Замръзналото царство

Имало едно време една Принцеса, която била умна, разумна, прелестна и омайна. За съжаление на поданиците ѝ обаче, Принцесата била и много тъжна. Обикновено това не продължавало дълго, но този път из Царството започвали да се случват странни неща.

Първо, настанала зима, дълга зима, тъмни облаци и лед владеели царството, слънчев лъч не можел път да си пробие, за да стопли земята и поне да подскаже на поданиците на царството ден ли е, нощ ли е. Понякога, точно когато поданиците си мислели, че е ден, на Принцесата ѝ ставало много тъжно, толкова много тъжно, че денят изчезвал и ставало по-тъмно и по-студено и от най-тъмната и студена нощ.

Тогава снегът започвал да вали на ледени кубчета… Това било плашещо странно, защото в това Царство никога досега не бил валял сняг, камо ли пък замръзнал!  

Поданиците, съвсем очаквано за подобна плашеща странност, свикали КГБ, като се надявали, че все ще се намери принц, който да оправи нещата. КГБ се събрали, поговорили, поумували и накрая решили, че вероятно виновен за бедствието е придворният сладкар, защото напоследък често правел за Принцесата сладолед. А за никого не било тайна, че принцовете понякога  прибягвали до услугите на придворния сладкар, ако искали да променят настроението на Принцесата…

Придворният сладкар се разсърдил и хванал гората, но нямало кой да отиде да го потърси, защото дори кристалното кълбо на придворния съгледвач било замръзнало и той отказвал да излезе от двореца…

Това вече, освен плашещо странно, било и странно плашещо, защото на пръв поглед изглеждало, че няма какво да се направи, за да се върне усмивката на Принцесата. КГБ чак обявили награда за този, който успее да развесели и усмихне Принцесата…

Разбира се, пробвал се кой ли не, но успял само един!

Вероятно и вие, както всички поданици, очаквате, че придворният смешник е успял да усмихне Принцесата? И вие, също като тях, грешите.

Когато и придворният смешник се провалил, в двореца се появил… придворният печатар! Когато го видели, всички въздъхнали с облекчение, защото се сетили, че Придворният печатар се появявал само когато Принцесата имала нужда от добри новини. Той носел със себе си напечатан най-яркият слънчев лъч, който някога се бил раждал от печатарска преса.

Принцесата го погледнала и се опитала да се усмихне, но не успяла… Тъгата така силно я била завладяла, че почти я била счупила…

Поданиците помолили Принцесата да не се отказва и окачили слънчевият лъч в покоите ѝ, така че да го вижда винаги, когато се събуди от сън.

Принцесата приела и не се отказала, наблюдавала слънчевия лъч и се опитвала да се усмихне.

Първият път, в който успяла да повдигне крайчето на устните си в кратка усмивка, снегът отново завалял на снежинки, а не на ледени кубчета…

Вторият път, снегът спрял да вали и изпод снежната покривка започнали да подават главички кокиченца…

Принцесата толкова много им се зарадвала, че се усмихнала широко и поляните около двореца изведнъж грейнали осеяни с минзухари…

Постепенно Принцесата осъзнала, че от нейната усмивка зависи толкова много в царството и въпреки че това било чудесна новина, Принцесата малко се стреснала, защото това звучало и като огромна отговорност…

Все пак, дори принцесите от време на време имат нужда да бъдат малко тъжни…

Принцесата не се отказала да бъде малко тъжна от време на време, но поне запомнила, че не трябва да забравя, че това е за малко и че поданиците чакат да ѝ мине, за да се събуди Царството за живот отново…