Random Station

Въпреки, че словосъчетанието Random Station навява случайност и разбърканост, в действията на членовете на групата има повече последователност, упоритост и подреденост отколкото сте готови да очаквате от тийнейджъри.

Да, тийнейджъри. Random Station е името на група приятели, които свирят рок.

Лично им се възхищавам за таланта, който притежават и начина, по който го управляват, за усърдието да се събират и репетират, да се развиват и усъвършенстват, въпреки натоварената програма в СМГ. Изумителното в тези деца (дано ми простят, че ги наричам така, но те са съученици на дъщеря ми) е, че за разлика от масата тийнейджъри знаят какво искат и се борят, за да го постигнат.

А това, което най-много искат сега, е да се класират за финала на „Голямото междучасие 3”.

„Голямото междучасие 3” е музикален конкурс за най-добра училищна песен, в който се състезават училищни групи с авторските си песни. Победителите на първия кръг от състезанието се определят от публиката (т.е. от нас 😉 ), а на финала отиват петте групи с най-много слушателски гласове.

На финала ще има концерт, на който D2 и Gravity Co ще изберат най-добрата песен. Голямата награда е „Продуциране  и запис на авторска песен”, което би бил един добър старт за нашите деца.

Ако ви се струва, че подхождам емоционално и лично към изявите и развитието на тези момчета, то сте абсолютно прави. Да, подхождам емоционално, защото са приятели на дъщеря ми – от онези, на които можеш да разчиташ, онези, с които имаш смислени неща за правене – да пишеш текстове, музика, да рисуваш лога  и т.н. 😉

Може и странно да ви прозвучи, но те промениха нещо и в мен – когато аз бях дете, се считаше, че хората с черни дрехи и дълги коси са лентяи и негодяи и ми се струва, че това си е останало като предразсъдък в много хора от моето поколение. Е, момчетата от Random Station не са нито едното, нито другото, и съм сигурна, че родителите им много се гордеят с тях!

Няма да ви отегчавам с повече приказки. Оставям ви с интервюто с Random Station направено от дъщеря ми специално за вас, а докато четете текста,чуйте и песента “За да остана” и гласувайте 🙂 Гласуването приключва в 0:00 ч. на 8 май, така че не мислете дълго 😉

В:            Как се събрахте, как се запознахте?

Илия:   Ходехме на уроци по китара при един и същ преподавател и той ни предложи да се съберем да забием две парчета на концерт по случай 1.11. Това беше през 2008 г.
Така започна всичко…  Аз – на бас китарата,  Ицо – соло китара, Никола – ритъм, след това добавихме и вокал – Митко.

В:            А кога решихте, че искате да сте група и да правите собствени концерти?

Илия:   Веднага след концерта на 1.11.2008 г. 🙂  Започнахме да търсим вокал  и клавирист. Вокал намерихме за 2 седмици, клавирист чак през март 2009 г.

В:            А в сегашния си състав кога се събрахте?

Илия:   На 19.01.2011 г. се „окомплектовахме” окончателно със взимането на Марто за барабанист.

В:            Името на групата ви е интересно и различно. Как го измислихте? Просто си пуснахте някоя произволна станция, или…  😛

Илия:   В края на април 2010 се бяхме събрали в тогавашния ни барабанист Тео, за да мислим име. Искахме да е нещо … случайно 😉 привидно да няма никакъв смисъл, и от нечия уста се изплъзна station, друг добави и random и … готово!

В:            Яко 😉 Не знам дали съм го казвала, но е много catchy. Много е добро – грабва и се помни лесно. Имам още въпроси. Родителите ви подкрепят ли ви?

Илия:   О, да, и то напълно! Помагат както и  с каквото могат – най-често с транспортиране на инструменти, с прибирането от концерти, пък и с финанси…

В:            Аз знам към каква музика се ориентирате и каква музика обичате да свирите, но моля те, разкажи на читателите в какъв стил имате желание да бъдат авторските ви парчета в бъдеще?

Илия:   Ориентираме се към рок музиката, кавърите ни обхващат доста подстилове на рок-а – групи като GunsNRoses, Bon Jovi, Ac/Dc, Iron Maiden, Deep Purple, Europe, Metallica. Авторските ни парчета ще бъдат стил-комбинация между гънс, бон джоуви и мейдън – текстовете ще носят лиричността на джоуви, хуморът и зарядът на гънс  и мелодично тежката музика на мейдън.

В:            Звучи обещаващо! Още два въпроса и те оставям 😉
Важно ли е за вас да се разбирате, винаги ли сте на едно мнение, правите ли компромиси един за друг?

Илия:   Разбирателството е ключово за това да вървим нагоре и да се развиваме като група. Ние сме 6 човека, с 6 различни характера, така че различията в мненията и компромисите са неизбежни. Смея да твърдя, че засега се справяме успешно 🙂

В:            Сигурна съм : )) Последен въпрос: как протичат репетициите ви? Винаги ли сте сериозни и съсредоточени или ви удря на лигня понякога?

Илия:   Когато се готвим концерт, последната репетиция преди него, винаги е 90% сериозна. На нея минаваме сетлистът от край до край и виждаме дали има парчета, които имат нужда от още работа.
Когато разучаваме нови парчета, по-голямата част от репетицията ни отива в работа и пот. Има парчета, които стават от раз, други  за 3 репетиции не стават, но в един момент съсредоточаването на всички ни идва в повече. И, естествено, изпускаме парата с малко лигня – всеки започва да си свири каквото си иска.

В:            И наистина последно: разкажи ни някоя забавна история 🙂

Илия:   Хмм. Ето днес на репетиция свирехме fear of the dark, ако не се лъжа. Свирим си ние и по едно време барабаните започнаха да се чуват наполовина. Поглеждаме Марто, а той се бори да оправи фус-машината и едновременно с това се опитва да свири. А ние пък се опитвахме да свирим, докато го гледахме как се мъчи и … еми, не ни се получи. Спряхме и бая се смяхме, защото седяхме и свирихме така около 15 сек., ама се разминаваме, правим грешки защото не внимаваме, ама свирим…

Гопето: Имаше една такава “практика” вокалът да е болен винаги преди концерт и веднъж се случи така, че трябваше момчетата да свирят дълъг инструментал, защото аз се давех в кашлица зад кулисите и не можех да си намеря гласа…

 В:            Благодаря ви, момчета и успех в конкурса!!!
RS:          Мерсииии!!!

Random Station
Георги Арсов (Гопето) – вокал
Илия Тобов – бас китара
Христо Нейчев (Ицо) – соло китара
Мартин Нешев (Марто) – барабани
Георги Стоянов (Жоро) – клавири
Иво Илиев – ритъм китара

Снимките са на Random Station и са от концерта
на 16.04.2011 г. в читалище „Димитър Динев”