Дядо и внук

Физкултура за мозъка 2

С тази задачка-закачка ще ви върна малко назад в годините. Действието се развива през 1932 г. Седяли си на една пейка в парка дядо и внук. Внукът, от скука ли, от какво ли, изведнъж споделил:        – Дядо, знаеш ли, аз съм точно на толкова години, колкото показват двете последни цифри от годината на раждането ми!        – Така ли? – отвърнал дядото – И аз! Е, питам ви аз – на колко години е бил всеки от тях? Но, освен отговорите, искам и логиката на решаване на задачката, щото с налучкване и баба знае 😉

Continue reading

Облаци: ниски и средни (обобщение)

Облаци , 9

Съзнавам, че всеки опит за обобщаване на нещо такова като Облаците, е същото като да кажеш „Ей сега ще хвана в шепи вятъра” или „Ще ти откъсна парченце от небето” и да успееш да го направиш 😉 Всъщност, аз го мога 🙂 , но засега ще пусна Вятъра на воля и ще ви покажа само парченца небе в облачни одежди. Не знам дали сте обърнали внимание, но от това с какво е облечено небето, много зависи това с какво ще бъдем облечени ние. Много хора заблудено поглеждат навън, за да видят как са облечени минувачите и по това да си изберат дрехи. Аз обаче поглеждам небето и тогава решавам – не ми трябват нито минувачи, нито дори термометър 😉 В повечето случаи дори не ми е…

Continue reading

Пауновата щерка

Приказка за Паун 11

Измъкна се Паун тихо от леглото и излезе навън, в двора. Животът наоколо точно се разбуждаше. Слънцето отдавна бе подало главица иззад хълма и просветваше през листата на дърветата, а чардакът оставаше в сянка. Паун седна на слънчице и извади лулата. Отвори кутийката с тютюна и лек омайващ аромат се разнесе наоколо. Натъпка бавно лулата, запали я, дръпна веднъж и блажено се отпусна в стола. Вдигна очи, сякаш да проследи облачето ароматен дим и се загледа в чардака. Ах, този чардак. Сякаш беше вчера като дойде да го стегне и освежи, та да го ползва за повод да поиска ръката на Елена – да покаже, че и беден да е, добър е и сръчен и ще съумее да се грижи за нея. Неговата хубава Елена – помисли си за…

Continue reading

Барселона на Гауди: Парк Гюел /Park Güell/

Пътеписи 15

Ако дори само по щастливо стечение на обстоятелствата се окажете за няколко часа в Барселона и се чудите как да ги оползотворите и къде да отидете, непременно вижте поне едно от “местата на Гауди”. Мястото, на което отделих най-много време за разглеждане и където две поредни години прекарах по повече от 4 часа в цъкане с език от възхищение и снимане, е паркът Гюел /Park Güell/, построен в периода 1900 – 1914 г. – един от о?сновните паркове на Барселона. Той се намира на едно сложно място, а именно – в геометричния център на горната дясна четвърт на картата . Тръгнах натам с метро. Най-близката спирка на метрото е Vallcarca на зелената линия /L3/, която е на около 1 км от парка и му излиза в гръб….

Continue reading

Парад

Култура ,

Долните редове са нещо, което на пръв поглед изобщо не очаквате от Превер. Ако се зачетете между редовете и вникнете по-внимателно, обаче, ще забележите, че тези редове са точно в стила на Превер. Ако трябва да опиша Превер с едно негово стихотворение, ще избера точно това. Тези четиринадесет реда казват всичко за Превер – дързък, саркастичен, хаплив, непримирим, подигравателен, язвителен и леко уморен. Поднася ни една истина, която познаваме добре, но не искаме да изречем на глас. Не можах да открия информация за годината, в която е писано стихотворението, за да направя съпоставка с днешната ситуация и да ви покажа колко актуално е всъщност. То е като неостаряващите Алекови описания на Бай Ганьо. Това стихче е картина на загубения хубав свят и съществуващият мизерен и миризлив…

