Ако попитам когото и да е от вас, дали иска да е щастлив, вероятно всеки от вас ще ми отговори „Да”.
Ако попитам дали иска винаги постигнатото да му носи удовлетворение, вероятно отново всеки ще каже „Да”.
Ако попитам „Искате ли спокойствие?”, не очаквам отговор, различен от „Да”.
А ако ви попитам „Бихте ли вложили цялата си воля в името на горните „постижения”?”, пак ли ще ми кажете „Да?”
Вероятно.
Но ще сгрешите. Тези, които влагат волята си за такива неща, те не ги постигат.
За да бъде един човек спокоен, удовлетворен от постигнатото и щастлив, той трябва да постигне това с лекота, без да влага допълнителни и изключителни усилия и без да се налага да проявява воля.
Нормалното състояние на духа е „безволевото” състояние. Ако всичко се постигаше с воля, нямаше толкова често да викаме неволята, нали 🙂 Не казвам, разбира се, че човек трябва да се превърне в мекотело и да се остави течението да го влачи.
Да не се насилваш (да не „ползваш” волята си), съвсем не значи, че нямаш такава. Казвам, че трябва да живеем с лекота и да не усещаме тежест от това, че сме живи 🙂
Щастливите хора, тези, които постигат всичко без излишни усилия и напрежение, не използват волята си за щяло и не щяло, а я пазят за специални случаи (като например: Да станеш за работа след 2 часа сън след 10 часа танци 😉 )
Волята е най-древното и безотказно средство за самоизтезание, за което се сещам. Когато нещата опрат до ползването на воля, за да продължат да се случват, значи е дошло време за почивка. Така че:
Оставете волята си на мира и живейте живота си с лекота!
Картинката е от ТУК.
ДА, ДА, ДА!!! 😀
Изключително ми е приятно да прочета камъче №11! По много причини. 😉
Чудесно казано и много вярно!
Благодаря ви, момичета 🙂
амин 🙂
Да се предадем. 😛
Да се предадеш? Но кого ще се предаваш?!
На себе си. На кого друг можеш да се предадеш? 🙂
Ммм да, благодаря! Определено имах нужда от това уточнение 😆