Първо пудра захар намери –
може би от магазина в уличката отстрани.
После лекичко в чинийка я постави
и с капчици вода я поръси.
Бързо, без да се оглеждаш настрани
клонче зимна свежест откъсни
и в чинийката с пудра захар, поръсена с вода,
го постави.
С много внимание и щипка старание
на терасата го занеси
и скрежко-снежко за помощ помоли.
След това, със затворени очи
брой до едно-две-три
После бааавно отвори очи
и към клончето погледни.
Ако е заскрежено-захарено –
със скрежко-снежко приятелка вече си ти
и фотоапарата за геройство
бързо приготви.
Ако не е –
извикай на помощ някое дете,
което знае как само с очи
от леда захар да сътвори 😉
Добре, де – някой ще ме светне ли как ги овалвате в захар тези клони, преди да ги снимате? 🙂
Опитах се да спретна хайку за ювелирните целувки на зимното утро, но всичко изглежда прекалено тромаво за толкова изтънчена снимка.
@La Comtesse
ами лесно — хващаш ги с два пръста и действаш 😉
@зори
в такъв случай бих казал, че недостатъчно си опитвала, ще трябва да опиташ пак 😛
Графиньо, какви са тези въпроси – нали си пише 😉
Я, това имаше ли гоооо!!!!
ех, как хитреят тукааа …
АНС-ТТСБ
😀 😛
ох-ох 😕 залепнаха ми устенцата! Хитреят яко!!! и са само на 5, егати… 😉
честно, така си беше 😆
Гери,
пет години и една трета от месеца… на тази възраст това е важно! 😉
Зори,
не знам дали това ще мине редакционния ти контрол, щото нема целувки, но се постарах да ги докарам, доколкото мога (ама де ти! то само си решава какво да е… 😉 )
Филигранът по
прощалния дар пази
нейният дъх.
😆
Дачииии! Чудесно си гарнирала снимката с обяснително стихотворение! Но така само ме поощряваш да продължавам да задавам подобни въпроси.
Страхотен тандем сте двамата с Ники – много ви се радвам! 🙂
Благодаря ти, Вили.
Радвам се, че ти харесва, защото то наистина е за(ради) теб 🙂
Колкото до въпросите – задавай си ги, не ми пречиш 😉