Всъщност, за да бъда съвсем искрена с вас, би трябвало да ви пусна песента два пъти, защото срещата ще бъде не след 10, а след 20 години!
Всичко завършило на 1 юни 1989 г. в хотел “Родина”. А започнало няколко години по-рано във 2ро ЕСПУ “Емилиян Станев”.
20 години! Изобщо няма да ви тормозя с прочувствени статии за това как времето безвъзратно си е отишло и т.н. (най-малкото, защото то никъде не е тръгнало и няма да ходи 😉 ) Ще направя друго: ще ви шокирам със снимки от абитуриенсткия си бал.
Моля: който се познае – да драсне два реда – в коментар или на мейла на приказката.
Който познае някого от снимките – също. Ако някой се сеща как да си открием учителите – също 😉
На който му се струва, че може би познава някой, който май познава друг, който като че ли прилича на някой от снимките – също 😉
Разрешено е само едно изключение: моля, не ми пишете, ако познаете мен 😉
Знам си телефона и ще дойда на срещата 🙂
Колкото и да съм застреляна и дяволски учудена, разпознавам сестра си (с розовата роза на кръста). Просто съм speechless
хехе, ще бъде по-весело, отколкото си го представях 🙂
имаш поща 🙂
Разпознах те само на една от снимките…:-)
🙂 Предполагам 🙂 Умишлено е 😉
а аз на две 🙂
ама за да се каже със сигурност, трябват малко по-големи снимки 😀
Момичето със сивото сако.
Поне така ми се струва.
Ени, момичето със сивото сако и до ден днешен ми стига до рамото 🙂
Нали се разбрахме да не търсите мен 😉 Аз знам къде съм 🙂
Ама защо толкова си се скрила на първата снимка? Касетофончето ти отива! 😉
И тая усмивка… ми същата си е! 😀