Как се издава книга в България
Малко след като излезе „Пухкава приказка”, ви разказах как се разпространява книга в България. Сега, година и половина по-късно, мога да кажа, че нещата не са се променили към по-добро, дори напротив. В тази статия обаче ще се върна още по-назад във времето, когато Облачето все още беше само една мечта. Пиша тази статия, за да се опитам да помогна на тези, които се колебаят и не искат да се разделят с колебанията си. Пиша я и като опит да им помогна да погледнат на книгата си с малко по-други очи. Издаването на книга има две страни: Техническа и емоционална. Техническата опира да оформлението на книгата, текст, корици, хартия и други подобни лесни решения. Емоционалната опира до трудните решения: решението да издадеш книга, да се покажеш…
За уважението, децата и една инициатива
Преди няколко дни получих покана да подкрепя една инициатива. Личното ми убеждение е, че включването в инициативи самоцелно, ей-така колкото да не е без мен, е по-скоро вредно, отколкото полезно. Липсата на лична ангажираност към подкрепяната кауза, прави участието в нея безсмислено. Аз реших да се включа и да подкрепя инициативата. Но тъй като не обичам да отстъпвам от убежденията си, преди да разберете повече за каузата, ще се наложи да изтърпите посланието ми 😉 В него се говори за уважението. И за децата ни! За уважението, с което удостояваме света. За това, което получаваме. И най-вече за това да научим децата си да проявяват уважение към останалия свят при общуването си с него. И както обикновено, въпросът е: Откъде да започнем? Кой трябва да…
Alpha 01…
bloody ones …
Анево калé
(само за ентусиазирани туристи-ценители) Когато преди година писах за гр. Сопот и възможностите за разходка наоколо, споменах и крепостта Анево калé. Тогава предположих, че пътят до нея е около час, защото така изглеждаше от въздуха. Познах, но само почти. Пътят е около час само за тренирани туристи-ентусиасти. За туристи-запалянковци с деца, пътят е час и половина. Анево калé е разположено на южния склон на Стара планина, на 1 км западно от гр. Сопот, т.е. на 1 км от Сопот, ако пътувате към София по подбалканския път. Още по-точно казано – на 1 км е отбивката от пътя. Самото калé е разположено на един хълм пред южния склон на планината, на още 1 км към нея и на около 1 км път нагоре, като между калéто…
(k)nightsbridge 02 …
Wings 02…
skynomads…
Камъче #13: Не се страхувай да бъдеш човек!
Много често ми се случва напълно непознати да ми казват приблизително едно и също: „Ако има повече хора като Вас, всички ще живеем по-добре.” Интересното е, че винаги ми го казват за постъпки, които за мен са дребни, неизискващи много усилия или допълнително време. Постъпки, които не съм извършила, за да ме забележат и не съм очаквала да бъдат забелязани. Често пък, само няколко думи предизвикват същата реакция – думи – обикновени, незабележими, неподредени – просто човешки. Защо ви го казвам? Казвам го, защото всички, които реагират така, са хора, които искат да живеят по-добре. Това са хора, точно като мен, и аз съм човек точно като тях – имам си своите вълнения и безразличности, успехи и несгоди, своите знания и пропуски, своите мечти и…
Кошмарът…
… на разказвача е да чуе: “Напиши нещо интересно в 200 думи!”
Wings 01…
За правилата…
Който няма време да прочете правилата, той няма да има време и да ги спазва…
Двама… (4)
Време и безвремие…
Доброто и злото обитават една и съща секунда…
twilight 01 …
Цирк, цирк, цирк!
Обичам да ходя на цирк. И като човек, който силно харесва нещо, не разбирам хората, които не го харесват. А те са точно половината. Реакциите на изявлението ми: „Ще ходя на цирк”, бяха точно два вида: „Обичам цирк” и „Не обичам цирк”, без средно положение. Не знам кое точно създава полюсите, но като разбера – ще ви кажа 🙂 Не бях ходила на цирк от май`2007 и тази година беше време. Зарадвах се като видях цирка на познатото място в Младост / София. Този път, циркът беше „Балкански”. Още със започването на спектакъла се сетих защо толкова много харесвам цирк – хората там са изключително точни! Започват точно в обявения час, всеки застава на точното си място и прави точните движения, антракта трае точно 20 мин,…
За времето и нещата…
Ако нямаш време да направиш нещата както трябва от първия път, защо си мислиш, че ще имаш време да се върнеш, за да ги довършиш? …
Двама… (3)
Камъче #12: Умее да печели само този, който умее да губи!
Научете се да губите – така дребните победи ще са ви сладки, а дребните загуби няма да ви нараняват и ще минават покрай вас незабелязано. Умението да губим е част от умението ни да печелим. Да „умееш” да губиш не означава да си комарджия-прахосник. Да „умееш” да губиш означава, че можеш да признаваш грешките си, да приемаш последствията и да се поучаваш от тях, но да продължаваш да гледаш и да се движиш напред. Умението ни да губим е част и от умението ни да оценяваме малкото, което имаме в момента, и да се радваме на дребните неща. Всеки иска винаги само да печели. Хората, които не умеят да губят, печелят рядко: победите (дори големите) не ги стимулират и енергизират, защото те не ги възприемат като…