си тежал на майката Земя 😉 Не ми харесва обаче поведението им. Единственото им хубаво нещо е, че появата им е достатъчно предвидима. Cumulonimbus са т.нар. „купесто-дъждовни облаци”, които аз наричам за по-лесно дъждоносни – те, най-често, се формират от конгестусите и от тях вали дъжд, сняг, град – каквото има, а през лятото дори гърми. (На английски за краткост ги наричат thunderclouds – гръмотевични облаци). Това са облаци,…

Continue reading

Най-грандиозният, най-великолепният, най-феноменалният, най-страшният, най-странният, най-красивият, най-живият, най-бързо развиващият се, най-… най-… най-… ОБЛАК, който съм виждала някога: По-напредналите в метеорологията го определиха като феномен. Започна като обикновен cumulus mediocris, за нула време се превърна в cumulus congestus и за още по-нула – в cumulonimbus (cb). Обикновено от cumulonimbus вали дъжд, “придружен с гръмотевици” 😉 и облакът е много широк и още по-висок. Този обаче бе натиснат от западния вятър и не можа да стигне до нас, а само се разви във височина. Едва ли подобно нещо може да се види два пъти в живота! ________ Събота, 23 юни 2007 г., поляната за кацане до гр. Сопот. Снимка: Асен Баръмов (всички права са си негови).

Continue reading

Облакоценителите си имат асоциация. Тя е създадена през 2004 г. от впечатления облаконаблюдател Gavin-Pretor Pinney. За първи път той заговорва за това на един литературен фестивал в Cornwall, като привлича вниманието на хората върху красотата и поетичността на облаците. Няколко месеца по-късно, асоциацията получава своето място в интернет чрез сайта си http://www.cloudappreciationsociety.org/ Така, лека полека, асоциацията набира скорост и добива популярност, сдобива се с галерия от снимки и рисунки, чат, форум… В края на първата година от съществуването си, асоциацията вече има 1800 членове от 25 страни, обединени единствено от съзерцателната си любов към облаците. Съвсем наскоро и съвсем логично се ражда и манифеста на Асоциацията на Облакоценителите, а по-късно излиза и първото ръководство за облакосъзерцание: The cloudspotters guide, което имам удоволствието да държа в…

Continue reading

Винаги съм обичала да наблюдавам облаците. Особено летните. Нищо не може да се сравни с тяхната красота и динамика. Може би пръските на падащата от високо вода или огнените езици на пламтящия огън могат да предизвикат за известно време мечтателното ми съзерцание, но в никакъв случай не могат да изместят облаците като съзерцателна страст. Никога не съм искала да знам имената на облаците и не съм се питала откъде идват, кой ги прави, как възникват и къде отиват като си тръгнат. Поне не откъм научната страна на тези въпроси 😉 Достатъчно ми е било, че са там, че се променят, че ми носят емоция и настроение и че когато си тръгнат едни, на тяхно място идват други – още по-красиви и впечатляващи. Достатъчно ми е…

Continue reading

Харесвам конгестусите. Това са облаци с характер. Също като хората.  Имат човешка осанка и излъчване. Сякаш някакви важни чичковци се разхождат по небето и разказват истории от земята. Имат лицe и глас и ако ги наблюдаваш известно време ще видиш как настроението им се променя, как се напушват или успокояват и започваш да разбираш историята, която искат да ти разкажат. А те разказват истински земни истории – за топлина, за радост, за нежност, гняв и тъга. И виждаш как растат от топлината, разливат се от нежното докосване на вятъра или пък гърмят от гняв. Също като хората.  И всеки държи да разкаже своята история, затова не се учудвайте, че честичко се карат и започва да гърми, а като се посбият и започне да боли –…

Continue reading