Петте “Защо”

Работата ми налага да откривам причините, които водят до случването (или не) на разни неща и да предлагам или предприемам адекватни последващи действия. 

Методът, който използвам, е популярен и се нарича “5-те защо”. 

Това е метод за откриване на истинските причини (коренната причина, a.k.a. root cause) за някакво проявление. 

Опитът ми с този метод и търсенето на коренни причини показва, че обикновено причината за проявление на някакъв “проблем” се намира извън зоната на проявлението му.  

Звучи объркано, но примерът, който ще дам след малко, ще ви помогне да подредите мислите си.

Важно нещо, за да сработи методът е, да съумееш да зададаеш въпросите така, че те да носят допълнителна информация, освен очевидната и също да дават възможност за задаване на следващо “Защо”.

Теорията твърди, че пет пъти “Защо” би трябвало да ви изведе до истинската причина. Ако до петия отговор на въпроса „Защо?”, вашият отговор липсва, значи въпросите ви са били зададени грешно. 

При задаването на въпросите, обикновено започваме с въпроси, насочени към зоната на проявление на “проблема”. При анализирането на отговорите трябва да обръщате внимание кой е получател на въпросите. Би трявало по някое време получателят на въпросите да се смени, което означава, че сме насочили въпросите си към друга област и има вероятност това да е областта, в която “живее” истинската причина. 

Звучи сложно, но не е. И това става ясно, когато се използват конкретни примери.

Подготвяйки примери за колегите си, установих, че подходът на „Петте Защо” би могъл да бъде успешен при анализ на абсолютно всякакви ситуации. Може да бъде използван в подкрепа на философията ми, че нещата винаги не са такива каквито изглеждат, както и (ако щете) при възпитаването на децата (с мисъл в главата).

Елементарен житейски пример, който може да се приложи за нагледно обясняване на подхода, е следният:

Детето плаче.

Защо плаче? (първо “защо”) – Защото е бебе (първи отговор).

Да, детето е бебе, но това е грешен отговор, защото той не носи допълнителна информация извън очевидната и не допуска задаването на следващо адекватно „защо”.

Правилен отговор би бил: „Защото е гладно, понеже на предишното ядене не изяде всичката си супа”.

Защо на предното хранене не си изяде всичко? (второ “защо”) – Защото в супата има магданоз, който му се лепи по небцето. 

Ако спрем до тук, ще лишим детето от супа или от магданоз, а може би проблемът не е нито в супата, нито в магданоза. И не бива да спираме дотук, защото получателят на въпросите е все бебето и не се е сменил.

Защо магданозът му се лепи по небцето? (трето “защо”) – Защото магданозът не е нарязан на ситно или пасиран.

Защо магданозът не е нарязан на ситно или пасиран? (четвърто “защо”) – Защото този, който е приготвял супата, не е сетил да го направи!

Сега, ако искаме да зададем за пети път въпросът “Защо”, той би звучал например така: “Защо този, който е приготвял супата, не е сетил да нареже наситно магданоза или да пасира супата?” 

Или с други думи: Смени се получателят на въпросите – от “бебето” (бебето плаче, бебето не яде супа”) към “този, който готви”. Това означава, че започваме да изследваме и анализираме съвсем нова област и е вероятно причината да е в нея. 

Разбира се, примерът е повече от елементарен, но мисля, че е достатъчен, за да демонстрира същността на подхода.

Ако се чудите докога да задавате въпроси, бих казала “Поне до смяна на получателя” 🙂 


 Картинката е от ТУК.

25 Comments

  1. Брилянтно!

    Поздрави,
    Сашо
    П.П. Мразя магданоз в супата!

  2. И аз мразя нарязан магданоз. Трябва да е цял за да се сдъвче. Тогава не полепва. 🙂

    Мерси. Имам чувството че ще ми е полезно. И че някои хора ще ме намразят заради това.

  3. хаха, ама защо и вие се хванахте за магданоза? той е просто пример. Същността е в откриването и отстраняването на причините на следствията, които не ни удовлетворяват 🙂

  4. Защото е много гадно да ти залепне за небцето или зъбите. 🙂
    А защо мислиш че сме изтървали същността?

  5. ами, защото се хванахте за Магданоза! 😉

  6. Може ли да помислиш за продължение на статията. В случай, че не получиш точен отговор на някое “защо” какво правиш. Конкретно в цитирания от теб пример ми е много интересно кой е отговарял на защо-то. 😉 Бебето ли? 😀

  7. не 😉 отговаря упълномощеният 😉 да го прави 🙂

  8. Това е т.н. “5-Why’s Tool”, който се използва от десетки години. Hаистина е полезен и се използва в повечето индустрии.

  9. LeeAnn, въпросът ми не е шега, съвсем сериозен си е. И нямам предвид отговорите засягащи бебе, а възрастен.

  10. да, Stancho, така е, аз съм одитор и го използвам за анализ на несъответствията. 🙂

    Целта ми беше да науча колегите си да го ползват, а после реших, че може да е полезен и от ежедневна гледна точка. Това е една от причините, методът да бъде представен толкова опростено. 🙂

  11. Марианка, питай ме пак, защото не разбрах какво не разбираш и какво те смущава.