Continue reading

Дворцовият магистрат

ППНК* 15

Имало едно време една принцеса. Тя била умна, красива, добра и много, ама наистина много любопитна. И както може да се очаква от една толкова много любопитна принцеса, тя не спирала да задава въпроси: „Защо това?”, „Защо онова?”  и т.н., и т.н. И както също така може да се очаква, принцесата си имала придворен отговорник. Работата му била да отговаря на въпросите на принцесата винаги и навреме. Бързо, ясно и забавно. Всъщност, за да се придържаме към истината, трябва да кажем, че някога придворният отговорител бил дворцов и живеел в двореца, но веднъж се забавил с отговора, принцесата се разстроила, дошъл ЧАР и понижили горкия човек. Оттогава той живее в двора на двореца и затова е придворен. И много много внимава с отговорите, за да…

Continue reading

Средните облаци, част 3: Nimbostratus

Облаци , 3

Най-подходящият момент, човек да пише за облаци като нимбостратусите (nimbostratus), е моментът, в който тях ги няма на небето. Когато са на небето, най-добре е човек да легне и да спи и да не поглежда навън. Защото дори и да погледне, нищо няма да види. Но, затова малко по-късно. Да започнем от малко по-далеч този път. На латински думата „nimbus” означава дъжд. Думата участва в името на този облак, защото той е типичен дъждовен облак. Всъщност, вода под различна форма се отделя от много видове облаци, но като типичен „дъждовен” се квалифицира само този, чиято вода винаги достига до земната повърхност. Ако от облака може да вали, но може и да не вали, то този облак не се брои за дъждовен. Ако си спомняте, съставката…

Continue reading

Любими детски бисери

Децата ни и ние! 7

Една сладуранка на 3-4 години прави пакости. Майка й започва да й се кара. Обяснява й нещо, детето мълчи и майката започва да го повтаря отново. Казва го втори път, но детето пак мълчи. Жената неволно повишава тон и го казва за трети път! Детето я поглежда и казва: –   Ти нали си сигурна, че не съм глуха? ~~~ Разхождаме се из една градина. Вървим в посока плажа, от там ще се разходим в някоя друга посока. С нас е детето на едни приятели, тогава беше на 3-4 годинки. Хванало ме е за ръчичка, ходи без да мрънка, говорим си. Вървим бавно, за да успее майка му да ни настигне, пък и това е разходка – не отиваме никъде. Тя ни настигна и детето поиска…

Continue reading

17 февруари 2010 — началото на една авторитарна държава …

Активизъм 14

Може би заглавието е малко пресилено, но нещата в нашата родна коч^W страна определено не вървят на добре. Както вече знаете, днес сутринта се проведе поредният вече протест срещу закона за електронните съобщения. Аз няма да ви занимавам със самия закон, защото някои други (този или пък онзи, или пък тези) вече са го сторили по-добре от мен, а просто ще ви покажа малко снимки от самия протест, като ще се постарая да бъда максимално кратък в коментарите си. Така изглеждаше мястото, нарочено за провеждане на протеста малко след настъпване на началния час за неговото начало. Картината не изглежда никак обнадеждаваща 🙁

Continue reading

Човекът, който рисува коне…

Култура 6

Харесвам коне. Харесва ми да гледам как ходят, харесва ми да ги гледам как тичат. Конете са съвършено творение на природата. Къде другаде можем да видим толкова грация при такива размери. В конете има от всичко, което има в хората – очите им говорят също като нашите, навеждат и извръщат глава, също като нас, хората… Възприемам конете като едно от най-трудните „неща” за рисуване – в очите и телата им има чувства, движение, настроение. Винаги съм си представяла, че за да рисуваш коне, трябва да ги виждаш. Даже съм си представяла, че хората, които рисуват коне, имат имения с огромни слънчеви тераси, на които рисуват конете, които тичат пред очите ми. Винаги ми е било трудно да си представя как можеш да нарисуваш кон, без…

Continue reading