  12. Значи ще е хубаво в близкото ни обкръжение да имаме поне един “защотко”, тъй като всеки е склонен да се самозаблуждава понякога за причините довели до някое събитие. Така дори и да си дал отговори в грешна посока, ако следствието остане същото и след премахването на (предполагаемите) причини, поне ще започнеш да търсиш истинските. Лошото обаче е, че обикновено отсвирваме питащите с “Не се бъркай в неща, които не са твоя работа!”. 😉

    P.S. Предпочитам магданоза пред супата! 😛

  13. Владимир

    Позволявам си да отговоря на статията с цитат от книга 🙂
    Разговор между пияница и един човек:

    “You’re right, the question is ‘Why do I drink?’ ”
    “And even that is the wrong question” I said. “Your whole life you’ve been asked that question, and you’ve been asking yourself the question ‘Why do I drink?’ Everybody’s been saying ‘Why do you drink?’ but you’ve been made a fool of. Not only did you ask me the wrong question, but you’ve been asking yourself the wrong question for the last 30 years. Everybody around you has been asking you the wrong question, and they’ve made a fool out of you by focusing your attention on that question, because it’s not the right question.”

    “Well, the question is not ‘Why do you drink?’ the question is ‘What would you do if you didn’t drink? “

    Превеждам само последното:
    Въпросът не е “Защо пиеш?”
    Въпросът е “Какво би правил, ако не пиеше?”

  14. vilford, а защо отсвирваш питащия?

    Марианка, дефинирай ми “точен отговор” в контекста на разговора дотук 😉

    Да, Владимир, Въпросите, в повечето случаи, се оказват по-важни от отговорите. 😉

  15. LeeAnn, Vilford го е казала – “Така дори и да си дал отговори в грешна посока, ако следствието остане същото и след премахването на (предполагаемите) причини, поне ще започнеш да търсиш истинските.” Обаче, се замислих над думите ти “Ако задаваш правилен въпрос, ще получиш правилен отговор. Ако получиш грешен отговор, следователно си задал грешен въпрос.”. Цялата работа опира до търсещият отговори. Ако поради някаква причина отговарящият не ти дава правилните отговори, а ти се скъсваш да търсиш правилните въпроси, в един момент се получава омагьосан кръг и всичко е безполезно.
    Извода до който достигнах е, че за петте защо винаги трябват двама желаещи да стигнат до проблема и да го отстранят. Иначе не работят. Ако ме обориш, ще съм ти много благодарна.
    А дефиниция за “точен отговор” няма – дори и за простата аритметика, като 2+2. Изразих се неправилно. Имах предвид отговор, който да води напред към следващото “защо”.

  16. всъщност не са необходими двама души, ако се постараеш да отговориш на въпросите преди да ги зададеш. а и в много от нас почти винаги живеят поне по двама човека 😛

    освен това, “петте защо” винаги са свързани със закона за “петте П”, ама не ми се обяснява за него 🙂

  17. Я обясни, Ник. В коментарите си не говоря хипотетично, а от личен опит. Може “закона за “петте П”” да ми помогне да реша сама проблема. Стига да не се шегуваш, разбира се. 🙂 Макар, че понякога и шегите помагат да се открие истината. 😉

  18. Марианка, наистина е толкова просто: “Ако задаваш правилен въпрос, ще получиш правилен отговор. Ако получиш грешен отговор, следователно си задал грешен въпрос”.
    Няма нужда да се скъсваш да търсиш правилни въпроси. Те сами ще дойдат, ако анализираш причините да получаваш грешни отговори. Тъй като този, който задава въпросите е водещият, то попадането или не в омагьосан кръг зависи само от теб.
    🙂

  19. За да анализираш причините и да откриеш правилните въпроси ти трябва информация. Можеш да получиш информацията от отговарящия или да си я намериш сам. В ситуацията, която ме провокира да пиша под тази статия, не мога да намеря сама инфо, а отговарящият не дава правилните отговори. От доста време търся правилните въпроси и не ги намирам. Просто си помислих, че може да ми дадеш съвет (освен тези в статията).
    Между другото съм използвала въпросните “защо” без да знам, че са метод, правило. Е, не съм броила по колко задавам, за да стигна до края. 🙂

  20. @Mari-ana
    Перфектната Подготовка Предотвратява Провала на Представлението.

    Знам, че на пръв поглед изглежда като шега, но ако човек се замисли малко повече, ще разбере, че е съвсем вярно. Ако се спазва закона за петте “П”, не се стига до петте “защо”. И хронологично, петте “П” трябва да са преди петте “защо”. Ако все пак се стигне до ситуацията с петте “защо”, това означава, че не е бил спазен закона за петте “П” и въпросите трябва да бъдат насочени натам.

  21. Изключително!
    Напълно съм съгласна с LeeAnn. Ако някой винаги получава грешни отговори, очевадно е, че причината явно е в неговият похват (който използва само и винаги самият той), а не в маниера на отговарящите (за които е ясно, че са разнородни). Друг е въпросът, че е възможно при погрешно зададен въпрос, отговарящият веднага да даде добър отговор. Или не е?

  22. natraiana, “добър отговор” е различно от “верен отговор” 😉
    А ако питаш дали е възможно веднага някой да даде верен отговор на грешен въпрос – защо не. Може и да може. Това прави въпросът верен 😉 Всичко се свежда до отговорите, които търсим. Не случайно Защо-тата са поне пет. 🙂

  23. Да, под добър имах предвид правилен=верен
    За зададен грешен въпрос с верен отговор пък допуснах, че някой може да предвиди следващите четири и да даде направо отговор на последния, но като се замисля, това май ще бъде грешен подход, ако питащия не схване процеса
    все едно на математическа задача да се даде направо отговора, без да се обясни решението

  24. Според мен тази концепция е чудесна, но що се отнаса до решение на въпроси, които имат категоричен отговор

  25. хехе, natraiana, всички въпроси имат категорични отговори 🙂 😆

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.